Решение № 537 от 15.02.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17039/2017
- Вид
- Решение № 537
- Подписан
- 15.02.2018
- В сила
- 18.02.2019
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАВДАРОВА КАЦАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.126, т.2 · Кодекс на труда
- чл.187, т.2 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 537
15.02.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание на осми февруари 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17039 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
И.Г.Л., ЕГН **********,***, твърди, че между него и ответника Държавно предприятие „Ръководство на въздушно движение“ - София е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № *** от 30.05.2000 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „************“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1230лв. Заявява, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 28/28.09.2017 г., с налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Твърди, че цитираната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена без правно основание, тъй като не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, описани в уволнителната заповед. Посоченото нарушение е на основание чл.187, т.2 от КТ, като оспорва да се е явил на 07.08.2017 г. в състояние, което не му е позволявало да изпълнява възложените задачи. Същия ден била извършена проверка за алкохол с техническо средство. Той оспорил резултата, като дал кръвна проба и урина, която отчела наличие на етилов алкохол от 0,11 промила.
Това количество не можело да доведе до състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи. Заявява, че не е употребявал алкохол в работно време. Това количество било остатъчно от предишния ден. В уволнителната заповед бил посочен и текстът на чл.126, т.2 от КТ. Не се твърдяло в заповедта ищецът да бил употребил алкохол в работно време и оставала хипотезата лицето да се е явило в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи, което не отговаряло на истината и на удостовереното количество наличие на етилов алкохол от 0,11 промила, което не можело да доведе до такава невъзможност.
Твърди, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното и е в нарушение на чл.189 от КТ. С оглед изложеното моли съда да признае за незаконосъобразна заповедта за уволнение, да я отмени и възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в периода 03.10.2017г. до 03.04.2018г. в размер на 37 484,40лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В дадения му срок ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, прекратено с процесната заповед на посоченото правно основание. Счита заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган. Посочени са изискуемите личностни качества за заеманата длъжност, посочени в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, както и задълженията, възложени на служителя. На 07.08.2017 г. била извършена проверка на трудовата дисциплина в Летищен център за обслужване на въздушното движение, като било установено, че Л. се явил на работа след употреба на алкохол и изпълнявал служебните си задължения под въздействие на алкохол с концентрация 0,87 промила. Проверката била извършена по установения ред в чл.18 и сл. от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на ДП РВД чрез измерване с уред „******* ***“, годен до м.10.2017 г., като резултатите били обективирани в Протокол за проверка употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техни аналози от 07.08.2017 г., който протокол бил връчен на ищеца и той бил уведомен да се яви в специализирано болнично заведение за изследване на кръв и урина за алкохол.
Противно на изложеното в исковата молба, ищецът подписал протокола без забележки и не оспорил резултата от проверката с Дрегер.
Той бил изпратен на лабораторно изследване на основание чл.23, ал.2 от ПВТР. В протокола от изследването било посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта била 0,11 промила, но вземането на кръв станало 3 часа след извършването на проверката с Дрегер-а. В изисканите обяснения ищецът посочил, че е употребил алкохол по време на среща на 06.08.2017 г. и не е предполагал, че на 07.08.2017 г. алкохолът не се е абсорбирал напълно. Ето защо, ищецът осъществил състава на нарушението, посочено в заповедта. Счита, че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наложеното наказание предвид значимостта на изпълняваните трудови функции и задължения по трудовото правоотношение, от значимостта на възможните неблагоприятни последици за работодателя и обществото, както и от обстоятелството, че при конкретната професия употребата на алкохол се отразява неблагоприятно на извършваната работа и е от естество да допринесе за настъпване на авиационно произшествие или да застраши безопасността на полетите.
Ищецът е признал в писмените си обяснения употребата на алкохол, както и в исковата молба. Налице било и предходно такова нарушение – на 16.03.2016 г., когато ищецът бил отстранен от работа, поради отчетена концентрация на алкохол в кръвта от 0,48 промила, за което на същия не било наложено наказание. Моли съда да приеме, че исковете са неоснователни и същите да бъдат отхвърлени.
Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения трудов договор № ***/ 30.05.2000г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор първоначално на длъжността “*********”, а по силата на Допълнително споразумение № *** /17.06.2014 г. – на длъжността „************“ . Със Заповед
№ ***/28.09.2017 г. на *** на ответното държавно предприятие, считано от 03.10.2017г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, ал.1, т.2 и 10 вр. с чл.126, т.2 от КТ и чл.18, ал.1 и 2 от ПВТР на ДП РВД.
Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че не е извършвал вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. От представения Отчетен доклад, съставен от С.К. и С.Р., до *** на Летищен център за ОВД Пловдив относно извършена планова проверка на трудовата дисциплина, се установява, че при проверка на 07.08.2017 г. за алкохол с Дрегер *******, годен до 10.2017 г., на служителя И.Л., апаратът отчел 0,87промила алкохол в издишания въздух в 09,19ч. / опит № 62/ и 0,81промила в 09,21ч. / опит № 63/, а на лицето Н.А., заемащ същата длъжност, при направена проба в 09,22ч. апаратът отчел 0,00промила/ опит № 64/. На ищеца бил съставен Протокол за проверка употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техни аналози, предвид отчетения положителен резултат 0,87 промила, като препис от протокола му бил връчен на 07.08.2017 г. в 10,40ч., което същият удостоверил с подписа си, като му е определен срок за явяване в специализирано болнично заведение за изследване на кръв и урина за алкохол до два часа от връчване на протокола. От протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 711/ 08.08.2017г., която експертиза била извършена в Специализирана химическа лаборатория при **********, се констатира наличие на 0,11 промила етилов алкохол в кръвта, а от Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се установява, че кръвната проба е взета на 07.08.2017 г. в 12,30ч. На основание чл.193, ал.1 от КТ на ищеца били изискани обяснения относно причината, поради която се е явил на работа на 07.08.2017 г. след употреба на алкохол. Ищецът предоставил обяснения, в които посочил, че на 06.08.2017 г. бил на среща с негови приятели – състуденти, на която среща употребил алкохол. На 07.08.2017 г. постъпил дневна смяна и след проверка с Дрегер се оказало, че все още има алкохол в кръвта. При застъпване на смяна се чувствал добре физически и психически и не допускал, че алкохолът не се е абсорбирал напълно.
От разпита на св.С.К.К., заемащ длъжността „**************** „**********“ в ********, се установи, че на 7-ми август 2017 г., след 08:30 часа, когато пристигнал на работа, от ръководството на предприятието се взело решение да направят проверка за алкохол на база вътрешните документи, за хората, които ще управляват автомобили през деня. И.Г.Л. бил един от хората, които ще управляват автомобил през деня и с техния апарат – служебния Дрегер, св. направил проверка на лицето за алкохол в съдържанието на дъха. При влизането в стаята установили, че Л. попълвал стандартните документации, които били необходими през деня. св. му казал, че трябва да направят проверка и той се съгласил. Преди започване на проверката имало стандартни процедури – поставяне на мундщук и т.н. След като направил проверката, св. показал показанието на г-н Л.. Той първоначално изразил доста бурно мнение, че апаратът показва грешно и според него не е верен. Апаратът показал 0,87 при първото измерване. След като той казал, че това измерване е грешно, направили и второ, което показало 0,81.
Съответно била направена проверка и на колегата, с когото били на смяна, като на него показало 0,0. св. показал апарата на Л., за да види, че на колегата му показва 0,0. С това приключили с проверката. св. отишъл при *** и го уведомил за това, че има положителен резултат, проба. Той се разпоредил да действат по тяхната вътрешна процедура, т.е. трябва да се връчи протокол, с който лицето бива уведомено, че има положителен резултат и трябва да отиде на медицински преглед, т.е. да му бъде взета кръвна проба. св. го помолил техен колега да го закара до там, защото дори и да не е вярно показанието, е повече от това, което е разрешено от Закона за движение по пътищата, но той отказал, казал, че ще отиде с негов автомобил. Бил извикан при ***, за да му се връчи протокола. При връчването на протокола неговата реакция била малко бурна - изразил мнение, че се чувства нормално и това, което те правят, т.е. връчването на протокола, е малко пресилено от тяхна страна като ръководство. Това било в деня на проверката.
След два дни ищецът лично донесъл резултата от кръвната проба в запечатан плик от медицинското заведение и заедно отишли при ***. Пред него бил разпечатан пликът и му показали какво съдържа писмото, което идвало от здравното заведение. Там показвало 0,11 промила и при това показание, което те му представили и той го видял, единственото, което ищецът изразил като мнение, било да каже „Видяхте ли, че 8 пъти е по-малко показанието от това, което е измерил вашия вътрешен уред“. Проверката с Дрегер била сутринта след 09:00 часа, в периода 09:00 часа – 09:15 часа, тъй като в 09:00 часа имали оперативка. Дори и да не бил верен апаратът, след като е показал проба, св. като пряк ръководител бил длъжен да го отстрани от работа временно и да сложи друг човек на това работно място, защото с показания за алкохол той не би следвало за изпълнява служебните си задължения. Този ден Л. не се върнал на работа. И.Л. бил на длъжност „**********“ в Сектор „*****“ и в това му качество трябвало да управлява автомобил, за да извърши ежедневните си ***, една от които била *********, която се намира по ****. Той трябвало да вземе служебния автомобил и да извърши оглед на осветителните тела, които са по пистата за излитане и кацане и съответно да пише дали те са годни или негодни на територията на летището. За да достигне до летището, той преминавал през участъци от пътната инфраструктура, т.е. извън ***, така че там се изисквало притежаване на свидетелство за управление на МПС. Не можели да назначат такова лице, ако то е неправоспособен водач.
Съдът кредитира показанията на разпитания св. като логични, последователни, съответни на събраните писмени доказателства, както и основани на преки впечатления. От тях, както и от писмените доказателства, неоспорени от ищеца, се установява, че на процесната дата ищецът се явил на работа с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,8 промила, като първоначалната проба била направена в 09,19ч. с техническо средство – Дрегер „*******“, преминал последваща периодична техническа проверка на 12.04.2017 г. в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха „*******“ ООД, която установила годността му. Протоколът за проверка употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техни аналози бил връчен на ищеца на 07.08.2017 г. в 10,40ч., което същият удостоверил с подписа си, като му бил определен срок за явяване в специализирано болнично заведение за изследване на кръв и урина за алкохол до два часа от връчване на протокола. Същият се явил в рамките на определения срок – в 12,30ч., в специализираното болнично заведение, като химическото изследване установила 0,11 промила концентрация на алкохол в кръвта. Всъщност между часа на първоначалното изследване – 09,19ч. и часа на даване на кръвна проба – 12,30ч., изминал интервал над 3 часа.