Решение № 243 от 22.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200241 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Х. Т. Г. чрез служебния му защитник адв.

С. срещу въззивно решение № 411/28.11.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1223/2024 г., по описа на Софийски Апелативен съд.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания за преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав с определяне на наказание лишаване от свобода и редуцирането му при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, или при липса на преквалификация на престъплението по чл. 199, ал.2, т.2 от НК - за определяне на наказание лишаване от свобода в справедлив размер или за замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК.

В подкрепа на наведените касационни основания се излагат доводи за несъставомерност на извършеното деяние по чл. 199, ал.2, т.2 от НК, поради липса на пряк умисъл от страна на дееца да осъществи опит за убийството на пострадалото лице и наличие на умисъл единствено за причиняване на средна телесна повреда. Сочи се, че осъществената от подсъдимия интензивна физическа принуда по отношение на частната обвинителка е била поради оказаната от нея неочаквана съпротива, като целта на подсъдимия е била отнемането на дамската й чанта, а не и посегателство срещу нейния живот. В жалбата се посочва, че 1 евентуалният умисъл за убийството на пострадалата също не сочи на съставомерност на деянието по предявената с обвинението правна квалификация, като по делото не е установена и функционалната връзка между извършването на грабежа и опита за убийство в съзнанието на дееца, което сочи на по-лека правна квалификация по чл. 199, ал.1, т.3 от НК.

Аргументи в подкрепа на явната несправедливост на определеното наказание се извеждат от една страна от неправилната по-тежка квалификация на деянието и от друга – от липсата на предпоставките по чл. 38а, ал.2 от НК. Счита се, че подсъдимият е осъзнал своята вина и е показал критично отношение към извършеното, в млада възраст е и за поправянето му е достатъчно определяне на наказание лишаване от свобода в рамките от 15 до 20 години, което да се редуцира по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК.

В гражданската част на решението се прави искане за изменяването му чрез намаляване на присъденото обезщетение за вреди до справедлив размер.

В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият Г. се представлява от служебно назначения защитник адв. Симеонова, която поддържа касационната жалба с доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради липса на пряк умисъл за извършване на опита за убийство на пострадалата и за явна несправедливост на наказанието, поради прекомерната му тежест и несъобразяване с целите на индивидуалната превенция. Сочи, че с оглед младежката възраст на подсъдимия прогнозите за неговото превъзпитаване и успешно реинтегриране в обществото са благоприятни и поправянето му може да бъде постигнато с по-леко наказание.

Подсъдимият Г. в последната си дума пред ВКС изразява искрено съжаление за постъпката си и моли за намаляване на определеното с присъдата наказание. Оплаква се от психически и физически тормоз в условията на задържането му.

Прокурорът от ВКП, пред настоящата касационна инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение.

Намира, че материалният закон е приложен правилно от въззивния съд, предвид тежестта на упражненото от дееца насилие спрямо пострадалата, което свидетелства за умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.

Счита, че наложеното наказание е справедливо отмерено, тъй като след замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода съдът е определил минимален размер, предвиден в разпоредбата на чл. 58а, ал.2 от НК, а именно двадесет години лишаване от свобода, при отчитане на високата обществена опасност на деянието съобразно тежестта му, чрез проява на изключителна жестокост и агресивност от подсъдимия и причиняване на тежки трайни необратими увреждания на пострадалата, слепота на едното око и обезобразяване на лицето. Личността на подсъдимия правилно е оценена като високо обществено опасна с оглед предходните му осъждания за тежки престъпления, в това число грабеж придружен със средни телесни повреди, които са сходни с характеристиките на процесното деяние. Моли за оставяне в сила на въззивното решение.

Частният обвинител и граждански ищец А. Е., редовно уведомена не се явява в съдебно 2 заседание пред ВКС. Представлява се от упълномощения повереник адв. Р., който застъпва становище за липса на наведените в касационната жалба на подсъдимия касационни основания и за оставяне в сила на въззивното решение в наказателната и гражданска част.

Заявява, че споделя доводите на прокурора от ВКП и намира решението за справедливо, с оглед тежестта на причинените увреждания на неговата доверителка.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия Г. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 11/10.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 185/2024 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил подсъдимият Х. Т. Г. е признат за виновен в това, че на 28.04.2023 г. в /населено място/, на пешеходна пътека /алея/ в местността /местност/ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 393,96 лв. от владението на А. Д. Е. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е бил придружен с опит за убийството на А. Д. Е., поради което и на осн. чл.199, ал.2, т.2, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 и 2 от НК и чл.58а, ал.3, вр. ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия и задържането му по ЗМВР.

С присъдата на окръжния съд, на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 298/20 г. на ОС – гр. Кюстендил, групирано по реда на чл. 25 от НК с наказанието по н.о.х.д. № 272/18 г. на РС – гр. Дупница в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, като от изтърпяването на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Със същата присъда, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител Е. сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането до пълното изплащане на главницата.

С въззивно решение № 411/28.11.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1223/2024 г. по описа на Софийски Апелативен съд присъдата на ОС-гр. Кюстендил е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия Г. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна на всички посочени в същата основания.

3

По касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Оплакването за нарушение на материалния закон се поддържа с доводи за неправилна правна квалификация на деянието по чл. 199, ал.2, т.2 от НК относно квалифициращото обстоятелство грабежът да е придружен с опит за убийство на пострадалата Е., поради липса на субективен елемент, като се сочи, че от признатите по делото обвинителни факти не може да бъде изведен пряк умисъл от страна на подсъдимия по този признак от фактическия състав на деянието. Твърди се, че подсъдимият е предприел действията по насилствено отнемане на дамската чанта на пострадалата без предварително формирано намерение да й нанесе несъвместими с живота телесни увреждания и без предварителна подготовка за тези действия, които са били провокирани от оказаната от пострадалата съпротива, която е била неочаквана за него.

ВКС намира, че оплакването на подсъдимия за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно и не почива на обективна основа.

Съдебното производство по делото е проведено под формата на съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият е признал фактите по обвинението и съдът е намерил, че са налице условията по чл.372, ал. 3 от НПК относно процесуалната годност и стойност на действията по разследването като предпоставка за одобряване на неговото съгласие и на осн. чл.372, ал.4 от НПК е постановил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните доказателства и фактите по предявеното обвинение няма да бъдат подлагани на доказателствена проверка. Респективно, приложението на материалния закон правилно е реализирано в рамките на предявената с обвинителния акт фактология, която недвусмислено сочи на осъществен от подсъдимия опит за убийство на пострадалото лице с цел извършване на процесния грабеж.

Съгласно признатите от дееца обвинителни факти, след като той издърпал дамската чанта на пострадалата с намерение да я отнеме от нейното владение, на които действия тя оказала съпротива, подсъдимият я съборил на земята и я задърпал към дерето, към алеята, където между двамата започнала борба. Пострадалата се съпротивлявала и викала за помощ и за да сломи съпротивата й подсъдимият започнал да я души с две ръце за врата. Поради продължаващата и след тези негови действия съпротива той решил да започне довършеното, дори за целта да я умъртви. В изпълнение на това свое намерение подсъдимият взел от земята камък и започнал да й нанася с него силни удари по главата и лицето, които били многократни и продължили докато пострадалата престанала да дава видими признаци на живот. След като Е. изпаднала в безсъзнание от употребената спрямо нея сила, деецът взел дамската й чанта с вещите в нея и напуснал мястото на деянието.

От съдържанието на описаните факти, с които деецът се е съгласил се установява, че при извършване на насилственото отнемане на вещите на пострадалата той е взел решение да я умъртви, именно за да може безпрепятствено да осъществи намерението си за отнемане на дамската й чанта, а не се е задоволил само с нанасяне на телесни увреждания, които са били недостатъчни за сломяване на оказаната от нея съпротива.

4

С наведените доводи срещу правната квалификация на деянието се оспорват признатите факти по същество, което е в разрез с диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК, по която е протекло съдебното производство по делото в съответствие с направеното от защитата с негово съгласие искане.

Установените от обвинението факти, които подсъдимият е признал и в рамките на които се реализира наказателната му отговорност правилно са били квалифицирани от контролираните съдилища като грабеж придружен с опит за убийство на пострадалото лице.

От действията на подсъдимия по механизма на осъществяване на принудата спрямо пострадалата, в частност от интензитета на упражнената сила, местата, в които са нанесени ударите, в главата и лицето, където се намират жизнено важни органи на жертвата, оръдието, което деецът е използвал, за да нанесе процесните удари, камък, продължителността на насилието и безсъзнателното състояние, до което е доведена пострадалата се извежда наличието на пряк умисъл за лишаването й от живот. Установена е и обективна и субективна свързаност на опита за убийство с противозаконното отнемане на движимите й вещи, чието упражняване е било с цел да се сломи съпротивата на лицето, за да се установи от страна на дееца безпрепятствено владение върху предмета на грабежа.