Определение № 786 от 12.09.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. София, 08.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Венелин Иванов

Иван Стойчев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20221000600932 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода Ч. Г. А., изтърпяващ наказание в ЗООТ ***, срещу Определение на ОС – ВРАЦА по ЧНД №388/03.08.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 20г., по НОХД №502/2007г. на ВрОС с Присъда №287/27.02.2008г. , влязла в сила на 22.01.2009г.

В жалбата си лишения от свобода Ч. Г. А. излага доводи за изтърпени две трети от срока на наложеното, при условията на опасен рецидив, наказание от 20 г. „лишаване от свобода“, с оглед формалните изисквания по чл.70 ал.1 т.2 НК и твърди, че са настъпили поправителните и превъзпитателните цели на наказанието по см. на чл.36 НК, с оглед изискванията на чл.439а НПК. Оспорва отрицателната оценка на затворническата администрация за цялостното му поведение за липса на напредък от провежданата корекционна дейност и конкретно изводите в доклада по чл.155 ЗИНЗС за липсата на положителна тенденция в подобряване уменията му за мислене, при осмислянето и критичното осъзнаване последиците от собственото му престъпно поведение. Претендира за хуманно отношение към влошеното му здравословно състояние, променено от условията в затвора ***. Иска отмяна определението на градския съд и допускане на условното му предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил относимите и необходими факти, осъществил е задълбочена аналитична дейност, вярно е осмислил доказателствената информация, за която е изложил обосновани фактически доводи и приложил правилно материалния закон.

Като съобрази изложеното, настоящият въззивен състав намери, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен, а въззивната жалба на л/св. А. е неоснователна.

Съдебният състав се е запознал със затворническото досие на осъдения А. и останалите писмени доказателства - становища на администрацията, доклади и оценки, както и с описаната справка за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание. При произнасянето на съда в първата инстанция е извършена преценка за 1 наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК, като вярно е установено, че срокът на изтърпяната част от наказанието надвишава изискуемия минимален срок от две трети от общия размер на наказанието, като към 27.07.2022г. вече А. е бил изтърпял общо 16 години 2 месеца и 25 дни, а за изтърпяване остатъка е бил 3г. 9м. и 5 дни. С оглед установеното с атакуваното Определение по ЧНД №388/03.08.2022 г., на ОС Враца, е формиран правилен извод по първата положителна, изискуема и формална по същество материална предпоставка за предсрочно освобождаване на осъдения А..

Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка за съществуването и на втората предпоставка, необходима за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. За да постанови законосъобразен акт, съдът е проследил обстоятелството, че Ч. Г. А. е осъждан многократно, че при постъпването му в пенитенциарното заведение първоначалния риск е бил оценен на 69 точки и въпреки продължителния корекционен процес, рискът от рецидив е запазил средните, числови стойности от - 64, 49, 69, 62, 67, 65 точки. Окръжният съд правилно е кредитирал становището на администрация - в насока, че към момента на съдебното заседание у лишения от свобода не е настъпила трайна тенденция от позитивните проявления в поведението му, че не е претърпял сериозен поправителен ефект, включително и поради липсата на желание за участие в проведените специализирани групови програми, поради което числовите стойности е почти еднакво от началото на изтърпяване на наказанието до момента, описано като средна степен на опасността от рецидив от 65 точки. Въз основа на посоченото, първостепенният съд правилно е заключил, че липсват убедителни доказателства за постигнати цели на изпълняваното до момента наказание залегнали в чл.

36, ал. 1 НК,

В началото на 2021г. са регистрирани многократно реализирани деструктивни прояви, свързани със самонаранявания, обявени гладни стачки, предизвикване на пожар в Стационара, описани в докладни записки №410/18.01.2021г. и №565/22.01.2021г. Правилно е била оценена наличната информация, че риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС е средно висок, като изпълнението на индивидуалния план на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС е бил затруднен поради склонността му към импулсивни действия, без отчитане на последиците от тях, формира и обективира у лишения от свобода нагласи за отмъщение, проявени включително към затворническата администрация Затвор - гр.*** през октомври 2019г. Описана е завишената му претенциозност и склонност към вътрешно натрупване на отрицателни емоции, експресивност в поведението с повишената му степен на конфликтност, което регистрирало множество автодеструктивни прояви.

При постъпването му в ЗООТ „***“, от 05.11.2021г. А. е бил назначен за библиотекар, но в поведението му не се забелязвала трайна тенденция към поправяне и превъзпитание. Не се включвал в провежданите специализирани групови програми по плана към присъдата, като ги намирал за безполезни и отказал да премине през програмата „умение за мислене“ и „подготовка за живот на свобода“.

През целия период на изтърпяното наказание администрацията е регистрирала както положителни, така и отрицателни прояви в поведението на жалбоподателя. За положителните е бил награждаван общо 12 пъти, но в периода след тези похвали и награди от администрацията е регистрирано повтарящо се проявление на своеволия, неспазване на утвърдените порядки в пенитенциарното заведение и необоснована претенциозност, проявява на агресия и липса на умения за самоконтрол. По тази причина е провеждана терапия в група за специализирана психологическа работа „Овладяване на гнева“ през 2012г., като периода на прилагане на програмата не довел до трайни и устойчиви промени в поведението му. Наблюдавали се били сериозни дефицити в разделите "отношение към извършеното престъпление", "умения за мислене", "междуличностно поведение и умение за общуване" и липса на осъзната самокритичност и нужда от действителна положителна промяна в поведението си.

Без положително развитие е отчетено, преодоляването на импулсивната агресивност при попадане в конфликтна среда, трудностите с овладяване на гнева и проявите на склонност за неспазване на реда и изискванията на законите, поради което правилно съдът е споделил изводите на затворническата администрация за продължаване на съществуването на сериозен риск от рецидив при изпълнение на предсрочно освобождаване и за трудности в 2 ресоциализацията му. Всички тези проблемни зони са подробно описани и анализирани в определението на окръжния съд, с което настоящата инстанция изцяло се солидаризира и намира за безпредметно да преповтаря.

По отношение на здравословните проблеми са регистрирани прекъсвания на наказанието от 27.11.2019г. до 22.08.2020г. и от 01.03.2021г. за срок от тридесет дни, а в различни периоди е бил превеждан неколкократно за лечение в СБАЛЛС – гр.София за лечение, поради което и изложените доводи за липса на медицински грижи са неоснователни.

Претендираното от жалбоподателя А., за настъпили положителни промени в поведението му е очертано неубедително в съдържанието на частната жалба. Исканията му са представени чрез експресивен коментар за битието в пенитенциарното заведение, с прозираща неудовлетвореност от подценяването на интелектуалното му превъзходство над несправедливо натрапеното му социалното обкръжение, което се допълва и от базисната му убеденост за изначална порочност на затворническата администрация и правния ред, с който бил принуден да се съобразява. Наличието на дисбаланс, от една страна между претенциите и самооценката на лишения от свобода, а от друга оценката на затворническата администрация, ангажира съда да провери всички факти и обстоятелства за приложение на УПО.

Следва да бъде отбелязано, че за прилагане на института на УПО следва да се отчита единствено наличието на доказателства за настъпили реални положителни промени в поведението на осъдения, за наличие на трайно развитие на изискуемите в плана на присъдата положителни тенденции в поправителния процес. Законодателя не е предвидил задължителност на УПО за всеки осъден, което да се прилага независимо от индивидуалното развитие на неговия корекционен процес. Изследването и доказването на тази промени са обвързани със задължения за наблюдение от затворническата администрация, за процеса на превъзпитание на осъдения и настъпването както на положителните и осъзнати трайни промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните. За изпълнение изискванията на чл.439а НПК, следва да се формират изводи на основата на доказателствата и данните за промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и ефективността на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.

При липса на основания да се приеме, че въззивния жалбоподател е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, с оглед планираните с наложеното наказание цели по смисъла на чл.36 НК, то очевидно не са налице и доказателства за наличието на втората изискуема предпоставка. Като е съобразил посоченото, първостепенният съд е формирал обоснован извод, че не е налице втората изискуема предпоставка за приложение на УПО по искане на лишения от свобода А..

При цялостна проверка на атакуваното Определение на ОС – ВРАЦА ЧНД №388/03.08.2022 г., настоящият състав намери, че първостепенният съд е обобщил събраните доказателства и правилно е констатирал, че липсват убедителни такива за поправяне на жалбоподателя и за положителни промени в преодоляване на дефицитните зони, конкретно очертани в доклада на затворническата администрация, включително за липса на положителна тенденция за трайно преодоляване на описаните дефицити. Като съобрази, че съдът правилно е осмислил наличната доказателствена информация, изложил е убедителни мотиви и в резултат е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, настоящият състав намери, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на осъденото лице Ч. Г. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 20г., с Присъда №287/27.02.2008г., влязла в сила на 22.01.2009г. по НОХД №502/2007г. на ВрОС следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.08.2022 г., постановено по ЧНД № 388/2022 г. на ОС – ВРАЦА, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Ч. Г. А. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №502/2007г. на ВрОС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4