Решение № 14509 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14509 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110147457 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата М. М. Д., в качеството на собственик на топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По изложените твърдения и доводи претендира от ответницата сумата от 8754,02 лева (понастоящем 4475,86 евро), главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот с абонатен номер 29631, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 11.03.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, сумата от 1207,72 лева (понастоящем 617,50 евро) – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 05.03.2025 г., начислена върху главницата за доставена 1 топлинна енергия, сумата от 82,22 лева (понастоящем 42,04 евро), главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в горния имот, ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 18,22 лева (9,32 евро), мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 05.03.2025 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.03.2025 г. по ч.гр.д. № 14158/2025 г. по описа на СРС, 51 състав.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата М. М. Д. признава твърдените от ищеца факти и твърди, че задължението, предмет на делото, е изцяло погасено чрез плащане, извършено след завеждане на исковото производство.

Поддържа, че на 13.02.2026 г. е платена сумата от 5722,49 евро, включваща главница за топлинна енергия (4517,90 евро), мораторни лихви (626,82 евро), държавни такси за двете производства (255,73 евро), юрисконсултско възнаграждение (25,56 евро) и законна лихва до датата на плащането (296,48 евро). Впоследствие, с молба от 20.02.2026 г., ответницата уточнява, че първоначалната сума е била неправилно изчислена, поради което е извършено допълнително плащане в размер на 215 евро, с което вземанията са погасени в цялост. Прави искане за прекратяване на производството по делото с довод, че за ищеца вече е отпаднал правният интерес от водене на делото, тъй като претендираните суми са получени.

В съдебно заседание на 20.04.2026 г. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и молбата от 14.04.2026 г., с която признава извършеното плащане и претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с горното правно основание, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният 2 топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и, че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По акцесорните искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорните права.

От представените с исковата молба писмени доказателства - платежни нареждания от 13.02.2026 г. и 20.02.2026 г. (л. 76 и л. 79 от делото) се установява по несъмнен начин, че след предявяване на иска ответницата е заплатила на ищеца общата сума от 5937,49 евро, покриваща изцяло претендираните главници, мораторни лихви и разноски по заповедното производство и държавната такса в исковото производство. От изложеното следва, че вземането е съществувало към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но е погасено чрез плащане в хода на настоящото производство, което обстоятелство съдът взема предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като, настъпило след предявяване на иска и от значение за спорното право.

С оглед установеното плащане в хода на процеса, предявените установителни искове се явяват неоснователни към момента на приключване на съдебното дирене. Вземането не съществува, тъй като е погасено чрез изпълнение. Следователно исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и 3 исковото производство. Ищецът поддържа претенцията си единствено за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, доколкото главният дълг и разноските по заповедното производство са платени. С оглед изхода на спора претендираните разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответницата, тъй като тя е дала повод за завеждане на делото, като не е платила задължението си до момента на предявяване на исковете. Затова в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 102,26 евро, възнаграждение на юрисконсулт, в минимален размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против М. М. Д., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че М. М. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4475,86 евро, главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот с абонатен номер 29631, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 617,50 евро, мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 05.03.2025 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 42,04 евро, главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в горния имот, ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,32 евро, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 05.03.2025 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.03.2025 г. по ч.гр.д. № 14158/2025 г. по описа на СРС, 51 състав.

ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, да заплати на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал.

1 и ал. 8 ГПК, сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконкултско възнаграждение в настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4