Решение № 1380 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1654/2023
- Вид
- Решение № 1380
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова, мл.с. Марина Кирилова Семова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1380 гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев
Членове:
Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501654 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Решение № 1938/31.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 15259/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е уважен предявеният от М. Г. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД частичен иск в размер от 20 лв.
(двадесет лева) от сумата в общ размер на 561,84 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ***, причинено в резултат на реализирано на 08.08.2022 г. в гр. Варна ПТП, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, несправедливост и необоснованост на решението, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. За неправилно приета от ВРС се счита сумата, необходима за ремонтно-възстановителните дейности по процесния автомобил, да възлиза в размер на 912,22 лева. С оглед периода на експлоатация на лекия автомобил – над 22 години, поради липсата на гаранционно обслужване, необходимостта от извършването на ремонт от официален за марката сервиз, се счита, че не е налице. За недоказани се сочат твърденията 1 на ищцата за извършването на ремонт и заплащане на ремонтните дейности за отстраняване на повредите по МПС-то. Въззивникът счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес, съгласно който за съда съществува задължението да изгради вътрешното си убеждение въз основа на фактите, на които страните са се позовали и за които са ангажирани доказателства, поради което моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска изцяло. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна М. Г. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който моли да същата бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Посочва, че размерът на реалната стойност на разходите по възстановяването на вредата по процесния автомобил е правилно определена със САТЕ, като изчислена по средни пазарни цени за части и труд да възлиза в размер на 912.22 лева. След приспадане от тази сума на извънсъдебно платената сума в размер на 173,66 лева, то дължимият неудовлетворен остатък от обезщетението оставал в размер на 738,56 лева, поради което частичният иск се счита за основателен.
Въззиваемата страна развива доводи, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се изхожда от действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие, като бъде ползвано експертно заключение, без съдът да е обвързан с минималните размери, заложени в Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. В заключение се претендира потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски в настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от М. Г. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20.00 лева, частичен иск от общо 561.84 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден ляв калник; задна броня и лява лайсна в задна броня на собствения и́ лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ***, причинено в резултат на реализирано на 08.08.2022 г. в гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № **, застрахован по договор за застраховка 2
„гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с полица № BG/30/122000765438, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че застрахователят бил уведомен на 11.08.2022 г., бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета, ведно със снимков материал. В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 173.66 лева. Твърди се, че общата възстановителна стойност възлиза на 735,50 лева, от която следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 173.66 лева, а остатъкът е дължим от застрахователя.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно удовлетворен, тъй като платената сума е равна на паричната равностойност на претърпяната вреда.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, покриващо отговорността на водача на увреждащия автомобил със застраховател ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор; противоправно поведение на застрахования водач; настъпване на твърдяните имуществени вреди в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие; съответно размер на разходите нужни за репариране на вредите. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че за лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № ** е сключен с ответното дружество договор за застраховка „ГО на автомобилистите“ по полица № BG/30/122000765438 със срок на действие от 14.03.2022 г. до 14.03.2023 г. ; че по време на действие на полицата на 08.08.2022 г. в гр. Варна е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото МПС при описания в исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което са нанесени описаните в исковата молба щети на собствения на ищеца лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ***; че на 11.08.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № 0801-004631/2022-01; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 173.66 лева преди завеждане на делото.
Не се спори, че увреденият автомобил е собственост на ищцата и че не е налице тотална щета.
По делото е представен опис към застрахователната претенция, от който е видно, че застрахователят след извършен оглед на автомобила е отразил като вид и степен на увреждания, следното: заден ляв – калник – ремонт на степен 1 и боядисване; задна броня – 3 ремонт на степен 1 и боядисване; лайсна лява в задна броня - матиране.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената САвТЕ се установява, че общата стойност на описаните щети на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 912.22 лева и включва цената на труда и материалите в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество. Вещото лице е изготвило заключението и във варианти по средни пазарни цени като се изключат официалните сервизи, при което стойността на щетите е в размер на 604.94 лв., както и по Методиката към Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането, при което стойността на ремонта възлиза на 181.43 лв.
Спорен между страните във въззивното производство е въпросът за стойността на ремонтно-възстановителните дейности на увредения лек автомобил на ищцата „** **“, рег.
№ ***.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). В този смисъл е и константната практика на ВКС (решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № **/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.), съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
При това положение районният съд правилно е определил дължимото застрахователно обезщетение на база установената от вещото лице средна пазарна стойност на необходимия ремонт към датата на събитието на база цените на услугите в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество, т.е. 912.22 лева, от която сума е приспаднал полученото вече от увредения застрахователно обезщетение от 173.66 лева.
Следва да се отбележи, че доколкото предмет на разглеждане е частичен иск в размер на 20,00 лева, то и при определяне на обезщетението по средни пазарни цени като се изключат официалните сервизи, при което стойността на щетите е в размер на 604.94 лв., 4 искът би бил основателен. Съобразно цитираната по-горе съдебна практика обезщетяването не следва да се извършва по Методиката към Наредба № 24 от 8 март 2006 г., която ограничава стойността на застрахователното обезщетение само досежно минимален размер.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение ще бъде изцяло потвърдено като въззивният съд на осн. чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на ВРС.
На въззиваемата страна ще се присъдят сторените в производството пред ВОС съдебно деловодни разноски в размер на 480,00 лева платено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същото е в минималния размер установен от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.