Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.03.2020, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
6280/2019
Подписан
09.03.2020
В сила
09.03.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е № 312 гр. Сливен, 09.03.2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

6280 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 и чл. 422 от ГПК.

В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4019 по описа на РС Сливен за 2019 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4019 по описа на Сливен за 2019 година. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но е изразено становище с молба, с която се прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4019 по описа на РС Сливен за 2019 година.

Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД № 4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 820,00 лева и включват държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено, че Д.Г.Г.,

ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 следните суми, за които е издадена заповед № 2469 от 24.07.2019 година за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 4019 по описа на РС Сливен за 2019 година, а именно: сумата 399.01 лева (триста деветдесет и девет лева и една стотинки), представляваща незаплатени парични задължения на длъжника по следните договори: Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.05.2017 година, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 15.08.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.07.2019 година, до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес

*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 820.00 лева /осемстотин и двадесет лева/, представляваща разноски по делото.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: