Решение № 1153 от 28.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1853/2023
- Вид
- Решение № 1153
- Подписан
- 28.07.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63д, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1153 гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивелина Х.а - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно наказателно дело № 20233110201853 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Й. И., ЕГН********** в качеството му на законен представител на търговско дружество „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД, ЕИК: 175034761, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Дианабад, бл. 19, вх. В, ет. 5, ап. 60, депозирана чрез адв.Г. Х. от САК срещу: Електронен фиш серия К№ 4644398 издаден от ОДМВР Варна, с който на И. като законен представител на „ ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш, като се сочи, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие както с материалния, така и с процесуалния закон.
Твърди се, че при съставяне на обжалвания Електронен фиш не са спазени процесуалните правила за издаването му. Същият не издаден по одобрения образец и не съдържа законоустановените реквизити. Твърди се, че при съставяне на електронния фиш наказващият орган неправилно е посочил приложимата към случая и нарушена разпоредба на материалното право. Счита се, че с така съставения 1 електронен фиш е наложено незаконосъобразно наказание. Сочи се, че в конкретния случай автоматизирано техническото средство MD1194 (което е констатирало извършеното нарушение), не е одобрено в съответствие с изискванията на раздел II, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и не е вписано в регистъра за одобрените типове средства за измерване. Сочат се нарушения на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. С тези и други аргументи се иска цялостната отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв.Х., в което се навеждат основанията в жалбата и се сочат и други основания за отмяната на ЕФ.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 4644398, е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 26.03.2021 г. в 10:08 часа, в обл.Варна, общ.Аксаково, по път втори клас №29 от гр.Варна към гр.Добрич, на км.8+300м., при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч въведено с пътен знак В-26 и поставена допълнителна табела Т2-1900м. е извършено нарушение за скорост с товарен автомобил ”Пежо Партнер” с рег.№ СВ3143КН, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Cordon M2 с № MD1194, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 93 км./ч., като превишението е 33 км/ч.– нарушение на чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, С.Д.-служител в ОД на МВР-Варна, установил извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство било установено „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД с представляващ възз.С. И.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника И., като представляващ собственика на автомобила, била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на АНП е приложена справка за собствеността на товарен автомобил ”Пежо Партнер” с рег.№ СВ3143КН, от която е видно, че към датата на нарушението 2 собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД представлявано от възз.И..
В хода на въззивното производство бяха приобщени снимки с точни координати на процесното нарушение, приобщена като ВД по делото. Бе приобщено и писмо УРИ 819000-35258 от 22.06.2023г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, видно от което всяко нарушение, установено с АТСС „Стационарно преносим уред за контрол на скоростта“ (СПУКС) „CORDON-M2”, е съпроводено с генериране на 3 снимки, като две от тях са на общият външен изглед на мястото на контрол. Една е в близък план на превозното средство с четлива регистрационна табела, като индивидуализираното конкретно МПС, чиято скорост е измерена е със зелена маркировка върху доказателствената снимка. На снимките има данни за измерената скорост на МПС и координати G P S . Тези снимки могат да бъдат използвани за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС.
В хода на въззивното производство бе приобщена и справка от Агенция пътна инфраструктура, от която е видно, че в контролирания с АТСС пътен участък е поставен пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км., заедно с пътен знак А4 и Т /1900м./
По делото не са приложени категорични доказателства за датата на връчване на ЕФ.
Видно от материалите по АНП, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ бил връчен на въззивника на 06.04.2021г.. ОД на МВР-Варна обаче не представя доказателства за това- обратна разписка или др.документ удостоверяващ връчването.
Видно от входящит номер поставен върху жалбата срещу ЕФ, последната е депозирана на 20.04.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и множеството писмени и веществени доказателства събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
3
Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени 4 данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 26.03.2021г. и предвид отбелязването в АИС АНД, че фишът е съставен на 01.04.21г., както и предвид датата на депозиране на жалбата срещу него –20.04.2023г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен „ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД, с представляващ възз.С. И. -законен представител на ЗУМ ДИЗАЙН“ ООД, последното регистрирано в официалните масиви на МВР като собственик на МПС към датата на нарушението. В електронния фиш е посочен и ЕГН на И., както и че с фиша се налага „глоба“. Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не опорочава обжалвания пред ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание, доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице.
Очевидно правилно е бил определен субектът на административното наказание, Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е пределно ясна : „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Тя не се нуждае от никакво тълкуване и именно защото е обща, тя се прилага и при случаи като процесния.