Решение № 598 от 01.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20215220101580 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 6651лв., представляваща необходимите разходи за поправянето на изпълнени от ответника строително-ремонтни работи.

Ищецът Й. М. Х., ЛНЧ **********, адрес: г** твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника „К*, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр*, произтичащо от договор за строителство, сключен на 09.07.2018г., по който е възложил на ответника да извърши преустройство на сграда, находяща се в УПИ ХІІ-804, кв.78 по плана на с.в., общ.Септември, обл.Пазарджик, съгласно одобрен проект. Поддържа, че е заплатил уговореното възнаграждение на ответника, но работата е изпълнена с недостатъци, които се изразяват в неправилно поставяне на керемидите и хидроизолацията на покрива на сградата, изпълнение на дървения навес в разрез с нормативните строителни изисквания, пукнатини по дървените колони на навеса, лошо качество на използваните материали и др., подробно описани в приложена към исковата молба частна техническа експертиза.

Твърди още, че лошото изпълнение на работата е довело до допълнителни повреди по сградата, причинени от атмосферните влияния, а именно: появата 1 на петна от влага и течове от покрива. Твърди, че за поправянето на недостатъците е направил разходи в размер на 6651 лева. Претендира осъждането на ответника да му заплати тези разходи, както и съдебните разноски за производството.

Ответникът не оспорва сключването на договора. Оспорва иска при твърдение, че работата е изпълнена без недостатъци, а евентуално – че недостатъците се дължат на проекта, на избраните от възложителя керемиди или на действията на трети лица, които са изпълнявали СМР в обекта след приемането на изработеното по договора от възложителя. Поддържа, че недостатъците не са скрити и възложителят е могъл да ги открие при обикновен преглед по време на приемането, което не е направил. Поради това правото му да иска заплащане на разходите за тяхното поправяне е преклудирано. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на съдебни разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

За уважаването на иска ищецът следва да установи, че е възложил на ответника конкретна работата, а последният се е отклонил от предвиденото в договора /проекта/ или от действащите строителни правила и норми, поради което работата не е приета /при явни недостатъци/, а ако се касае за такива недостатъци, които не е могъл да открие при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно, да установи, че е известил изпълнителя веднага след откриването им или че изпълнителят е знаел за недостатъците, както и че същите са поправими, за което следва да се направят разноски и в какъв размер.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че недостатъците се дължат на неподходящ проект или на доставени от възложителя материали, за което веднага е предупредил възложителя.

Страните не спорят, представен е и договор за строителство от 09.07.2018г., по който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълни строително-монтажни работи (СМР) по одобрен проект за реконструкция и ремонт на покрив на съществуваща жилищна сграда и пристройка към нея.

Видно от представения протокол за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво на строеж, изпълнението на работата е 2 започнало на 19.12.2018г. С договор от 18.12.2018г. ищецът е възложил на строителен надзор да следи за изпълнението на проекта по време на строителството. Съставени са необходимите актове в строителството, в т.ч. акт образец 14 за приемане на конструкцията и констативен акт за установяване годността и приемане на строежа от 20.09.2019г., в които не са отразени недостатъци. Посочено е, че строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти. Строежът е въведен в експлоатация на 11.11.2019г.

От заключението на СТЕ се установява, че при огледа на сградата, извършен около две години след завършването на строежа, вещото лице е установило недостатъци по видимите части от дървената конструкция на покрива, неговата хидроизолацията и при поставянето на керемидите. Налице е усукване и пукнатини по гредите, дължащо се на влага във вложения дървен материал, както и на неточното изпълнение на някои детайли от сглобките.

Некачествен монтаж на хидроизолацията и ламаринените поли около комина.

Неправилно подреждане на част от керемидите – не са поставени цели, а рязани керемиди, което се дължи на неправилната геометрична форма на покрива. Според вещото лице усукването и напукването на гредите отслабва здравината на конструкцията, а останалите недостатъци по покрива са довели до течове в помещенията на сградата, следи от каквито вещото лице е установило при огледа.

Представен е доклад от възложена от ищеца частна техническа експертиза, изготвен от инж.-конструктор на 25.10.2020г., в който са отразени аналогични на съдебната експертиза недостатъци по дървената конструкция, хидроизолацията и керемидите на покрива.

От показанията на свидетелите А М Т и М С Д се установява, че в края на месец октомври, 2021г. като работници на строителна фирма „Сп*“ ООД са извършили авариен ремонт на покрива на процесната жилищна сграда, целящ да предотврати появили се течове при дъжд. При започването на работата свидетелите установили множество счупени или спукани керемиди (50-60 бр.), което станало видимо едва при демонтажа на застъпващите ги отгоре керемиди. Установили следи от теч по стените на комина, тъй като ламаринената обшивка не била добре направена, а керемидите около него не били подредени плътно. Крайните керемиди на южния скат не били поставени плътно до обшивката и през фугата навлизала вода, а също и птици, които 3 били направили гнезда. След разкриването на керемидите свидетелите установили следи от теч и влага по външните стени на комина между покрива и пода на подпокривното пространство. Един от улуците бил с обратен наклон.

Видно от представената фактура и приемо-предавателен протокол за извършени СМР се установява, че ищецът е заплатил за аварийния ремонт на покрива на изпълнителя „Сп*“ ООД сумата от 3417.17лв. с вкл. ДДС.

Оценката на вещото лице за стойността на допълнителните СМР за поправка на покрива е 3131лв. с вкл. ДДС, която е близка до действително направените разходи. Пак според заключението на приетата по делото СТЕ необходимите разходи за отстраняване на следите от течове в помещенията на сграда възлизат на 1898.38лв. Общия размер на разходите, които са необходими за поправката на работата на ответника е 5315.55лв.

Видно от представената по делото нотариална покана, рег. №119 от 15.01.2021г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, ищецът е уведомил ответника за установените недостатъци и за разходите, необходими за тяхната поправка, вкл. чрез връчване на екземпляр от изготвената по възлагане на ищеца частна техническа експертиза.

Не се установява и ответникът да е предупредил възложителя за недостатъци на проекта или на материала.

При така установените обстоятелства следва да се даде отговор на въпроса какъв е видът на отговорността на изпълнителя за отклонението от поръчката и дали е приложима гаранционната отговорност в строителството по чл.160, ал.3 ЗУТ или спорът следва да се разреши съобразно законната отговорност за недостатъци по чл.265 ЗЗД.

Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл.160, ал.4 ЗУТ е предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не 4 могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал.3. Посочените правни норми са възпроизведени в разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

В разпоредбата на чл.20, ал.4 от наредбата са регламентирани различни минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда срокът е 7 години, а в агресивна среда - 5 години /чл. 20, ал. 4, т. 3/. Следователно с договора за строителство страните могат да уговорят по-дълъг гаранционен срок от минимално предвидения в наредбата /в случая те са уговорили 3650 дни за конструкцията и 1825 дни за хидроизолацията и довършителните работи/.

Съобразно чл. 21 от наредбата, когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект се появят скрити дефекти, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.

В Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът, респективно изпълнителят/строителят носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба.

При отговорността по чл.265 ЗЗД изпълнителят отговаря за явни и скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на работата, докато при гаранционната отговорност строителят/изпълнителят отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в течение на използването на изработеното през гаранционния срок, с оглед поетото с гаранцията задължение изработеното да съхрани своите качества и свойства в определения в гаранцията срок. Основно предназначение на гаранционната 5 отговорност е поемане от строителя на задължението да осигури нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти, както и на задължението да отстрани скритите дефекти /недостатъци/ за негова сметка.

При осъществяване на елементите на фактическия състав на гаранционната отговорност строителят е длъжен да възстанови нормалното функциониране и ползване на обекта, респективно да поправи недостатъка, освен ако докаже, че са налице основания за освобождаване от гаранционна отговорност.

Съгласно константната практика на ВКС /решение № 114/16.09.2013 г. по т. д. № 1075/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 140/08.03.2021 г. по т. д. № 2601/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о./ гаранционният срок е независим от давностния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. При гаранционната отговорност всяко проявление на скрити недостатъци и всяко уведомяване за тях в рамките на гаранционния срок са релевантни и пораждат гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение.

Следователно, за да възникне за възложителя правото да претендира обезщетение за вреди от недостатъци, които са се появили в гаранционния срок, е необходимо същият да е уведомил изпълнителя за тях и последният да е отказал да ги отстрани за своя сметка. Едва тогава възложителят има възможност да претендира от изпълнителя заплащане на разходите, които са необходими за поправката.