Решение № 1847 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

**** 1847

******, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело **** 20213110118262 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. **** *****/ *********** г. от „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ **** 4-6 срещу С. В. Д., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2119.62 лева, представляваща частично дължима главница от общо дължима главница в размер на 9621.92 лв. по Договор за потребителски кредит **** ********************* г., сключен между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД и „Юробанк И Еф Джи България” АД), ЕИК ******** и С. В. Д., вземането по който е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД и „Юробанк И Еф Джи България” АД), и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

410, т. 1 ГПК и 1880.38 лева, представляваща договорна лихва за периода от ***** г. до ******., за които вземания по ч. гр. д. **** ****** по описа на 1

Варненски районен съд за 2021 г., е издадена Заповед **** ***** 11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство разноски.

В исковата молба се излага, че на ***** г. между „Юробанк България“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, в изпълнение на задълженията си по който, на ответника е отпусната ***** лева, при уговорен е ГПР от 16.24 %. Срокът на действие на договора е изтекъл на ******., към който момент непогасени са 9621.92 лв. – главница и 1880.38 лв. – възнаградителна лихва. На 18.01.2016 год. между „Юробанк България“АД и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество придобива вземането спрямо длъжника. Твърди се още, че със съобщение от 18.02.2016 год. длъжникът е уведомен за извършената цесия, като му е предоставен и срок за погасяване на задължението.

Ответникът – С. В. Д., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения относно неоснователността на исковете, като се позовава на изтекла погасителна давност. По отношение на лихвите, намира, че приложение следва да намери краткия тригодишен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На ***** год. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (кредитор) и С. В. Д. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитора се задължава да предостави на кредитополучателя от ***** лева, за текущи нужди. Предвидено е още, заплащане на лихва от страна на кредитополучателя, в размер на БЛП на банката за съответния период плюс надбавка от 6,20 %. ГПР на разходите е определен в размер на 16.24 %. Уговорено е връщане на усвоената сума на вноски, в размер на 157.98 лв., всяка, с падеж 7- мо число за съответния месец, съгласно приложен погасителен план. Крайният срок за погасяване на 2 отпуснатия кредит, вкл. и лихвите, е до ******.

Видно от приложеното на л. 12 платежно нареждане, на ***** г., сумата от ***** лв. е преведена по сметка на кредитополучателя.

Приобщен към доказателствения материал по делото е погасителен план, предвиждащ издължаване на отпусната сума на 120 вноски, от по 157.98 лв., всяка, с падеж 7- мо число на съответния месец. Крайната дата на издължаване е ******. Видно от извършеното отразяване, на кредитополучателя е предоставен екземпляр от погасителния план.

Установява се, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 год. че „Юробанк И Еф Джи България“ АД прехвърля на „Еос Матрикс” ЕООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Приложение **** 1 срещу определена покупна цена.

Представено е и Приложение **** 1, в което под **** ********* са посочени имената на ответника, неговото ЕГН, номер и дата на договора, размерът на дължимите главница (9621.92 лв.) и възнаградителна лихва (1880.38 лв.).

Представено с исковата молба е уведомление от 31.07.2020 г., адресирано до ответника, обективиращо изявление за извършено на 18.01.2016 г. прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за кредит *********.

От заключението на вещото лице Р. Х. по изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява следното: от „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставен потребителски кредит на ответника, в размер на ***** лева; сумата е усвоена от длъжника; размерът на непогасената главница е 9621.92 лв., на възнаградителната лихва, за периода ******** год. – *********д., е 7017.28 лв. Размерът на възнаградителната лихва, за периода ******** г. -******., е 7615.42 лв.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в 3 закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. **** ******/ 2020 г. на ВРС.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; размера на претенцията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си.

С разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможност за кредиторът да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

В настоящата хипотеза, липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства, обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на цесионер и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договора за кредит от ***** г.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно съобщаване на длъжника за сключения договор, 4 преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба.

Уведомяването на длъжника за извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на преписа от исковата молба и приложените към същата документи, а именно - на 22.02.2022 год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от съда. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение **** 40/13.05.2010 г. по т.д. **** 566/ 2009 г. на ВКС, решение **** 123/24.06.2009г., по т.д. ****12/2009г. на ВКС, II т.о., определение **** 987/18.07.2011 г. по гр. д. **** 867/2011 г. на ВКС).

На следващо място – цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД договор за кредит по силата на който за кредитора е възникнало задължението да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10000 лева. В хода на процеса, истиността на договора, в частта относно авторството на изявленията не е оспорена. Ето защо, следва да се приеме, че с подписа си, положен по договора, ответникът е удостоверил предаване на сумата по описания в договора начин.

Настоящият договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (отм.).

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 6, ал. 2 писмена посума 10000 лева. Посочени са още: дата и място на сключване; идентификационни данни на кредитора и кредитополучателя; подлежаща на получаване главница на кредита, годишен процент на разходите условията, при които разходите по кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; разходите, които не се включват в ГПР; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; свързаните с договора разходи, 5 които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени. Ето защо, изискването чл. 7, следва да се приеме за изпълнено. недействителност на договора съобразно чл. 14 ЗПК.

На следващо място, по своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Заплащането на възнаградителните лихви не е обвързано с изправността на длъжника, като същите се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.

В настоящата хипотеза между страните е постигнато съгласие относно конкретния размер на договорната лихва, като уговорката е в съответствие с установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода при догововаряне. Този размер и не надвишава драстично размерът на лихвата прилагана от банковите институции, като същия е е съобразен и с определения чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг.

По изложените съображения, налага се извод за валидност на договора и в частта относно възнаградителната лихва.

Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните облигационна връзка по силата на договор за кредит, по който заемодателят е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните падежни дати.

На следващо място – настъпил е и падежа и на последната погасителна вноска, а от заключението на вещото лице П.И., кредитирано от съда като обективно всестранно и компетентно изготвено и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен метериал, което не е оспорено и от страните, се установява, че размерът на дължимата главница по договора е 9621.92 лв., а на възнаградителната лихва, за периода ******** год. – ********* /датата на цесията/, е 7017.28 лв. Размерът на възнаградителната лихва, за периода – ******** г. – ******., е 7615.42 лв.