Определение № 1168 от 05.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1168 гр. Стара Загора, 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500628 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане от 21.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 478/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. М. И. за 402,91 лева за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг за периода от м. август 2021 г. до м. септември 2021 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Твърди, че процесните договори за мобилна услуга са прекратени на 30.08.2021 г. в съответствие с действащите Общи условия на дружеството. След прекратяването на договорите заявителят е начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалния договор с длъжника, за което той не възразил, в т.ч. и срещу фактурата, съдържаща процесните неустойки. Неизпълнението от страна на длъжника и прекратяването на договорите за мобилни услуги му давало право да обяви предсрочна изискуемост на лизинговите вноски до края на всеки един от сключените договори, след което да прекрати и самите договори. Счита, че неизпълнението на договорите за мобилни услуги и прекратяването им е основание за предсрочна изискуемост по договорите за лизинг, което от своя страна било основание за прекратяването им. Счита, че заповедният съд неправилно е квалифицирал предсрочно изискуемите лизингови вноски като неустойка, подвеждайки си под чл.11 от Общите условия на договорите за лизинг – хипотеза, в която била прекратен съответния договор за лизинг.

1

Основанието за предсрочна изискуемост на дължимите вноски било в чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, според която лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички суми, дължими по договора за лизинг, като предсрочната изискуемост настъпва и в случая на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между страните. В тази хипотеза претенцията за предсрочна изискуемост нямала характер на неустойка за неизпълнение на договора за лизинг, а цени лизингодателят да получи цената на устройството, предмет на договора, които е предоставил на лизингополучателя. В противен случая следвало да се признае за правомерен фактът на неоснователното обогатяване на ответника, тъй като предмета на договора за лизинг оставал в негова фактическа власт.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. срещу Е. М. И. от гр. Р. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1541,54 лв., от които 63,20 лв. дължими задължения за периода от 20.06.2021 г. до 19.08.2021 г.; 383,39 лв. за дължими задължения за периода от 05.05.2021 г. до 04.08.2021 г.; 402,91 лв. за дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски, както и 692,04 лв. неустойки за предсрочно прекратява на договор за услуги. Посочено е, че вземането произтича от няколко договора за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг на устройства.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 402,91 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг. За да постанови този акт, съдът е приел, че клаузата, въз основа на която заявителят претендира плащане за предсрочно изискуеми лизингови вноски, е нищожна като неравноправна.

Претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоичен характер и излизат извън присъщите функции на неустойката, като още в момента на сключване на договорите за лизинг създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави.

Развалянето на договора имало действие занапред и тъй като се касае за лизингови вноски с ненастъпил падеж, те не били изискуеми след развалянето на договора. Уговорката за плащането й излиза извън функциите на неустойката.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на 2 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

В случая заявителят претендира лизингови вноски, които твърди да са предсрочно изискуеми поради разваляне на договора за мобилни услуги и договора за лизинг. Позовава се на чл.11 и чл.12 от договорите, според които лизингодателят може да развали договора в случай на неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни услуги, а в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и или да поиска връщане на устройството.

Въззивният съд намира, че тази клауза (чл.12, ал.1) е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.2 ЗЗП, тъй като с нея се ограничават правата на потребителя при пълно или частично изпълнение. Няма спор, че претендираните суми в заповедното производство са по договор за лизинг.

Видно е от текста на договора, че лизингодателят е предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство. Съгласно чл.342, ал.3 ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането му. Това е дадена от закона възможност, а не задължение. Когато договорът за лизинг бъде развален поради неизпълнение, всички платени и/или изискуеми до момента на развалянето/прекратяването лизингови вноски се считат за вноски за възмездното ползване на вещта и лизингодателят не дължи връщането им. В съответствие с правната характеристика на договора, лизингополучателят следва да върне на лизингодателя вещта. Предвиждайки възможност лизингодателят да иска предсрочно изискуеми лизингови вноски, означава, че така на практика лизингополучателят се задължава да закупи устройството. По този начин се ограничава правото му при неизпълнение да го върне на лизингодателя.

Затова предвиденото такова плащане на предсрочно изискуеми лизингови вноски има неустоичен характер.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 478/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4