Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1786 от 16.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7134/2024
Вид
Решение № 1786
Подписан
16.05.2025
В сила
26.02.2026
Състав
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127и, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.48, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110207134 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК- *** със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. К. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 753451-F748706 от 01.02.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл.278б, ал. 3 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 5 966, 54 /пет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г., за което му е ангажирана отговорността. В тази 1 връзка се сочи, че актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че в случая се касае до действие/бездействие на трето лице, а именно чуждестранния доставчик на процесните СВФР, който не е уведомил своевременно дружеството, че пратката с превозваните стоки съдържа и такива, попадащи в утвърдения от министъра на финансите списък на СВФР.

По този начин дружеството – жалбоподател не е знаело, че в допълнение на поръчаните стоки ще получи и стоки с висок фискален риск, поради което и деянието не е противоправно, тъй като липсва виновно поведение от страна на дружеството и негови служители и същото не представлява административно нарушение. Сочи се, че вменените на дружеството-жалбоподател задължения по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5/29.09.2023 г. за предварително деклариране на СВФР ограничават свободното движение на стоки в рамките на ЕС и нормалното функциониране и развитие на единния вътрешен пазар, поради което са в противоречие с първичното и вторичното законодателство на Европейския съюз –правото на свободно движение на стоки с произход от държавите членки и на стоки от трети държави, които се намират в свободно обращение в държавите членки, който е един от основните принципи, прокламиран в чл. 28 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), както и на чл. 34 и чл. 35 от ДФЕС, регламентиращи забрана на мерките с равностоен на количествени ограничения ефект, в допълнение на забраната на такси с равностоен на мито ефект, предвидена в чл. 28, ал. 1 и чл.

30 от ДФЕС. На следващо място се излагат съображения, че санкционната норма на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК противоречи на Закона за нормативните актове и не следва да бъде прилагана, доколкото в нея е предвидено налагане на еднаква по размер имуществена санкция за нарушения, при които не е налице укриване на данъци или данъчна измама и за случаи, в които такива са налице. Алтернативно застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното :

Съгласно акт за установяване на административно нарушение № F748706 от 14.12.2023 г., съставен от Х. Д. П. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП при извършена на 11.12.2023 г. в 09: 00 ч. проверка на мястото на получаване/разтоварване на стоки с висок фискален риск - *** е установено, че дружеството „***“ ЕООД, ЕИК *** като получател/купувач на стоки с висок фискален риск не е декларирало предварително данни за превоза на стоки с висок фискален риск до влизане на транспортното средство на територията на страната с уникален номер за превоз /УНП/. При извършена проверка на ГКПП ***, обективирана в ПИПСВФР № 231402868853К1 от 09.12.2023 г. в 04:38 ч. не е бил представен УНП. На мястото на получаване /разтоварване на стоките не е представен УНП от дружеството „***“ ЕООД.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.

При описанието на нарушението е добавено, че при извършената проверка задълженото лице е представило следните документи – декларация на водача, копие на ЧМР, invoice № 1323026883/06.12.2023 г./заверено копие/, видно от която фирмата получател на стоката е „***“ ЕООД с ЕИК ***. Стоката е била описана във фактурата с наименование MI 5L EV Olive Oil tin – 876 кг. на стойност 7626,61 евро /левова равностойност по курса на БНБ в размер на 14916,35 лв./. Превозваната стока с висок фискален риск представлявала маслиново масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени : необработено маслиново масло „Extra virgin“ с код по КН -1509 20 00. На мястото на получаване /разтоварване на стоките не е представен УНП от дружеството до извършване на проверката. От гореописаното било видно, че „***“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. Като място на извършване на нарушението е посочено гр.София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН, а като датата на извършване на нарушението е посочено 09.12.2023 г., и е установено на същата дата.

3

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. Д. П., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на административно - наказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация, както и относно посочването на дата и място на извършване на нарушението. В АУАН липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

Посочената в АУАН като нарушена разпоредба на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК предвижда, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, 4 следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.

В случая актосъставителят е посочил единствено, че дружествотожалбоподател „***“ ЕООД, като получател/купувач на стоки с висок фискален риск, не е декларирало предварително данни за превоза на стоки с висок фискален риск до влизане на транспортното средство на територията на страната с УНП. Липсва посочване на съставомерното за този вид нарушения обстоятелство, че превозът на стоки с висок фискален риск започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, съответно от коя държава – членка на ЕС е започнал превозът. Посочването на това обстоятелство е от значение и за коректно определяне на нарушената материалноправна разпоредба, тъй като разпоредбите на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК и на чл. 127и ал. от 4 ДОПК предвиждат различни задължения за деклариране в зависимост от това дали се касае за превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета страна. В първия случай получателят следва да декларира предварително данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната. Когато се касае за превоз на стока с висок фискален риск от територията на трета страна, задължението за деклариране е на вносителя, който следва да декларира данни за превоза след приключване на митническия режим и вдигане на стоката и преди продължаване на превоза на територията на страната. Освен това в АУАН не е посочен видът на СВФР, за превозването на които дружеството-жалбоподател, в качеството си на получател на същите, не е декларирало предварително. В АУАН липсва и посочване на дата и място на извършване на нарушението. Тези обстоятелства са съществени и е следвало да бъдат посочени изрично в АУАН съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, като не е допустимо същите да се извличат по тълкувателен път или чрез анализ на приложените към преписката документи.

От АУАН също така не става ясно за кой точно превоз е констатирано, че получателят не е декларирал предварително СВФР. Липсва посочване на каквито и да било данни относно превоза – транспортно средство, изпращач, превозвач, водач на МПС, вид на стоката, превозни документи и др.

Единственото релевантно обстоятелство, посочено в АУАН и свързано с превоза на процесните стоки е мястото на извършване на проверката на ГКПП *** и това, че резултатите от нея са били обективирани в ПИПСВФР № 5

231402868853К1 от 09.12.2023 г. в 04:38 ч. По този начин се нарушава правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, тъй като се ограничава възможността му да узнае пълно, точно и ясно в какво се изразява противоправното му поведение, да организира пълноценно защитата си, включително да направи възражения и да представи доказателства в подкрепа на тезата си. Посочените пропуски са допуснати при съставяне на АУАН, като с НП за първи път на дружеството-жалбоподател са предявени фактите относно вида на стоката, нейното количество и цена, и са цитирани превозните документи за процесния превоз – декларация на водача, ЧМР и фактура, като по този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да се защитава срещу тези факти преди реализирането на отговорността му.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че при проведеното административно-наказателно производство са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, доколкото в процесния АУАН не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено същото.

Посочената непълнота на АУАН е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е било поставено в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му с АУАН административно-наказателно обвинение. Спазването на посочените изисквания служи за очертаване кръга на доказателствено-релевантните факти, за преценка правилността на правната квалификация на нарушението, гарантира на нарушителя възможността да упражни своето право на защита в производството в пълен обем. В случая, с НП са предявени на дружеството нови факти и обстоятелства, които не са били известни при съставяне на АУАН – мястото и датата на нарушението и така е препятствана възможността то да проведе адекватно защитата си. В АУАН изобщо липсва описание на недекларирания превоз – вид и номер на транспортното средство /в НП също липсва такова отразяване/, дата, час на влизане на територията на страната. Пропуски, водещи до непълно описание на нарушението са допуснати както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП. За да възникне задължението за предварително деклариране на данни за превоза на стоки с висок фискален риск, следва същият да започва от друга държава – членка на ЕС и да завършва на територията на страната. Първо актосъставителят, а след 6 това и административно-наказващият орган, без да излагат твърдения в посочения смисъл, са приели, че е налице неизпълнение на задължение по чл.