Решение № 111 от 30.03.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1583/2025
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Пазарджик, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201583 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Н. С. Х. от град Пазарджик, ЕГН:
********** против НП № 25-1006-001025 от 06.06.2025г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което на основание и за нарушение на 178, ал.1, т.3 от ЗДв.П на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Наведените в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за материална незаконосъобразност на наказателното постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят не може де бъде субект на вмененото му нарушение. Субект на това нарушение можело да бъде само лице, което притежава властнически правомощия. В условията на евентуалност се навеждат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, чрез който поддържа жалбата. В подкрепа на изложеното ангажира доказателства.
1
Ответникът по жалбата - АНО, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което се иска потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските /въпреки че такива не се претендират/ и на свой ред иска присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
РС - Пазарджик съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.05.2025 год. около 14,30 часа в град Пазарджик, на улица „Вихрен“, в качеството си на изпълнител на строително ремонтни работи за изграждане на канализация пред ПИ-***, квартал 142а по плана на град Пазарджик, не е изпълнил задължението си съгласно заповед № 791 от 28.04.2025 год. да въведе временна организация на движението, като постави пътна сигнализация съгласно приложение № 14 към чл.60, ал.2 от Наредба № 3/2010 год. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
Пояснено е, че преди и след цялостното разкопаване на улица „Вихрен“ липсва каквато и да е пътна сигнализация, която да информира участниците в пътното движение за извършването на ремонтни работи и за цялостното разкопаване на платното за движение съгласно нормативните изисквания на чл.2, ал.1 от Наредба № 3/2010 год.
Нарушението било констатирано след сигнал, подаден от водач на тежкотоварен автомобил, който след като навлязъл в участъка, бил в невъзможност да продължи движението си, за да извърши доставка до обект в края на улицата. На сигнала се отзовали дежурните служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик свид.Д. С. и колегата му Т. Б.. На място полицаите установили, че по цялата ширина на улица „Вихрен“ е изкопана дупка с приблизителни размери ширина 80 см. и дълбочина 150 см. и насипана пръст пред нея, както и работници, извършващи ремонтна дейност. Нямало никаква сигнализация, която да предупреждава участниците в движението за извършването на ремонтната дейност. Докато полицаите били 2 на място възприели множество автомобили, които спирали в последния момент пред изкопания участък, тъй като нямали пряка видимост поради релефа на пътя /изпъкнала крива/, след което били принудени да направят обратен завой. В един момент един от работниците поставил светлоотразителен триъгълник от едната страна на разкопания участък, който преди това липсвал. От работниците полицаите научили, че изкопът се прави с цел присъединяване на новострояща се сграда към градската водоснабдителна и канализационна система, за което собственикът в лицето на жалбоподателя имал договор с „ВИК“ ЕООД и разрешение за прокопаване от Община Пазарджик. По указание на полицаите работниците извикали жалбоподателя, който след около 40 минути пристигнал на място. Освен договора с „ВИК“ ЕООД и разрешението за прокопаване, той представил и заповед № 791 от 28.04.2025 год., издадена от Кмета на Община Пазарджик, видно от съдържанието на която на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на строително ремонтни работи за изграждане на канализация било наредено да въведе временна организация за безопасност на движението, след като движението на пътни превозни средства бъде преустановено по улица „Вихрен“ в участъка между улица „Верила“ и бул. „Стефан Караджа“ от 08,00 до 17,00 часа на 08.05.2025 год., съгласно приложена към заповедта схема приложение № 14 към чл.60, ал.2 от Наредба № 3/2010 год. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В схемата /приложението/ нагледно били указани видовете пътни знаци и местата, на които следва да бъдат поставени. Било указано затварянето на работния участък да се съгласува със сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, въпреки че според Наредба № 3/2010 год. това не е необходимо, тъй като се касае се краткотрайни работи в рамките до две денонощия. Свид.С. попитал жалбоподателя защо не е изпълни заповедта на Кмета на Общината да постави пътна сигнализация съгласно приложението към заповедта, а той му отговорил че е ходил както в Общината, така и в КАТ, за да му дадат предвидените за поставяне конуси и други знаци, но такива не му били предоставени.
При така установеното свид.С. съставил срещу жалбоподателя процесния АУАН, след което му го предявил. Жалбоподателят вписал, че има възражения, които релевирал в законовия срок, но същите не били приети за 3 основателни.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, което жалбоподателят обжалва в срок, при което жалбата е процесуално допустима.
С НП на жалбоподател е вменено нарушение на 178, ал.1, т.3 от ЗДв.П – за това, че е наредил да се ремонтира път, без да е взел мерки за осигуряване безопасността на движението.
Фактическата констатация, че не е била поставена пътна сигнализация съгласно приложение № 14 към чл.60, ал.2 от Наредба № 3/2010 год. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, като мярка за осигуряване безопасността на движението, не се оспорват. Ангажират се доказателства обаче чрез разпита на свид.Сергей Х., баща на жалбоподателя, че от двете страни на изкопа, на достатъчно разстояние били поставени светлоотразителни триъгълници, като в началото на улицата, от единия й край, напречно бил паркиран автомобил, който възпрепятствал влизането на други.
Съдът не кредитира показанията на свид.Х. в тази им част, тъй като те се опровергават от показанията на свид.С., който е един незаинтересован от изхода на делото свидетел. Въпреки служебната си обвързаност с АНО, свид.С. няма никакъв личен мотив да изкривява фактите от обективната действителност и да преписва на жалбоподателя нарушение, което той не е извършил. Освен това, ако сигнализиране, макар и не съобразно приложението към заповед № 791 от 28.04.2025 год. на Кмета на Община Пазарджик беше поставено, то нямаше как подалия сигнал водач на тежкотоварен автомобил да навлезе в улицата. Относно твърденията за посещение на институциите – ВИК, Община и „Пътна полиция“, за да се иска от тях доставяне на указаните пътни знаци, които са неопровергани, то те не извиняват жалбоподателя, тъй като той е отговорният за набавянето им субект, а освен това е ноторно, че те се предлагат в търговска мрежа.
Информация за това е налична и достъпна в множество сайтове.
При така установеното, жалбата не е основателна. Съображенията за това са следните:
На първо място, с оглед служебното начало в административно наказателния процес, трябва да се каже, че в производството по издаване на 4 процесните АУАН и НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им ЗАНН. Нарушението е описано детайлно и пределно ясно и съдържа всички елементи на вменената за нарушена норма.
Съответна на словесното описание на нарушението е дадената правна квалификация, като е посочено, че същото осъществява състав на административно нарушение по чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП. Нормата е бланкетна, като законосъобразно е свързана със „запълващата“ я такава, а именно чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. С тази наредба се определят условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението (ВОБД) при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) по пътища и улици, а чл.2 разписва че СМР които създават затруднения и опасност за движението, като намаляване на широчината или нарушаване на целостта на пътната (уличната) настилка, на банкетите или на тротоарите, както и рязко влошаване на състоянието на тяхната повърхност и др., се сигнализират. Съгласно ал.2 сигнализацията е временна и се поставя непосредствено преди започване на СМР или след установяване на препятствие в пътен или уличен участък, а съгласно ал.3 сигнализацията се премахва след приключване на СМР или след отстраняване на препятствието.
Съгласно чл.5, ал.1 от цитираната Наредба, в зависимост от продължителността и вида им СМР са: краткотрайни - при които времетраенето от започването до окончателното им завършване е в границите на две денонощия, т.е. процесните СМР са краткотрайни, доколкото е предвидено да се извършат от 08,00 до 17,00 часа на 08.05.2025 год.
Съгласно чл.4, ал.5 лицата, които извършват краткотрайни или подвижни работи, отговарят за сигнализирането на работния участък в обхвата на пътя или улицата в съответствие с глава четвърта и приложенията. При отпадане на необходимостта от сигнализация лицата, отговорни за поставянето й, я отстраняват. Съгласно чл.60, ал.1 краткотрайните работи на двулентов двупосочен път (улица) се сигнализират с пътни знаци, с гъвкави ограничители (С21) и с предупредителни постове със стоп-палки (С25), а съгласно ал.2 в случаите, когато краткотрайните работи се извършват върху 5 пътната лента на улица, те се сигнализират съгласно приложения № 14, 15 и 16.
Анализа на горецитираните разпоредби налага извода, че отговорен за сигнализирането е именно жалбоподателят в качеството му на изпълнител на СМР и точно в този смисъл е издадената в съответствие с Наредбата Заповед № 791 от 28.04.2025 год. на Кмета на Община Пазарджик. Ето защо неоснователно е възражението, че жалбоподателят не може да бъде субект на вмененото му нарушение. Субекта на процесното нарушение е определен с относителното местоимение „който“, т.е. субект може да бъде всяко административно наказателно отговорно лице.
Неоснователен е довода за маловажност на случая, предвид създадените неудобства на множество участници в движението. Действително ПТП не е настъпило, но наличието на вредоносен резултат не е съставомерен елемент.
По изложените съображения НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложеното административно наказание глоба е в минимален размер и съответства на степента на обществена опасност на нарушението, доколкото то /като вид/ е за първи път.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик, към което учреждение принадлежи органа, издал НП, следва да се присъди претендираното от гл. юрск. Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 66, 47 евро, с равностойност 130 лева, преценявайки ниската фактическа и правна сложност на делото.
По горните съображения и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС – Пазарджик