Решение № 59 от 12.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора Михаела Н. Георгиева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601447 по описа за 2024 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивна жалба,подадена от подсъдимия Д. Р. С.,с установена самоличност,ЕГН ********** чрез защитника му адв.А. А. от АК-София,с посочен съдебен адрес,против присъда №16/29.01.2024 година,постановена по нохд №846/2023 година по описа на Софийски градски съд.

С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия Д. Р. С.,роден на ******** година в гр.София,българин,български гражданин,неосъждан,със средно образование, неженен, безработен,с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ж.к.„***“ ,бл.**** , вх.„*“, ет.*, ап.*, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 10.06.2021 година около 10.50 часа в гр.София,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген“ , модел „Голф“,peг.№******** по ул.„Вардар”,с посока на движение от бул. „Ал. Стамболийски“ към бул. “Възкресение“, в района срещу бл.№ 33 нарушил правилата за движение по пътищата,чл.119 ал.1 от Закон за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката М. П. С.,като реализирал пътнотранспортно произшествие с нея,докато тя пресичала пътното платно на ул.„Вардар“ по пешеходна пътека ,обозначена с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП, като подсъдимият,приближавайки пешеходна пътека с намираща се в зоната й пешеходка,не е реагирал своевременно с аварийно спиране,техническа възможност за което е имал преди мястото на удара,и блъснал с автомобила си пешеходката със скорост от 15 км./час, в 1 резултат на което тя паднала на асфалта по гръб и ударила главата си в дясна тилна област,като починала на 11.09.2021 година в 23.10 часа във ВМА-София,вследствие на причинените й от пътното произшествие увреждания:

-тежка открита черепно-мозъчна травма,изразяваща се в контузия и разкъсноконтузна рана на дясна тилна област на главата с подлежащо /непосредствено под равната/ линейно счупване на тилната кост вдясно,преминаващо и през черепната основа в дясната част на задна черепна ямка,

-остър хематом под твърдата мозъчна обвивка челно-теменно-слепоочно вляво, -травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,

-контузия челно-базално на двете голямомозъчни хемисфери и слепоочно-базално на лява голямомозъчна хемисфера,

-контузия с кръвоизлив в мозъчния ствол,

-общомозъчен оток, като на база на тази травма с последващо изпадане в коматозно състояние, с продължително обездвижване,залежаване и апаратна вентилация,при пешеходката настъпили дистрофични и възпалителни промени,довели до оформяне на многоорганна недостатъчност и непреодолима сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, като деянието е извършено на пешеходна пътека,поради което на основание чл. 343 ал.3,пр.посл., б.“б“, пр.1 вр. ал.1,б. „в“ вр. чл. 342 ал.1,пр.3 НК вр.чл.2 ал.1 НК,чл.54 НК и чл.36 НК го е осъдил на наказание ТРИ години „лишаване от свобода“.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ години,считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр.чл. 343 ал.3,пр.посл.,б.“б“,пр.1 вр.ал.1,б.„в“ вр. чл. 342 ал.1,пр.3 НК съдът е наложил на подсъдимия Д. Р. С.,с установена самоличност,ЕГН ********** наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ години.

На основание чл.45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Д. Р. С.,ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец Л. П. З.,ЕГН **********,сумата 50 000 (петдесет хиляди лева) лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законна лихва върху с,мата,считано от датата на деянието 10.06.2021 година до окончателното и изплащане.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Д. Р. С.,ЕГН ********** да заплати направените в досъдебното производство разноски по сметка на СДВР в размер на 1482 лева /хиляда четиристотин осемдесет и два лева/, както и по сметка на Софийския градски съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 2000 лева,както и направени разноски в съдебно следствие в размер на 1010 лева /хиляда и десет лева/,а на основание чл.190 ал.2 НПК-сумата от 10 лв. за издаването на два изпълнителни листа.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Д. Р. С.,ЕГН ********** да заплати на частния обвинител Р. В. С.,ЕГН **********,направени от нея разноски за 2 адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С въззивната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен,като е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,нарушен е материалния закон и е наложено явно несправедливо наказание на подсъдимия Д. Р. С..

Конкретните оплаквания са развити в следната насока:

Твърдят се процесуални нарушения от категорията на съществените при анализа и оценката на събраните доказателствени източници,липса на пълнота при анализ и несъответствие с принципа на формалната логика.Твърди се необосновано игнориране на обясненията на подсъдимото лице.Сторено е обобщаващо оплакване за липса на обективно , пълно и всестранно изследване на фактите и обстоятелствата по делото.Твърди се,че атакуваната присъда е необоснована,доколкото направените фактически,а и правни изводи,не се подкрепят от доказателствените източници по делото.В тази връзка се твърди липса на доказателства за извършено престъпление,като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Оспорва се фактическия извод на първия съд,че деянието е реализирано на пешеходна пътека , като се сочи,че е игнориран факта за наличието на друго МПС на пешеходната пътека.Твърди се неточен анализ на гласни доказателствени средства и на изготвена АТЕ.

Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото не е приложена нормата на чл.15 НК.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието е свързано с неприлагане нормата на чл.55 НК,в случай,че подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Сторено е оплакване за завишен размер на уважения граждански иск.

Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт,с който подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане делото на първия съд,поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Претендира в условия на алтернативност намаляване по размер на наложените наказания на подсъдимия.

Претендира намаляване по размер на уважения граждански иск.

Постъпило е възражение от адв.М.Д.,повереник на частните обвинители Р. С. и Л.

З.,последната и граждански ищец.С възражението се оспорват доводите на защитата на подсъдимото лице.Изложени са подробни съображения по всяко от сторените оплаквания против атакувания съдебен акт.

Намира се,че постановената присъда е законосъобразна и обоснована,а наложените наказания са съответни на стореното престъпно деяние.

Оспорват се доводите против размера на уважения гр.иск.

3

Претендира се постановената присъда да се потвърди.

Пред въззивния съд адв.Д. Д.,защитник на подсъдимия С. е поддържал сторените с въззивната жалба подробни оплаквания и искания.Акцентира на това,че първият съд в недостатъчна степен е отчел смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства при отмерване наказания на подсъдимото лице.Претендира атакувания съдебен акт да се измени,като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и/или се намали размера на наказанията,като се приложи нормата на чл.55 НК.

Пред въззивния съд подсъдимият С. поддържа заявеното от защитата си.

Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба,като сочи,че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован.Приема,че възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници /акцентира на гласните доказателствени средства-показания на свидетелите Л.,М. и Д.,позовава се на събраните писмени доказателствени средства и писмени доказателства,и на изготвените експертни заключения/. Сочи,че първият съд е бил изчерпателен при излагане на съображенията си за прилагане нормата на чл.54 НК при определяне на наказание.Не намира да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,като не намира основания за изменяне или отмяна на атакувания съдебен акт.

Направено е искане съдебния акт да се потвърди.

Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители оспорва основателността на подадената въззивна жалба.Поддържа,акцентира и развива подробни съображения по стореното възражение срещу нея.Твърди,че защитата не сочи нито един убедителен аргумент за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.Намира,че материалния закон е приложен правилно,законосъобразно е възприета правната квалификация на деянието на основа изяснен механизъм на пътното произшествие и място на удара,и законосъобразно е определено наказание на подсъдимото лице при условията на чл.54 НК. Оспорва доводите на защитата за наличие на основания за определяне на наказание по реда на чл.55 НК,като сочи,че първия съд е бил изчерпателен в доводите си и не е подценил и/или надценил нито едно обстоятелство,относимо към определяне наказание на подсъдимото лице.

Оспорва доводите на защитата,касателно определения размер на гражданския иск по делото,като излага съображения.

Претендира атакуваната присъда да се потвърди като законосъобразна.

Частният обвинител и гр.ищец Л. З. е поддържала заявеното от повереника си.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението на защитата и подсъдимия С. пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП, поддържаните доводи на повереника на частните обвинители и граждански ищци,и 4 заявеното от явилия се частен обвинител и гр.ищец,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустим,подадена е по предвидения в Закона ред и срок,а преценена по същество е неоснователна.

Съображенията на съда са следни:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Д. Р. С.,роден на ******** година в гр.София, българин ,български гражданин,неосъждан,със средно образование,неженен,безработен,с постоянен и настоящ адрес в гр.***, ж.к.„***“, бл.****, вх.„*“, ет.*, ап.*,ЕГН ********** за извършено от него престъпление по Г. И.,с чл.343 ал.3,пр.посл.,б.“б“,пр.1-во вр.ал.1,б. „в“ вр.чл.342 ал.1 ,пр.3 НК.Инкриминирано е нарушение,допуснато от страна на подсъдимото лице,на правила за движение по чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ при конкретно описани условия на време,място и обстановка.

Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани, надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез анализ и оценка,включително досежно констатирани противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Въззивният съд намира,че не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.