Решение № 672 от 19.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330203117 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. С. Б., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4407760, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, депозирана от процесуалния представител адв. П., жалбоподателят Б. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски по делото, включително за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

С обжалвания ЕФ отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 21.01.2021г. в 08.59ч. в Републикански път ІІ-64 км.50 в посока с.

Труд към гр. Пловдив било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК” с рег. № *** установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529, като при въведено ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч с ПЗ В-26 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 78 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран ползвател Д. С. Б., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – справка от база данни КАТ за собственици на превозното средство, Протокол за използване на АТСС, снимков материал клип № 34434 от радар № 529, Протокол № 2-3220/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо от БИМ с изх. № 317 000-21374/11.12.2020г. за одобрен тип средство за измерване, справки от АИС АНД на КАТ, справка за нарушител/водач, снимка на пътен знак В-26, снимка на полицейски автомобил с разположено АТСС, скица на път от „Републиканска пътна инфраструктура“, снимка на пътен знак В-26, писмо от ОПУ – Пловдив при АПИ, констативен протокол, копие от инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M, писмо от ОПУ – Пловдив при АПИ с изх. № 11-00-580/21.06.2022г., схема на налично знаково стопанство, писмо от ОПУ – Пловдив при АПИ с изх. № 11-00558/09.06.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП за това, че е превишил максимално разрешената скорост за движение, като при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч, е била установена скорост от 78 км/ч. Съгласно описанието на нарушението в обжалвания ЕФ същото е извършено на път II-64 км. 50, извън населено място, именно където се твърди, че е било въведено посоченото ограничение на скоростта.

След извършена преценка на събраните доказателства съдът намира за безспорно установено, че лек автомобил „Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК” 2 с рег. № *** се е движил на път II-64 км.50 в посока от с. Труд към гр.

Пловдив със скорост от 78 км/ч. Не се установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно. На въведеното във фиша място на извършване на нарушение на път II-64 км.50 в посока от с. Труд към гр.

Пловдив не е действало въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч със знак В-26. Съгласно представеното писмо от ОПУ Пловдив към АПИ такъв знак действително е поставен на същия път и в същата посока, но на различно място, а именно км.49+860. Оттам и мястото на въведеното ограничение и задължението на водачите на МПС да се съобразяват с него е съвсем различно. На км.50 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 км/ч и за него е действало общото правило на чл.21 ал.1 от ЗДП и допустимата скорост е била 90 км/ч, доколкото се установява от представеното писмо от ОПУ Пловдив, че за посоченото като контролирано място не е действала забраната на поставения пътен знак В-26 на км.49+860.

Предвид изложеното обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

Независимо от това обаче във връзка с направеното с жалбата възражение, че заснетите и установени с мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи сметка, че с ДВ бр.54/05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за разлика от предходната й редакция, която е предвиждала издаване на ЕФ в случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване. Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.

На следващо място, с изменението на ЗДП с ДВ бр. 54/05.07.2017г., е отпаднало изискването на чл.165 ал.2 т.8 от същия закон, а именно контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. При това положение с отмяната на чл.165, ал.2 т.8 от ЗДП следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане - чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Съдът не възприе възражението за нарушаване на чл.39 ал.4 от ЗАНН.

Съгласно посочената норма за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

3

Използваната формулировка в чл.39 ал.4 от ЗАНН и най-вече изразът „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2“ е юридически непрецизна, най-малкото доколкото в чл.39 ал.2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1/2012г. (ДВ, бр. 20/2012г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби – чл.59 ал.3 от ЗАНН и чл.189 ал.13 от ЗДП. Нещо повече, тези разпоредби не действат и в обективното право към настоящия не съществува необжалваем минимум на парична санкция само поради размера й.

Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл.39 ал.1 от ЗАНН и на фишовете по чл.39 ал.2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл.39 ал.3 от ЗАНН изрично е посочено, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. От тук следва да се изведе и друг извод за непрецизността на законодателя, използвал съчетанието „необжалваем минимум“. Последното зависи още и от волята на контролния орган, на който разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН предоставя възможност да наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на глобата.

Неясната формулировка на чл.39 ал.4 от ЗАНН налага да се тълкува волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДП, с който едновременно са въведени, както института на ЕФ, така и нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН. В мотивите изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен случай и размерът на глобата е до 50 лв.; че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДП и че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е очевидна законодателната воля - нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН да предостави възможност контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на наложената глоба да надхвърля 50 лв. (с каквото правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издава и когато се 4 налагат глоби по-малки или равни на 50 лв.

Посочената законодателна воля е ясна и при систематично тълкуване на чл.39 ал.4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ, бр. 10/2011г.

Така с §10 от ПЗР на ЗИД на ЗДП (ДВ, бр. 10/2011г.) е извършена промяна в чл.59 ал.3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са добавени и думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила редакцията, че не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително.

Същевременно с §8 от същия ЗИД на ЗДП е предвидено, че досегашната ал.5 на чл.189 от ЗДП става ал.13, като след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“ и гласи, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.

Със същия параграф са създадени нова ал.4 на чл.189 от ЗДП, в която е дадена общата уредба на ЕФ, и нова ал.10 на чл.189 от ЗДП, в която изрично е посочено, че влизат в сила електронните фишове, които не подлежат на обжалване; не са обжалвани в срока по ал. 8; или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.

Ако волята на законодателя бе, че контролните органи нямат възможност да издават електронни фишове на стойност до 50 лв., то същият нямаше изрично да посочи в чл.189 ал.10 от ЗДП, че влизат в сила електронните фишове, които не подлежат на обжалване и изрично да уточни в чл.59 ал.3 от ЗАНН, че не подлежат на обжалване електронните фишове, с които е наложена глоба до 10 лв. включително, а в чл.189 ал.13 от ЗДП, че не подлежат на обжалване електронни фишове на стойност до 50 лв. включително.