Решение № 468 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602083 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда №22 от 30.01.2024 г., постановена по НОХД № 15139/2023 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, подсъдимият К. И. Д., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, студент в IV курс в „Софт Уни“, реабилитиран по право, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „******* е признат за НЕВИНОВЕН в това на 11.02.2023 г. около 15,40 часа, в гр. София, по ул.

„Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „Иван Щерев“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „Иван Щерев“ да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег. № *******, след употреба на наркотично вещество - кокаин, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, която да е установена по надлежния ред - с протокол рег. № И6755/20.07.2023 г. за съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на ВМА- София,поради което и на основание чл. 304 НПК е 1 оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е оставил направените по делото разноски за сметка на държавата.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение от прокурор при СРП.

В протеста и допълнението му се излагат доводи, че същата е неправилна. Претендира се за отмяната й и постановяване на нова осъдителна такава. Излагат се съображения, че показанията на техническото средство и заключението на изготвената съдебно-токсилогична експертиза безспорно доказват осъществяване на деянието от страна на подс.лице. Не се правят искания по доказателствата.

В закрито заседание въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и допълнението, като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, събрани са доказателства, а именно показанията на техническо средство и приетото заключение на съдебно-токсилогична експертиза и разясненията в съдебна зала на вещите лица във връзка със заключението на експертизата, от които се установява безспорно, че подсъдимия К. Д. е извършител на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да бъде признат за виновен подсъдимия и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ - 3 месеца, чието изпълнение предлага да бъде отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. счита, че не са налице основания за изменение на първоинстанционната присъда и моли съда да отхвърли въззивния протест и да потвърди протестираната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана.

Подсъдимият редовно уведомен, не се явява.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест с допълнителните изложения към него е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

2

Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, в мотивите към съдебния акт на СРС.

Настоящият въззивен състав не откри основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, като е изложил подробна фактическа картина, поради което въззивната инстанция напълно се солидаризира с нея.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. И. Д., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.

Бургас, българин е, български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, реабилитиран по право, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к.

„*******.бил правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС на 28.01.2014 г. с придобити категории В АМ и В1.

На 11.02.2023 г. около 15,40 часа, в гр. София, по ул. „Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „Иван Щерев“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „Иван Щерев“ подсъдимият К. И. Д. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег. № *******, което било собственост на В.Г.Н..

По същото време и на същото място се намирали свидетелите С.С. И. и И.Х. И. - служители на 01 РУ-СДВР, действащи като „патрул“. Същите решили да извършат проверка на водача и на автомобила. Подали сигнал за спиране, на който подсъдимият Д. се подчинил. При проверката свидетелите С.С. И. и И.Х. И. решили, че на водача следва да се извърши тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози, за което поискали съдействие от екип на ОПП СДВР, който да е оборудван със съответните уреди за изследване.

За съдействие място пристигнали свидетелите Ц.В. В. и К.Х.И. служители на ОПП-СДВР. На подсъдимия Д. била извършена проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № АКМЕ-0069, проба № 017 АККБ-0981. Проверката дала положителен резултат за употреба от водача на кокаин, включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

3

За това обстоятелство на Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия СА № 300832/11.02.2023 г. Заедно с акта, на водача бил издаден талон за изследване № 086800 за ВМА - гр. София, където водачът бил съпроводен от служителите на 01 РУ СДВР С.С. И. и И.Х.

И. и дал проби кръв и урина за изследване с Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози съгласно Приложение №4 към член 14, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотичните вещества или техните аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, в който било отразено състоянието на лицето, като не били посочени отличителни белези, сочещи на употреба на наркотични вещества.

След изследване на дадените проби, с протокол рег. № И6755/20.07.2023 г. за съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на ВМА-София било установено, че в предоставената от подсъдимия проба кръв не се установява присъствие на наркотични вещества, а в предоставената проба урина се установява наличието на кокаин и негов метаболит – метилекгонин.

Горепосочената фактология се подкрепя от: показанията на свидетелите С.С. И. и И.Х. И. - служители на 01 РУ-СДВР в съдебна фаза и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза, показанията на свидетелите Ц.В. В. и К.Х.И. - служители на ОПП-СДВР, дадени в съдебна фаза и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза, писмени доказателства от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: талон за изследване, АУАН, протокол за медицинско изследване и вземане на проби, разпечатка от Дръг Тест 5000, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за проверка на техническо средство, справка-картон на водача, справка за МПС, веществени доказателства - касета за Дръг тест 5000, както и приобщената в хода на съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия Д. и другите доказателства по делото.

Въззивният съд намира, че при извеждане на фактическите изводи от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Правилни са констатациите за липсата на противоречия, приетите факти намират опора в доказателствената съвкупност, която подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че се оказва недостатъчна, за да бъде признат подсъдимият за виновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт престъпление.

С оглед задължението си въззивният съдебен състав да отговори пълно и изчерпателно на наведените доводи на държавното обвинение за неправилност на постановената присъда, съдът разгледа основните доказателства и доказателствени средства, въз основа на които 4 контролираният съд е формирал вътрешното си убеждение.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствен анализ. Изложената от районния съдия обосновка на доказателствата е толкова пълна и ясна, че не дава основа за каквото и да е допълване от страна на въззивната инстанция. В този смисъл, въззивният съд споделя виждането на ВКС, обективирано в р.№372 от 01.10.2012г. по н.д.№ 1158/2012г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват.

В конкретния случай, изградената фактическа картина, в частта в която подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег.

№ *******, след което е спрян за проверка, как се стигнало да тестването му с техническо средство, оспорването на подс. Д. на резултата от техническото средство и представянето от негова страна на проби от кръв и и урина за изследване, както и резултата от съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза правилно е прието от СРС, че се подкрепят от всички събрани доказателства по делото.

Не може да бъде изразена солидарност и със съображенията на прокурора при СГП за възприемане на субективните свидетелски впечатления, в частност тези на свид. С. от състоянието на подсъдимия при извършване на проверката му, т.к същите макар и кредитирани от контролирания съд не са годна доказателствена основа, единствено върху която да бъде построено осъждането му, т.к присъдата не може да почива на предположения.

Въззивният съд, подобно на първия, намира заключението на изготвената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза за обективно, компетентно и в пълнота отговарящо на поставените въпроси.

Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че подсъдимия не е осъществил състава на чл.343б, ал.3 НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна следното: