Решение № 260122 от 08.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

……….. гр. С., 08.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 988/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 268498/25.01.2021 г., уточнена с молба от 06.04.2021 г. (л. 50), предявена от С.А.Д., роден на *** г., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен представител А.С.Д., с ЕГН: **********,***, против З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********

Ищецът

С.А.Д. твърди, че на 09.02.2018 г., в гр. С.,*** в района на № 50, на пресечката с ул. „*********”, Й.В.К., при управлението на лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, с peг. № *********нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходците Й.С.Д.и ищеца.

По случая било образувано НОХД № 3480/2019 г. по описа на СГС, НО, 13 състав, което приключило с влязла в сила присъда.

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следните увреждания:

- контузия на главата;

- разкъсно-контузна рана на челото в ляво;

- разкъсно-контузна рана на носа;

- разкъсно-контузна рана над горната устна;

В исковата молба се твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Освен това, ищецът имал посттравматично стресово разстройство, нарушено емоционално развитие и повишена тревожност. Вечерта след инцидента, ищецът бил в състояние на вцепененост, отказал да се храни и да говори за случилото се, отказвал и се ужасявал да пресича улиците. През нощта се е събуждал с плач и търсел родителите си.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица BG/03/117001754179, валидна от 20.06.2017 г. до 04.04.2018 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с peг. № *********включително и на водача Й.В.К..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпените от него увреждания, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът претендИ.и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с peг. № ********.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Сочи, че представените ведно с исковата молба доказателства изобщо не разкриват механизма на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило и действията на участниците в него. Твърди, че между ищеца и лек автомобил „БМВ 318 ТДС” с peг. № ******** изобщо не е настъпило съприкосновление, а уврежданията на ищеца се дължали изцяло на действията на неговата баба, която предприела пресичане на необозначено за целта място, водейки за ръка ищеца, като по този начин го поставила в опасност, и с поведението си е допринесла за получените от него наранявания. Вина за уврежданията на ищеца имали и неговите родители, които допуснали С.Д. да бъде придружаван от своята баба, която към момента на процесното ПТП, била на 89 години.

Евентуално, ответникът релевИ.възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че с поведението си пешеходците Й.С.Д.и

С.А.Д. са нарушили разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, могли са да забележат приближаващия автомобил и при полагане на необходимата грижа и бдителност, удар не би настъпил.

Ответникът оспорва и размера на предявения иск, като твърди, че същият е силно завишен и не кореспондИ.с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. Възразява се и по отношение на претенцията за законна лихва, като ответникът сочи, че е приложим чл. 497 КЗ, както и че е налице забава на кредитора по отношение на плащането и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажИ.отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 09.02.2018 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/03/117001754179, валидна от 20.06.2017 г. до 04.04.2018 г., З. „Б.В.И.Г.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, с peг. № *********включително и на водача Й.В.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото - с определението от 19.04.2021 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 09.02.2018 г., в гр. С.,***, Й.В.К., при управление на лек автомобил „БМВ 318 ТДС”, с peг. № *********е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно произшествие с пешеходката Й.С.Д., в резултат на което последната е починала.

Тези факти се установяват от присъда № 205/21.10.2019 г. по НОХД № 3480/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 състав, с която Й.В.К., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 09.02.2018 г., около 16.30 ч., в гр.С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 ТДС” с рег. № *********по ул. „Черковна”, с посока на движение от бул. „Мадрид” към бул. „Ситняково”, в района на № 50, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движението по пътищата:

„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 116 от Закона за движението по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”, като не бил внимателен и предпазлив към пресичащата пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил 88-годишна пешеходка Й.С.Д., представляваща опасност за движението, и въпреки, че имал техническа възможност, не намалил скоростта и не спрял преди мястото на удара с нея, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Й.С.Д., която настъпила на 21.02.2018г. в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

С присъдата на СГС, на Й.В.К. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, както и му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.

С решение № 175/12.06.2020 г. по ВНОХД №

107/2020 г. по описа на САС, НО, VІІІ въззивен състав, присъдата от 21.10.2019 г. по НОХД № 3480/2019 г. на СГС е изменена, като извършеното деяние е преквалифицирано като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил чл. 116 ЗДвП, и е намален размерът на наложеното наказание „Лишаване на свобода“ и на определения изпитателен срок. В останалата част, присъдата е потвърдена.

Решението на Софийски апелативен съд е оставено в сила – с решение № 191/21.12.2020 г. по н.д. № 873/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ НО.

Така присъдата на СГС, в частта, която е потвърдена от САС, е влязла в сила на 21.12.2020 г. (видно и от извършеното върху нея удостоверяване).

Съгласно чл. 413, ал. 2 от

Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от Софийски градски съд присъда по

НОХД № 3480/2019 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите две от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Й.В.К. е извършил деянието, че деянието е извършено виновно. Доколкото твърдените увреждания на ищеца не са елемент от престъпния състав на престъплението, за което К. е осъден, то силата на присъдено нещо на постановената присъда не обхваща и не установява нито техния вид и характер, нито пряката им причинна връзка с извършеното противоправно деяние.

За настъпването на процесното ПТП е съставен представения по делото Констативен протокол № К-95/09.02.2018 г., съставен от мл.инспектор при ПТП-О „ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр С.,***.

Като участници в Констативния протокол са посочени: 1. МПС, с peг. № *********управляван от Й.В.К.; 2. Пешеходец – С.А.Д., и 3. Пешеходец – Й.С.Д.. Като пострадали лица в Констативния протокол са посочени Й.С.Д.(с фрактури) и ищецът С.А.Д., на когото е поставена работна диагноза

„Охлузна рана на челото и охлузна рана на носа“ и е бил прегледан и освободен от лечебно заведение „Пирогов“

По делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 09.02.2018 г., съставен от мл.автоконтрольор при О „ПП“ – СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК, към който са съставени скица и фотоалбум. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.

179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на водача, виновен за настъпване на процесното ПТП - Й.В.К.. Свидетелят сочи, че на 09.02.2018 г. е управлявал лек автомобил „БМВ 318“ в гр. С..*** в посока Румънското посолство, с около 50 – 60 км.ч. Било следобед, към 15.30 – 16 ч., времето било ясно, не бил валял дъжд или сняг. В посоката на движение на свидетеля, пътят се състоял от една лента за движение. Свидетелят тръгнал от светофара, минал по бул. „Мадрид“ и на около 100 метра видял една жена от ляво, по средата между двете ленти, която не се движела много бързо. От лявата страна имало колона от коли и това било причината свидетелят да види късно жената. Свидетелят натиснал спирачките, но последвал удар. На това място, нямало пешеходна пътека, тя била малко по-нагоре. (свидетелят сочи, че всъщност не е точно пешеходна пътека, а „нещо очертано като такова“).