Решение № 3085 от 08.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3085 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20221110205169 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от ИВ. З. В., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 21 - 4332 – 028140/21.02.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 3 т.5 пр. 1 от Закона движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че при издаване на НП са допуснати множество нарушения на процесуалните правила – липса на описание на нарушението, липса на компетентност у актосъставителя и АНО, съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без същия да е бил поканен за това. Поддържа се, че посоченото в НП място на извършване на нарушение не съответства на фактическата обстановка, а жалбоподателят е бил съпроводен от полицейски служители до центъра на гр.

София, поради което същият е бил в невъзможност да не се съобрази с указанията на контролните органи. Поддържа се, че административно наказание е следвало да бъде наложено на собственика на автомобила, а не на неговия водач. Счита наложеното административно наказание за 1 несправедливо. Алтернативно претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В постъпило писмено становище моли да отмяна на НП по аргументи, идентични с изложените в жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Началник сектор „Административно обслужване” в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2021 г. в 06:29 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” при парк „Врана” полицейски служители спрели за проверка товарен автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ****, управляван от жалбоподателя ИВ. З. В..

На същата дата товарният автомобил бил заснет от пътна камера.

Снимковият материал бил отпечатан на хартиен носител и на 26.11.2021 г. свидетелят Т. ЛЮБ. Д. – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР съставил срещу жалбоподателя и в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 041559/26.11.2021 г. Преди съставяне на АУАН до жалбоподателя не била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН.

След съставяне на АУАН същият бил предявен за запознаване на нарушителя на 11.01.2022 г., който го подписал без възражения.

На 21.02.2022 г. било издадено и обжалването НП, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 21.03.2022 г., а на 04.04.2022 г. чрез куриер била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля Т. ЛЮБ. Д., справка за проверени автомобили, справка АИС – БДС със снимка на жалбоподателя, справка за собственост на МПС с рег. №****В, снимков материал, справка „Картон на водач”, справка от ОПП- СДВР относно изпращана до жалбоподателя покана за явяване за съставяне на АУАН, копие от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи, товарителница.

Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. не носят релевантна информация досежно извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение. Същият не е присъствал при извършване на нарушението, не е спирал за проверка водача на товарния автомобил, а в показанията си посочва, че впоследствие му е бил разпределена преписка и снимков материал, въз основа на които съставил АУАН. От показанията на свидетеля се установява, че преди съставяне на АУАН до жалбоподателя не е била изпращана покана за явяване за съставяне на акт. Заявеното от свидетеля се подкрепя и от постъпилата справка от ОПП- СДВР относно това конкретно обстоятелство – в справката е отразено, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 4 от ЗДвП.

Съдът не кредитира представения по делото снимков материал, тъй като не е установено с каква камера е заснет автомобила, къде е била 2 позиционирана тя, нито на коя дата е извършено заснемането. От ангажираните от АНО доказателства не се установява на посоченото в АУАН и НП място да е бил поставен пътен знак В-4.

Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът намира, че възражението на жалбоподателя срещу компетентността на актосъставителя и АНО е неоснователно, а АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Този извод на съда следва от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2 вр. т. 1.3.2 от приложената заповед актосъставителят, заемащ длъжността „младши автоконтрольор” е бил оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. По силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП министърът на вътрешните работи има правото за делегира правомощието си по издаване на наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на определени от посочения орган длъжностни лица, което е било извършено с цитираната заповед, съгласно която компетентен да издаде обжалвания акт е и началник сектор при ОПП /т.3.4/, като от представената заповед № 8121к13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че издателят на НП е заемал именно такава длъжност.

По делото се установи, че АУАН е съставен в гр. София на 26.11.2021 г. отсъствие на нарушителя В., като АУАН е бил предявен и връчен на нарушителя на 11.01.2022 г. чрез началника на ОД-МВР гр. Пловдив.

Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН т.е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно поканен за явяване с цел съставяне на АУАН срещу него. По делото беше установено, че след като получил преписката и снимковия материал актосъставителят Д. директно е пристъпил към съставяне на АУАН, без да покани лицето, сочено като нарушител за това. В справката, постъпила по 3 делото от страна на ОПП- СДВР е посочено, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Цитираната разпоредба обаче не касае съставяне на АУАН в отсъствие на нарушител, а допуска съставяне на АУАН в отсъствие на свидетели, ако нарушението е установено на база официални документи. Следователно, дори и процесното нарушение да е било установено на база официални документи /което не се доказа от материалите по делото/, то това обстоятелство не изключва задължението на актосъставителя да покани нарушителя за съставяне на АУАН, а единствено му предоставя възможност да състави акта без присъствие на свидетели. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил поканен за това, без същият да е уведомен, че започва административнонаказателно производство срещу него се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно-наказателна процедура, тъй като съществено е ограничило правото на нарушителя на защита, лишавайки го от участие в една от фазите в производството.

Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за цел едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, което е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето на акта, както и верността на посочените в акта обстоятелства от друга страна в т.ч. и относно датата на съставяне на АУАН.

Както вече беше посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН , води до нарушаване на правото му да направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателнопроизводство. Обстоятелството, че препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му актосъставителят е лишил от правото на защита на нарушителя в този етап от производството, което е опорочило изцяло административно-наказателното производство (в този смисъл са и решение № 389/12.06.2014г. на АССГ по адм.д. № 12042/2013г., решение № 7925/20.12.2017г. по кнад № 11175/2017г. по описа на АССГ, VII касационен състав). Установените от чл. 40, ал.2 от ЗАНН правила за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в административнонаказателното производство и неспазването им представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание.

На следващо място съдът намира, че е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на вмененото на В. нарушение не е дадена прецизна правна квалификация.

4

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1 т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допусната нередовност в АУАН /например нарушение на чл. 42 т.5 от ЗАНН/ при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. В процесния АУАН е посочено, че с действията си на 12.10.2021 г. жалбоподателят В. е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същата правна норма е посочена като нарушена и в НП.