Определение № 4715 от 21.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4715 гр. Варна, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100502027 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в град София, улица „Сребърна" № 16, Парк лейн офис център, ет. 8, срещу решение №2377/12.06.2026г., постановено по гр.д. № 11657/2025 г. на ВРС, с което е прогласено в отношенията между въззивника и Г. Т. Т., ЕГН:

**********, с постоянен адрес в град *, улица „П. Х." №*, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025 г. е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В жалбата се твърди, че между обявения и действително прилагания ГПР не е налице разминаване, тъй като при изчисление на ГПР върху усвоена главница от 1332,70 лева при дължими вноски в общ размер от 1660,20 лева се получава именно посоченият в договора размер от 64,00 %. Същият е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК.

Начинът на определяне на ГПР е посочен в Общите условия. Таксата по Приложение № 4 в размер на 120,00 лева не представлява разход извън обявения ГПР, а напротив - същата е калкулирана в общата дължима сума и в размера на месечната погасителна вноска, върху които е изчислен ГПР.

Таксата се заплаща от кредитополучателя на равни части, разсрочени заедно с всяка от десетте месечни вноски по кредита и по този начин участва в оскъпяването по кредита, отразено в Погасителния план. Единственият разход, който законосъобразно не е включен при изчисляването на ГПР, е неустойката по Приложение № 5, като това е последица от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Неустойката се дължи единствено и само при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи удостоверение от Централния регистър на длъжниците и се начислява под условие, което може и изобщо да не настъпи. Въпросният документ е важна предпоставка за оценка кредитоспособността на клиента, не само преди сключване на самия 1 договор за кредит, а и през цялото време на действащото кредитно правоотношение. Снабдяването с удостоверението е лесно и не е свързано със значителни допълнителни разходи, като процедурата по издаването може да се развие изцяло по ел.път. На длъжника е предоставено и достатъчно време за представянето му – 25 дни от сключване на договора. Следователно изискването на кредитора не е непостижимо. Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което евентуално да поправи вредите.

Клаузата за неустойка е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание. Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за представяне на въпросното удостоверение още преди сключване на договора за кредит, поради което клаузата се явява индивидуално уговорена. Изразява се становище, че разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Останалите видове допускания в случая не са приложими, като са изложени подробни съображения. В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, тъй като такива няма, доколкото ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя при никакви условия.

Обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е изрично предвидено в чл.19, ал.5 от ЗПК. задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочено какви разходи са включени в ГПР; как е формирана общата дължима сума; кои допускания са използвани при изчислението и дали всички известни и задължителни разходи са отчетени. Последващите обяснения във въззивната жалба не могат да заместят липсващата договорна информация. От договора не става ясно дали таксата от 120 лева е включена в ГПР и в погасителния план. Същата е известна на кредитора към момента на сключване на договора; задължителна е за потребителя; свързана е с разглеждане на заявката, подготовка на договора и оценка на кредитоспособността; заплаща се заедно с погасителните вноски и следователно тя е разход по кредита по смисъла на чл.

19, ал.1 ЗПК. Ако е включена в ГПР, това трябва да е ясно посочено и разбираемо от договора. Ако не е включена, ГПР е неправилен. И в двата случая е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ЗПК. Неустойката по Приложение № 5 не е обикновен разход при неизпълнение, а механизъм за заобикаляне на закона, тъй като създава допълнителен санкционна тежест, която не е отчетена прозрачно в общата цена на кредита. Клаузата за 2 ежемесечно удостоверение от ЦРД създава значително неравновесие между страните. Процесната клауза не е прозрачна в икономически смисъл.

Потребителят не получава ясна информация как това ежемесечно задължение и санкцията за неизпълнението му се отразяват върху общата финансова тежест по кредита. Не е налице и реална еквивалентност между евентуалната вреда за кредитора и санкцията от 80,00 лв. (≈ 40,90 евро) за всяко непредставено удостоверение. Твърдението на въззивника, че клаузата е индивидуално договорена, се оспорва като голословно. Клаузата се съдържа в предварително изготвено приложение към стандартен договор на финансовата институция. Самото подписване на договора не доказва индивидуално обсъждане, нито реална възможност потребителят да влияе върху съдържанието на клаузата. Възражението, че потребителят е можел да се откаже от договора, е ирелевантно. Правото на отказ е самостоятелно потребителско право. То не освобождава кредитора от задължението още при сключване на договора да предостави пълна, ясна и разбираема информация относно ГПР, общата дължима сума и използваните допускания. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК не изключва приложението на чл. 22 ЗПК. Същата урежда нищожност на клаузи, които надвишават максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в случая се касае за нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – липса на прозрачна, вярна и проверима информация относно ГПР, общата дължима сума и използваните допускания. За тази хипотеза законът предвижда специална последица – недействителност на целия договор по член 22 ЗПК. Евентуално се поддържа частична нищожност на договора досежно клаузите по Приложение № 4 и Приложение № 5 поради противоречие със закона и добрите нрави.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в град София, улица „Сребърна" № 16, Парк лейн офис център, ет. 8, срещу решение №2377/12.06.2026г., постановено по гр.д. № 11657/2025 г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

3

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4