Решение № 61 от 31.03.2026, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 713/2023
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Боян Ешпеков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Момчилград, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Гражданско дело № 20235150100713 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 258, във вр.с чл. 79 от ЗЗД от Л. И. Х., за осъждане на Н. И. Х., да й заплати сумата в размер на 6000 лева, представляваща дължимо възнаграждение от 500 лева месечно за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август.септември, октомври, ноември и декември на 2018 г., ведно със закона лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В искова молба се твърди, че през месец януари 2016 г. ищцата и ответницата са постигнали договорка, като последната възложила на ищцата да се грижи за едър рогат добитък, нейна собственост. За отглеждането на добитъка ответницата била регистрирала жИ.тновъден обект в с. ********, общ Момчилград, обл. Кърджали. Уговорката била ищцата да се грижи целодневно за жИ.тните срещу сумата от 500 лева на месец, като първоначално уговорката била за срок от 12 месеца. Твърди се, че уговорка за отглеждането на жИ.тните била продължена и за следващите години – 2017 г. и 2018 г. Сочи се, че за 2018 г. било уговорено, че ответницата ще заплати сумата от 6000 лева (по 500 за всеки месец) в края на година, като предвид роднинските отношения ищцата се съгласила. Заявява се, че ответницата не е изпълнила своята част от задължението по договорката - да заплати суми от по 500 лева месечно или 6 000 лева общо, за 2018 г. Твърди се, че ищцата няколкократно канила ответницата да й заплати договорената сума, но тя не изпълнила задължението си.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. В отговора се сочи, че искът е процесуално допустим, но по 1 същество неоснователен. Оспорват се твърденията на ищцата, че е имало такава уговорка, както и че няколкократно ищцата е канила ответницата да й заплати претендираната сума. Правят се възражения за липса на сключен договор за изработка, с който ответницата е възложила на ищцата грижи за едър рогат добитък; за липса на уговорка за заплащане на сумата от 500 лева всеки месец; както и че ответницата не е приемала каквато и да е извършена работа от ищцата. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане с насрещни вземания на ответницата в размер на 22 060 лева.
Твърди се, че ищцата изтеглила от банкова сметка на ответницата посочената сума, която била получена от последната без основание. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата Л. И. Х., редовно призована, не е явява, представлява се от адв. И. Б. от АК – Хасково. Последният поддържа исковата молба. В хода на устните състезания посочва, че безспорно е установено, че между страните е имало постигната договорка за отглеждане на едър рогат добитък на територията на с. ********, според която ответницата е имала задължение да заплаща сумата от 500 лева месечно. Моли исковата претенция да бъде уважена. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. И. Т. от САК. Последният оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор. В последното проведено по делото съдебно заседание ответницата, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
От процесуалния й представител е постъпила молба – становище, в която излага съображения по съществото на делото и моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Основният, и най - същественият въпрос, който следва да се реши по делото е това дали между страните през 2016 г. е сключен договор отглеждане на едър рогат добитък, във основа на който за ответницата е възникнало задължението да заплаща на ищцата по 500 лева на месец за 2018 г.
В тази връзка следва да се посочи, че настоящото производство е било спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на гр. д. № 10/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Последно посоченото производство е водено между същите страни, със същият предмет, като единствената разлика е че по гр. д. № 10/2023 г. ищцата претендира, че ответницата не й е заплатила сумата, дължима за 2016 г., а по настоящото се твърди, че ответницата не е заплатила сума, дължима за 2018 г. В случая, твърдения правопораждащ факт е един и същ, а именно - твърдението за съществуващ договор между страните, сключен през 2016 г. Видно от Решение № 33/14.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 20/2024 г. по описа на 2
Окръжен съд – Кърджали, с което е отхвърлен предявения иск от Л. И. Х. за заплащане на възнаграждение в общ размер на 6000 лева, от което по 500 лева за всеки един месец от 2016 г. е, че е прието, че твърденията на ищцата, че между нея и ответницата е сключен договор не са установени при пълно и главно доказване. Посоченото решение е обжалвано, като с Определение № 5809/12.12.2024 г., постановено по к.гр.д. № 2654/2024 г. по описа на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в законна сила.
Изхода на посоченото производство обуславя и изхода на настоящото. Тук е мястото да се посочи, че е неоснователен довода на представителя на ищцата, че посочените производства нямат отношение към настоящото, тъй като правоотношението, което те третират касае друг времеви период.
Действително двете производства касаят различни периоди, но както вече се посочи твърдения правопораждащ факт, а именно – наличието на сключен договор между страните по делото е един и същ, като наличието или липсата му обуславя изхода и на двете производства. Още повече, че настоящото е било спряно именно до приключване на гр.д. № 10/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, за което е изразил съгласие и процесуалния представител на ищцата.
Съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните доказателства по настоящото производство също не може да се достигне до различен извод, а именно – че е налице сключен договор между страните, за отглеждане на едър рогат добитък, по силата на който ответницата има задължение да заплаща сумата от 500 лева за всеки месец от 2018 г.
От приобщените пълномощни, с нотариални заверки на подписите се установява, че на 29.01.2016 г. Н. И. Х. е упълномощила Л. И. Х. да я представлява пред юридически и физически лица, пред държавни и общински институции, включително пред Държавен фонд „Земеделие“, във връзка с дейността й като земеделски производител, като я регистрира/дерегистрира/пререгистрира, получи регистрационната карта на земеделски производител от ОД „Земеделие“, както и да се разпорежда (открива, тегли, внася, прехвърля, закрива и др.) с банковата й сметка в лева в „СиБанк“ АД („ОББ“ АД), със срок на пълномощното до 31.12.2022 г.
Ответницата също така е дала правомощия на ищцата да я представлява при подаване на заявление за регистрация в ИСАК и заявление за подпомагане през кампании за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. на Държавен фонд “Земеделие“. Пълномощните са били оттеглени с две декларации с нотариална заверка на подпис от 24.08.2020 г., като е изпратено уведомление до упълномощената Л. И. Х., получено от последната на 25.08.2020 г.
От приобщените по делото писмени доказателства, получени от Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали става ясно, че Н. И. Х. е била регистрирана като земеделски стопанин на 20.02.2016 г., като е имала регистрация за стопанските години 2016-2017 г.; 2017-2018 г; 2018 -2019 г. и 2019-2020 г., като Н. Х. е отписана като земеделски стопанин, считано от 3
18.01.2021 г.
Видно от представените и приети писмени доказателства също така се установява, че ответницата е имала открита банкова сметка в „ОББ“ АД („СиБанк“ АД), от която от ищеца са теглени на каса и в брой различни суми, както и посредством банкова карта. По тази банкова сметка са постъпвали суми от Държавен фонд „Земеделие“.
С оглед доказване на твърденията, изложени в исковата молба от ищцата са ангажирани гласни доказателства, а именно – показанията на Исмет Исмаил Халил – баща на ответницата Н. Х. и съпруг на ищцата Л. Х., и К.И.Х.
– брат на ответницата Н. Х. и син на ищцата Л. Х.. В показанията си св. И.Х. посочва, че в началото на 2016 г. Н. Х. е живеела в Република Турция. Искала да учи в Република България, но и да има някакъв бизнес. Сочи, че тогава решили той (св. И.Х.) да закупи крави на нейно име, но Л. Х. да ги гледа.
Уговорката била на месец Н. да заплаща на Л. по 500 лева, тъй като последната никъде не е работела а и трябвало човек, който да се грижи за тези жИ.тни. Свидетелства и че същата уговорка била постигната и за 2017 г. и за 2018 г., както и че Н. нищо не е заплатила. В показанията си свидетелят К.Х. сочи, че от 2016 г. майка му (ищцата Л. Х.) и сестра му (ответницата Н. Х.) са се разбрали за гледането на жИ.тни, като същата договорка е имало и за 2018 г., според която в края на годината (2018 г.) Н. Х. следвало да заплати на Л. Х. сумата от 6000 лева, по 500 лева за всеки месец от годината, но не я е заплатила. Сочи, че жИ.тните са били гледани в с. ******** от майка му, като той и баща му са помагали. Съдът не кредитира показанията на посочените свидетели, относно обстоятелството, че е имало уговорка между Л. Х. и Н. Х., последната да заплаща на ищцата по 500 лева месечно за 2018 г. за отглеждане на едър рогат добитък, тъй като не кореспондират с другите събрани доказателства, както гласни, така и писмени, като в случая следва да се отчете и роднинската връзка между свидетелите и ищцата. От събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е разполагала с неограничена представителна власт, предоставена от ответницата, без данни ищцата да е отчитала извършваната от нея дейност, включително и разходваните от нея парични средства, на ответницата, за която се твърди, че е възложител на дейността. Следва да се отбележи и че в показанията си двамата свидетели посочват, че получаваните субсидии не са били достатъчно за отглеждането на жИ.тните, но по делото няма данни ищцата да е уведомявала за това ответницата и да е искала от последната средства за отглеждането на добитъка, което е нормално да се случи, ако действително ответницата е била възложител на тази дейност. Тези обстоятелства обуславят извод, че ответницата е подставено лице на ищцата. Това обстоятелството се потвърждава и от показанията на св. Г.Й.Ч. – сестра на ответницата Н. И. Х..
Св. Г.Ч. посочва, че Л. Х. е помолила Н. Х. за помощ, изразяваща се в регистриране на последната като земеделски стопанин с оглед получаване на субсидии по програма на ЕС. Посочва, че молбата е била отправена, тъй като Л. Х. нямала пари и имала заеми от миналото, и поради доброто състояние на 4
Н. Х. се обърнали към нея. Последната решила да им помогне. Настоящата инстанция намира за достоверни и логични и кредитира същите, при отчитане на роднинската връзка с ответницата, тъй като се подкрепят от писмените доказателства по делото Т.е., налага се извода, че действително не е била налице твърдяната от ищцата уговорка между нея и ответницата.
Следва да се посочи, че съгласно чл.164, ал.1, т.3, предл. 2-ро от ГПК доказването на съществуването на договора, който ищцата твърди, че е сключила с ответницата, с оглед стойността му от 6 000 лева, съгласно чл.69, ал.1, т.6 от ГПК и предвид данни за наличие между страните родство, е допустимо със свидетелски показания, но събраните такива по делото не установяват сключването му.
При тези съображения съдът намира, че предявеният иск е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед достигнатия извод, настоящата инстанция не дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане с отговора на исковата молба.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има само ответницата. В случая е направено своевременно искане за присъждане на разноски, като видно от представения договор за правна защита и съдействие от 12.03.2024 г. ищцата е заплатила сумата от 900 лева. С договора е уредено, че ответницата следва да заплаща по 250 лева за всяко съдебно заседание след второто, но доказателства за заплащането им не са представени, поради което съдът намира, че е дължима единствено сумата от 900 лева.
Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad547a4a-9ca1-47cd-b58a-c29705721c66