Определение № 339 от 22.08.2023, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 339/22.08.2023 г. по ВЧНД № 466/2023 г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв.К. Л., защитник на обв.Т.

Д. Б., против Протоколно определение № 1208/15.08.2023г. по ЧНД № 1085/2023г. по описа на РС Сливен, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обв.Т. Б..

С частната жалба, подадена от защитника на обв.Б., се прави оплакване, че при определянето на мярка за неотклонение в обжалвания акт не е посочено по кое досъдебно производство е взета същата. Сочи се, че преди съдът да постанови обжалваното определение, не се е оттеглил на тайно съвещание, чрез извеждане на страните от съдебната зала и без съда да се е оттеглял от съдебната зала. Твърди се, че диспозитива на определението е предварително изготвен и това е станало достояние на представителя на прокуратурата, съдебната охрана и на обвиняемия. Смята се, че съдебният състав е следвало да се отведе, поради тясната роднинска връзка по сватовска линия на административния секретар на районния съд Р.Д. със собственика на сградата, в която е настъпил процесния пожар. Твърди се, че липсват данни за извършено престъпление, поради липса на доказателства - липсва пожаротехническа експертиза. Сочи се, че макар обв.Б. да е реабилитиран, съдът е заключил, че фактът на осъждането съществува. Твърди се, че макар обвиняемият да е намерен в тоалетната на помещението, не е установена причината той да е там. Посочва, че липсват данни за опасност от укриване на обвиняемия, както и опасност от извършване на престъпление. Смята се, че обв.Б. е лице с ниска обществена опасност, срещу него няма висящи незавършили наказателни производства и има постоянен адрес, на който живее със семейството си. Цитира се ТР № 1 от 25.06.2002г., съобразно което мярката за принуда задържане под стража по силата на чл.5 от ЕКПЧ никога не може да бъде задължителна, тъй като съставлява само средство за обезпечаване на нормалното протичане на наказателния процес, но не и наказание за извършеното престъпление. Прави се извод, че задържането не е задължително, а се основава на преценка за съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Сочи се, че тежестта на доказване на основанията за задържане е на органите на досъдебното производство по силата на общите правила по чл.83 и чл.86 от НПК, като такова доказване не било стореното от страна на прокуратурата, но въпреки това съдът уважил довода на прокурора, че тъй като обв.Б. живеел в гр.П., то това презумирало неговото укриване. Иска се да се отмени определението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, и да се остави без уважение искането на РП Сливен за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража.

1

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен намира, с оглед наличните доказателства по делото, че определението на РС Сливен за вземане на мярка за неотклонение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Твърди, че няма съмнение относно обстоятелството, по кое досъдебно производство е взета мярката за неотклонение задържане под стража на обв.Б., тъй като това е описано в мотивите. Представителят на държавното обвинение намира, че съставът на съда, произнесъл се по мярката за неотклонение на обвиняемия, не е незаконен и няма основания за отвод на съдията или друго лице от състава на съда. По отношение на доказателствата по делото, прокурорът намира, че наличните такива на този етап са достатъчни, за да обосноват законосъобразно вземане на мярката за неотклонение. Твърди, че са назначени необходимите експертизи, чиито заключения на този етап не са изготвени, предвид ранния етап на ДП. Заявява, че районният съд е отчел миналото осъждане, като е отчел настъпилата реабилитация, единствено в насока на характеристичните данни за обвиняемия, но не и за наличие на осъждане. Прокурорът прави заключение, че наличните доказателства по делото към настоящия момент, мястото на което е открит обв.Б. и състоянието в което се е намирал, в т.ч. и вещите, които са открити на самия него и непосредствено до него, водят на извод, че същия има пряко отношение към съответното деяние, за което е привлечен като обвиняем. В тази връзка прокурорът пледира да се потвърди определението на РС и да се остави въззивната жалба без уважение.

Пред настоящата инстанция обв.Т. Б. се явява лично и със своя защитник, като поддържат подадената частна жалба. Защитата твърди, че няма данни за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление от обвиняемия, като е повдигнато обвинение на обв.Б. без доказателства. Защитата сочи, че е в хипотезата да оспорва твърденията на прокуратурата, вместо прокуратурата да докаже, че това, което твърди, е вярно. Относно реабилитацията на обв.Б., адв.Л. твърди, че според районния съд фактът на осъждането съществува и съдът не го е взел предвид като характеристични данни, а като осъждане. Акцентира, че обв.Б. не е осъждан, има постоянен адрес и фактът, че живее в гр.П. не означава, че ще се укрие.

Коментира и справката от ОДМВР П. относно това, че обвиняемият е комбинативен, манипулативен и хитър, но същевременно е намерен вътре в сградата, където е пожарът, което го определя в друга светлина. Пледира да се остави без уважение искането на РП Сливен, което е уважено от РС Сливен и обвиняемият да бъде без каквато и да е мярка за неотклонение по досъдебното производство.

Обвиняемият в личната си защита се придържа към казаното от адвоката му, а в последната си дума моли да се измени мярката му за неотклонение задържане под стража.

Настоящата частна жалба е подадена от адв.К. Л., упълномощен защитник на обвиняемия Т. Б., който има право на такава, против 2 постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.64 ал.6 от НПК, поради което е допустима.

Окръжен съд Сливен, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на разследването до настоящия момент, както и във въззивното производство, по повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че частната жалба е неоснователна.

По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен за вземане спрямо обв.Б. на мярка за неотклонение задържане под стража и в пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Сливен е анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими към вземането на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия. Първостепенният съд е приел също, че събраните на досъдебното производство доказателства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на която може да се направи обосновано подозрение, че обв.Т. Б. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Направил е правилен извод за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, която законова презумпция не се оборва или поставя под съмнение и към настоящия момент.

Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и въззивният – налице са кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК условия, за вземане спрямо обв.Т. Б. на мярка за неотклонение задържане под стража.

Досъдебно производство № 1159/2023г. по описа на РУ Сливен е образувано на 13.08.2023г. за това, че на 13.08.2023г. в гр. Сливен, на бул.*** е запалена сграда (бивша дискотека С. клуб), находяща се в Е. Сливен, с управител А.С.М. - престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

С постановление от 13.08.2023г., предявено на 13.08.2023г. в 15.13 часа, Т. Д. Б. е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 13.08.2023г. в гр.Сливен, на бул.*** запалил сграда (бивша дискотека С. клуб) със значителна стойност, находяща се в Е. Сливен, с управител А.С.М. престъпление чл.330 ал.1 от НК.

С постановление на прокурор от 13.08.2023г., обв.Т. Б. е задържан за срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на обвинението до довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК. Обвиняемият Б. е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 05.00 часа на 13.08.2023г.

Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.Б. обвинение е за тежко умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от свобода от една до осем години, както и наличието на данни, подкрепящи обоснованото предположение за извършване на разследваното престъпление 3 именно от обв.Б., и за съществуването на опасност от укриване или извършване на престъпление,които са в унисон с нормите на чл.93 т.7 от НК, чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.

В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани доказателствени източници – оглед на местопроизшествие, включително фотоалбум; протокол за доброволно предаване; протокол за вземане на образци за сравнително изследване; докладна записка УРИ 1670р20290/13.08.2023г. от ОДМВР Сливен; докладна записка рег.№ 313р13254/15.08.2023г. от ОДМВР П.; писма от Община Сливен, ДМДТ; телефонограма и справка от РСПБЗН Сливен; показания на свидетелите А.М., А. М. и И.Ч., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (ДСМПИС), справка за съдимост, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние.

Събраните до момента на досъдебното производство и пред настоящата инстанция доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои осъществяването и на други процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, в какъвто смисъл са представените в днешното съдебно заседание постановления за назначени технически експертизи и извършването на необходимите ПСД, включително назначаване на необходимите експертизи (пожаро-техническа, оценителна и др.). Ноторно известно е, че към настоящият момент, във връзка с производство за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице. Предвид това, правилно първата инстанция е направила извод, въз основа на събраните до този етап доказателства на ДП и съдебно производство, за съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение. Съобразно това, изтъкнатите в тази връзка доводи на защитата на обвиняемия относно липсата на обосновано подозрение, че обв.Б. е извършил деянието, в което е обвинен, са неоснователни. Обоснованото подозрение за участие на обв.Б. в престъплението, за което е обвинен, се установява от събрания до този момент доказателствен материал, подробно изброен по-горе.

Действително, НПК не допуска задължително задържане под стража, в какъвто смисъл е и ТР № 1/2002г. по т.д.№ 1/2002г., ОСНК, ВКС. Мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, извърши престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, като се извърши преценка относно съществуването на реалната опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. В тази връзка е законосъобразен изводът на съда за наличието на опасност от укриване и извършване на престъпление от обвиняемия. В настоящия случай съществуването на реална опасност от извършване на престъпление, според 4 настоящият състав на съда, се обосновава и с механизма, начина и средствата за извършване на конкретното деяние, подготовката му, съобразно вещите, намерени върху и в непосредствена близост до обвиняемия, както и присъствието на обвиняемия в сградата (тоалетната), в която е пожара.

Налице е и опасност от укриване на обвиняемия, която се аргументира с тежестта на предписаното наказание за вмененото на обв.Б. престъпление и евентуалното му понасяне. В настоящият случай реалната опасност обв.Б. да се укрие е налична, извличаща се от тежестта на предвиденото от закона наказание, както и от събраните до момента доказателства по дело относно авторството на деянието, които не установяват противното. Анализът на събраните на този ранен етап от досъдебното производство доказателства, не установява липсата на опасност обвиняемият да се отклони от разследването.