Решение № 816 от 18.12.2025, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Силистра, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101489 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В постъпилата искова молба от И. П. Т ЕООД срещу Т. Т. Б. ЕООД, се твърди, че в хода на изпълнително дело 20248040400273, по описа на ЧСИ Делян Н., ищеца придобил собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и пет, точка, сто четиридесет и две/, находящ се в гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.10.2022г, с административен адрес на поземления имот: гр. Несебър, Първа, целият с площ от 1729 кв.м. /хиляда седемстотин двадесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел почивен дом, номер по предходен план: квартал 27, парцел IV, съседи:

***, ***, ***, ***.

„Т. Т. Б.“ ЕООД обжалвало проданта, като с Решение №1057 от 12.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2024210050809 Окръжен съд Бургас оставил жалбата БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 12.12.2024 г. и съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК „И. П. Т“ ЕООД, ЕИК 147189167 е придобило всички права върху недвижимия имот, като Т. Т. Б. ЕООД е напълно уведомено за всички факти около проданта.

Постановлението за възлагане е вписано в Агенция по Вписванията с вх. № 1

15519 от 19.12.2024г., акт №29, том 50.

Върху вече собственият на „И. П. Т“ ЕООД, ЕИК 147189167 ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, са поставени преместваеми обекти, представляващи 16 броя преместваеми търговски обекта, всеки на площ от 12 кв.м., съгласно Разрешение за поставяне на преместваем обект № 13 от дата 06.04.2021г., издадено в ползва на на Т. Т. Б. ЕООД от Главен Архитект на Община Несебър.

Въпреки, че ответното дружество е напълно запознато, че И. П. Т ЕООД е собственик на поземления имот и към днешна дата отказва да премахне преместваемите си обекти от собствеността на ищеца.

На дата 09.01.2025г. ищеца уведомил Т. Т. Б. ЕООД, че предвид отказите да премахнат преместваемите си обекти следва да го обезщетят с наемната цена на заетата от неговите обекти площ, за което им била издадена и връчена фактура № 1000000038/31.12.2024г. за сумата, с която следва да го обезщетят за периода от влизане в сила на постановлението за възлагане до 31.12.2024г. включително. Въпреки проведените срещи и дадени общания няма постъпили плащания.

На 17.07.2025г. чрез ЧСИ Илко Бакалов връчил на Т. Т. Б. ЕООД ново уведомление, в същият смисъл, с приложена фактура № ********** от дата 01.07.2025г. за сумата, с която следва да обезщети ищеца за заетата от него площ в собственият му недвижим имот, за периода от Януари 2025г. до юни 2025г. включително. По тази фактура към настоящия момент няма постъпили никакви плащания.

В резултат на действията на ответника в собственият на ищеца недвижим имот бил лишен от ползването на същия, за което ответната страна следва да заплати дължимото обезщетение в размер на наемната цена на ползваната част от имота.

По подадено на 14.08.2025г. Заявление по чл. 410 ГПК, била издадена Заповед за изпълнение №541/14.08.2025г. по ч.г.д. 1251/2025г. на РС-Силистра за сумата в размер на 7125лв., представляваща главница - цялата дължима сума по фактура № 1000000038/31.12.2024г. за месец декември 2024г., считано от 12.12.2024г. до 31.12.2024г., ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането, 7875лв., представляваща главница - частично от цялата сума в общ размер на 67 875 лева по фактура №**********/01.07.2025г, ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането., държавна такса в размер на 255 лева и Адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

След връчване на Заповедта за изпълнение длъжника подал възражение, с което заявил, че не дължи сумите, поради което с Разпореждане с №2278/22.08.2025г. по ч.гр.д. 1251 /2025г. по описа на P C Силистра, съдът е указал, че в срока по чл. 415 ГПК, може да предявяви иск за установяване на вземането си.

2

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника “Т. Т. Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк Лазур, ***, вх. А, ет. партер, че същият дължи на ищеца “И. П. Т” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, *** сумата 7125 лева, представляваща главница - цялата дължима сума по фактура № 100000003 8/31.12.2024г. за месец декември 2024г., считано от 12.12.2024г. до 31.12.2024г., ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането, 7875 лева, представляваща главница - частично от цялата сума в общ размер на 67875 лева по фактура № **********/01.07.2025г, ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът не изразява становище по предявените искове.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищеца И. П. Т ЕООД е придобил чрез постановление за възлагане по изпълнително дело 20248040400273, по описа на ЧСИ Делян Н., собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /петдесет и една хиляди и петстотин, точка, петстотин и пет, точка, сто четиридесет и две/, находящ се в гр.

Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.10.2022г, с административен адрес на поземления имот: гр.

Несебър, Първа, целият с площ от 1729 кв.м. /хиляда седемстотин двадесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за курортен хотел почивен дом, номер по предходен план: квартал 27, парцел IV, съседи: ***, ***, ***, ***.

Длъжникът „Т. Т. Б.“ ЕООД обжалвало проданта, като с Решение №1057 от 12.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 2024210050809 Окръжен съд Бургас оставил жалбата без уважение, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 12.12.2024 г. и е вписано в Агенция по Вписванията с вх. № 15519 от 19.12.2024г., акт №29, том 50.

Не е спорно също, че върху процесният недвижим имот са поставени преместваеми обекти, представляващи 16 броя преместваеми търговски обекта, всеки на площ от 12 кв.м., съгласно Разрешение за поставяне на преместваем обект № 13 от 3 дата 06.04.2021г., издадено в ползва на на Т. Т. Б. ЕООД от Главен Архитект на Община Несебър.

На дата 09.01.2025г. ищеца уведомил Т. Т. Б. ЕООД, че предвид отказите да премахнат преместваемите си обекти следва да го обезщетят с наемната цена на заетата от неговите обекти площ, за което им била издадена и връчена фактура № 1000000038/31.12.2024г. за сумата, с която следва да го обезщетят за периода от влизане в сила на постановлението за възлагане до 31.12.2024г. включително.

На 17.07.2025г. чрез ЧСИ Илко Бакалов връчил на Т. Т. Б. ЕООД ново уведомление, в същият смисъл, с приложена фактура № ********** от дата 01.07.2025г. за сумата, с която следва да обезщети ищеца за заетата от него площ в собственият му недвижим имот, за периода от Януари 2025г. до юни 2025г. включително.

И по двете фактури нямат твърдения и/или доказателства за постъпили плащания.

По подадено на 14.08.2025г. Заявление по чл. 410 ГПК, била издадена Заповед за изпълнение №541/14.08.2025г. по ч.г.д. 1251/2025г. на РС-Силистра за сумата в размер на 7125лв., представляваща главница - цялата дължима сума по фактура № 1000000038/31.12.2024г. за месец декември 2024г., считано от 12.12.2024г. до 31.12.2024г., ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането, 7875лв., представляваща главница - частично от цялата сума в общ размер на 67 875 лева по фактура №**********/01.07.2025г, ведно със законна лихва за период от 14.08.2025 г. до изплащане на вземането., държавна такса в размер на 255 лева и Адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

След връчване на Заповедта за изпълнение длъжника подал възражение по чл.414 ГПК, поради което с Разпореждане с №2278/22.08.2025г. по ч.гр.д. 1251 /2025г. по описа на PC Силистра, съдът е указал, че в срока по чл. 415 ГПК, заявителят може да предявяви иск за установяване на вземането си.

Установява се от представените в съдебно заседание образци №12 на заявления за 2024г. и 2025г. какви са дължимите суми за разполагане на обекти на територията на к.к.Слънчев бряг.

Установява се от уведомление по ИД 273/2024 г. на ЧСИ Илко Бакалов, че по искане на ищеца е насрочен въвод във владение на процесният имот на 20.01.2026 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.5 9 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно 4 основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия

Собственикът, който е лишен от ползването на вещта си има право да претендира обезщетение от ползващия я без основание несобственик, което обезщетение съобразно трайно установената съдебна практика следва да се реализира с иска по чл. 59 от ЗЗД и е съизмеримо със средния пазарен наем за ползване на вещта.

По делото няма данни или даже твърдения, за наличие на правно основание за ползване от ответника на процесният имот.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответникът, редовно уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено решение.

На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства. В съдебно заседание съдът е указал на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

По отношение на размера на дължимото за неоснователното ползване обезщетение: същото съгласно установената съдебна практика е съизмеримо със средния пазарен наем за ползването на процесните вещи /имоти/. Съдът приема представените заявления за 2024г. и 2025г. за разполагане на обекти на територията на к.к.Слънчев бряг, като еталон за средния пазарен наем за процесните павилиони за съотвените периоди и тъй като претендираното от ищеца обезщетение по чл. 59 ЗЗД е доста под дължимият пазарен наем, счита претенцията за доказана по размер.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че ответното дружество отговаря пред ищеца по реда на чл. 59 ЗЗД за лишаването му от ползването на процесният имот.

Несобственикът, който ползва чужда вещ дължи на собственика без покана обезщетение за ползите, от които собственикът е лишен, независимо от това дали ползвателят е получил нещо и в какъв размер. В тежест на ищеца по този иск е да установи, че за времето което претендира плащане на обезщетение, процесният имот е използван от ответника. Видно е от Разрешение за поставяне на преместваем обект № 13 от дата 06.04.2021г., издадено в ползва на на Т. Т. Б. ЕООД от Главен Архитект на 5