Присъда № 79 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 79/ 29.04.2026 г. постановена по НОХД № 2642/ 2025 година по описа на Районен съд Пловдив, Пети наказателен състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К. П.

А. за това, че в периода от 13.02.2015 г. до 13.03.2023 г. включително гр.

Пловдив, след като е бил осъден с Определение по гр. дело № 16605/2014 г. описа на Районен съд-гр.Пловдив, IV бр.с., влязло в законна сила на 13.02.2015 г. да издържа свой низходящ - дъщеря си П. К. А.а ЕГН:**********, родена на *** г. , като й заплаща месечна издръжка размер на 130 /сто и тридесет/ лева, чрез нейната майка и законен представител Й.Д.Д., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 97 /деветдесет и седем/ месечни вноски, всяка по 130 /сто и тридесет/ лева или всички дължими месечни издръжки в общ размер на 12 610 /дванадесет хиляди шестстотин и десет/лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание пробация за срок от шест месеца при приложение на първите две пробационни мерки.

Защитникът на подсъдимият – адв. В. е солидарен с доводите на прокурора, като моли при определяне на наказанието да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимият не взима отношение по въпроса за вината и не изразява съжаление за извършеното. Не дава обяснения. В правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума сочи, че съда следва да вземе решение дали е виновен или не.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият К. П. А. е роден на *** г. в гр. ***,***, постоянен адрес: гр. ***, ***, българско гражданство, неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Подс. А. и свид. Д. живеели във фактическо съжителство в гр. Пловдив в периода от 2004 год. до 2014 год.

От съвместното им съжителство на 12.04.2007 г. се родила дъщеря им П. А.а.

През месец януари 2014 г. подс. А. и свид. Д. преустановили съвместното си съжителство, като малолетното им към онзи момент дете П.

А.а останало да живее майка си – свид. Д. . Последната иницирала гражданско 1 дело №16605/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив. В хода на посоченото дело била постигната спогодба между подс. А. и свид. Д., според която подс.

А. се задължавал да заплаща на своето малолетно дете П. К. А.а чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 130 лева. Така постигнатата спогодба била одобрена с протоколно определение № 1837 от 13.02.2015 г.

След влизане в сила на определението с което била одобрена постигната между подсъдимия и свид. Д. спогодба, свид. П. А.а продължила да живее в дома на майка си. Поради възникнали лични неразбирателства между свид. Д. и свид. А.а, на неустановена дата през месец април 2023 г., свид. А.а се преместила да живее трайно с баща си – подс. А..

На 31.03.2015 г. въз основа на Определение № 1837/ 13.02.2015 г. по гр. дело № 16605/2014 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 13.02.2015 г. и на основание чл. 404, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК бил издаден изпълнителен лист № 3068. Въз основа на него било образувано изпълнително дело № 4074/2015 г. по описа на СИС, ДСИ при РС – Пловдив.

По така образуваното изпълнително дело, подс. А. направил общо четири преводни нареждания с основание – плащане на издръжка по ИД № 4074/ 2015 г., а именно:

- с преводно нареждане от 23.04.2015 г. била внесена сумата от 360 лева, от която 130,00 лева ДСИ разпределил за погасяване на текуща издръжка за месец 04/ 2015 г. ;

- с преводно нареждане от 28.05.2015 г. била внесена сумата от 200 лева, от която 130,00 лева ДСИ разпределил за погасяване на текуща издръжка за месец 05/ 2015 г. ;

- с преводно нареждане от 11.06.2015 г. била внесена сумата от 200 лева, от която 130,00 лева ДСИ разпределил за погасяване на текуща издръжка за месец 06/ 2015 г. ;

- с преводно нареждане от 22.07.2015 г. била внесена сумата от 100 лева, която ДСИ разпределил за погасяване на текуща издръжка за месец 07/ 2015 г.

, с остатък – 30,00 лева.

Наред с това свид. Д. имала открита банкова сметка, по която подс. А. имал задължението да превежда определената за детето им сума за издръжка всеки месец. По посочената банкова сметка подс. А. направил общо две преводни нареждания с основание ИД № 4074/ 2015 г. – съответно на 02.06.2016 г. била заплатена сумата от 200,00 лева, а на 16.06.2015 г. – сумата от 200,00 лева.

След последното плащане от 22.07.2015 г., подс. А. не изплатил на свид.

Д. нито една месечна вноска на стойност 130,00 лева, дължима за издръжка на общото им дете.

През целия инкриминиран период подсъдимият работел почти без прекъсване, като бил напълно работоспособен. В периодите в които за кратко прекъсвал работа не се регистрирал в бюрото по труда. Наред с това, по делото не се установи, а и такива твърдения не бяха наведени, подсъдимият да е имал 2 обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка поради възникнали здравословни проблеми препятстващи го да работи и реализира трудови доходи, или поради причини от друго естество, които да го препятстват да реализира трудови доходи. Въпреки това подсъдимият след горепосочената дата съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски да заплаща дължимата по отношение на дъщеря си издръжка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: частично от показанията на свидетелката П. К. А.а, дадени в хода на съдебното следствие, както и частично от тези дадени на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК; изцяло от показанията на свид. Й.Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – справка за съдимост; характеристична справка; Определение № 1837/ 13.02.2015 г. по гр. дело № 16605/2014 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 13.02.2015 г; Удостоверение за раждане Серия ПДРЗ № 2007000700; извлечение от сметка за периода 01.06- 16.06.2015 г. ; справка трудови договори; справка за това прилагана ли е разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК; Писмо от Директора на ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери“ от 21.06.2024 г.; Копие на ИЛ № 3068/ 31.03.2015 г. ; Справка от Дирекция Бюро по труда гр. Пловдив с изх. № от 08.12.2023 г.;

Заповед за незабавна защита № 197/ 19.10.2023 г.; Протокол за предупреждение по реда на чл. 65 ЗМВР от 25.10.2023 г.; Справка от Дирекция Бюро по труда гр. Пловдив вх. № 85571/ 07.08.2025 г.; Справка от АВ вх. № 86741/ 12.08.2025 г. ; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ вх.

№ 86674/12.08.2025 г.; Писмо от НОИ – ТД Пловдив вх. № 87089/13.08.2025 г.; Писмо от ТД на НАП – Пловдив с вх. № 88002/ 15.08.2025 г., ведно с приложенията към него; Писмо от НОИ – ТД Пловдив с вх. № 88026/ 15.08.2025 г.; Уведомителни писма от ДСИ Пловдив, ведно с приложени към тях копия на контролни фишове.

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело. По отношение изводите за съдебното минало на подсъдимия, здравословно състояние и трудоспособност, съдът съобрази изводимото от приложените свидетелство за съдимост, характеристична справка и справки за актуално състояние на действащи трудови договори.

Относно показанията на свид. А.а съдът цени същите частично – както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК. Показанията на свид. А.а съдът съобрази 3 на първо място с оглед близкородствената връзка на същата с подсъдимия, включително в контекста на заявеното от свидетелката за това да е в изключително влошени отношения с нейната майка – свид. Д. поради което и същата приз 2023 г. се е преместила да живее при баща си. Посоченото налага да бъде изрично подчертано, че от прочита на заявеното от свидетелката ясно личи стремежа на същата да представи баща си в положителна светлина – като човек, който макар да не е плащал дължимата за нея издръжка то затова е имало основателна причина, а именно, че парите които били предназначени за издръжка подсъдимият й заявил, че се съмнявал, че отивали за задоволяване потребностите й поради което и спрял да плаща, както и, че подсъдимият я водел на екскурзии, купувал й телефони, колела и й давал пари за джобни.

Заявеното от свид. А.а в тази връзка на първо място представлява преразказ на казаното й от баща й, т.е не съставлява нейни лични и непосредствени впечатления, на следващо място то е и израз на недоволството от страна на свидетелката към нейната майка предвид техните сериозно влошени междуличностни отношения, и не на последно място – то се намира в противоречие с показанията на свид. Д., както и с приобщените по делото писмени доказателства. Въпреки това от показанията на свид. А.а с категоричност се установява, че след постигнатата и одобрена от съда спогодба между родителите й тя е останала да живее със свид. Д., като по сметка на майка й постъпили две преводни нареждания за заплащане на издръжка, след което баща й не заплатил каквато и да било сума за месечна издръжка. Идентични са съображенията на съда и по отношение на показанията на свид. А.а дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК, като липсата на спомен е обяснима и естествена последица от изминалия период от време. По отношение на констатираното противоречие касателно момента от който свид. А.а се е преместила и заживяла в дома на баща си – съдът кредитира заявеното от свидетелката на ДП, доколкото то се откроява с конкретност за разлика от заявеното в тази връзка на съдебна фаза.

По изложените съображения съдът отчасти цени показанията на свид. А.а, като по отношение на тези, които кредитира като достоверни поради съответствието им с останалите ценени доказателствени източници, базира фактическите си изводи въз основа на тях.

За формиране на изводите си от фактическа страна съдът цени изцяло показанията на свид. Д. дадени в условията на устност и непосредственост пред настоящия съдебен състав, така и тези дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК. Показанията на свид. Д. са изцяло съответни на останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателствени източници, като същите са логични, последователни и добросъвестно дадени.

Въпреки данните за влошени междуличностни отношения между свид. Д. и подсъдимия от една страна, и свид. Д. и свид. А.а от друга страна, то при прочита на заявеното от страна на коментираната свидетелка не се установяват индиции за недобросъвестност, склонност за преиначавате на фактите и тенденциозното им представяне. Ето защо и съдът цени показанията на свид. Д. изцяло, включително и тези приобщени по реда на чл.

281 НПК като липсата на спомен съдът намира за естествена последица с 4 оглед изминалия немалък период от време и счита, че същите следва да залегнат в изводите от фактическа страна изцяло.

Други съществени противоречия и особености в събрания доказателствен материал не се откриват, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното му обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК са налице, но не за целия инкриминиран период и не за сумата, която е инкриминирана с обвинителния акт.

Това е така, доколкото при доказателствения анализ се установи, че подсъдимият, противно на изложеното в обвинителния акт, всъщност е заплатил издръжка за част от инкриминирания период, доколкото както вече се посочи по образуваното изпълнително дело, подс. А. е направил общо четири преводни нареждания с основание – плащане на издръжка по ИД № 4074/ 2015 г., а именно: