Решение № 8 от 09.03.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Шумен, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900126 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Д. Х. Б., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „.... №8 със съдебен адрес – гр. София, ул. „.....“ №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д. против ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-121265177, гр.

София, ул. „.....” №7, като обективно съединени претенции за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 19.05.2021 г. около 12:10 часа в гр. Шумен, ул. „.... №12 лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, рег. №..... управляван от водача И. Ф. И., ЕГН ********** при маневра „движение на заден ход“, без да се увери, че пътното платно е свободно за движение блъска пешеходеца Д. Х. Б..

При ПТП били причинени тежки телесни увреждания на пешеходката Б., изразяващи се в счупване на тазобедрена става, травма на L прешлен, множество натъртвания, охлузвания, травми и кръвонасядания по цялото тяло. Пострадалата е приета по спешност и настанена за лечение в МБАЛ Шумен. Във връзка с травмите на 22.05.2021 г. е извършена операция под спинална анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур на тазобедрената става. Престоят на пострадалата в МБАЛ Шумен е продължил 7 дни – до 26.05.2021 г. Намира, че от данните по делото се установява безспорно, че вина за ПТП има водачът на л.а. - И. Ф. И.. Причината за ПТП е единствено неговото поведение, което не било в съответствие с изискванията на ЗДвП. Сочи, че във връзка с ПТП е образуваното досъдебно производство №428/2021 г. по описа на РУ на МВР Шумен, прокурорска преписка №1820/2021 г. по описа на ШРП. Процесното МПС, с което е предизвикано ПТП л.а „БМВ“, модел „Х5“, рег. №.... има застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника – ЗАД „ОЗК - Застраховане” по полица с №BG/....7, с начална дата на покритие – 27.11.2020 г. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника заплащане на обезщетение, във връзка с нормата на чл.432, 1 ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че на 24.06.2021 г. на ответника била предявена застрахователна претенция, придружена от налични към момента доказателства във връзка с щетите. Намира, че настъпилото ПТП се установява от представеният на застрахователя констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Намира, че последният е официален свидетелстващ документ. Въпреки това застрахователят представил отговор от 28.06.2021 г., съгласно който пострадалата следвало да представи още документи – протоколи за разпит на свидетели, автотехническа експертиза, медицинска експертиза и др. След като те не били представени на 24.09.2019 г. ищцата получила писмо от застрахователя, с което последният отказвал изплащане на застрахователно обезщетение по заявената претенция. Ищцата представила изисканите документи с писмо изпратено на 27.09.2021 г. Намира, че не е следвало да представя изисканите допълнително доказателства предвид нормата на чл.106, ал.5 от КЗ. Освен това намира, че липсата на посочена банкова сметка на името на ищцата за изплащане на обезщетението също не е нарушение, което може да обоснове отказа на застрахователя да изплати обезщетение. Цитира относима практика към изложените спорни въпроси. По отношение на неимуществените вреди, твърди, че вследствие на телесните увреждания понесени от ищцата тя е изпитвала нетърпими болки както по време на настъпване на ПТП, така и след това, като въпреки приеманите болкоуспокоителни последните не изчезвали. Имала нужда от постоянна помощ в ежедневието си не само през 7-те дни престой в болнично заведение, но и след това.

Здравословното и състояние не позволило оперативната интервенция по наместване на ставата да стане веднага, а следвало да се изчака три дни. През това време пострадалата изпитвала изключително силни болки, не можела да спи и да се храни. В ИМ се твърди, че за тези три дни болките се увеличавали до степен на нетърпимост. В периода до интервенцията, а и след това по време на домашното лечение пострадалата била „прикована“ към леглото и изпитвала постоянни психически притеснения относно това дали ще се възстанови и дали ще може да ходи и да се обслужва сама отново. Прогреса във възстановяването бил бавен, като първо пострадалата се движела в инвалидна количка, а покъсно с патерици. Вследствие на ПТП пострадалата получила остра психотравма. Тя се страхувала, изпитвала тревожност, загуба на апетит, безсъние. Сънувала кошмари. Често като си припомняла ПТП получавала сърцебиене, треперене, световъртеж. В ИМ се твърди, че дори и към момента пострадалата имала нужда от чужда помощ, което я притеснявало и я лишавало от възможността да води какъвто и да е социален живот. Твърди се, че това ПТП имало силно негативно влияние върху целия живот на ищцата. Намира, че при приложение на принципа в чл.51, ал.1 от ЗЗД за пълно и универсално обезщетяване на пострадалите лица обезщетението което следва да получи ищцата за претърпените неимуществени вреди е 100 000 лв., като претендира само 80 000 лв. от тях. По отношение на претърпените имуществени вреди – сочи подробен списък на разходи, които са направени във връзка с лечението на пострадалата и възлизат на 2 265.36 лв. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв. частичен иск от общо 100 000 лв. за обезщетение на претърпните от пострадалата неимуществени вреди от ПТП, както и 2 265.36 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение на 2 телесните увреждания на ищцата вследствие на ПТП. Върху тези две суми за главница претендира – на основание чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва върху размера на обезщетенията, считано от 24.06.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията за главница; както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – законна лихва върху общият размер на застрахователното обезщетение, считано от 16.07.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията.

От страна на ищцата е било направено искане за освобождаването и от заплащането на такси и разноски за водене на производството. Със свое Определение №125/04.11.2021 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на такси и разноски за водене на производството по настоящото т.д. №126/2021 г. по описа на ШОС.

От страна на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане” е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че исковите претенции са недопустими и неоснователни. Твърди, че производството е недопустимо, поради неизпълнението на процедурата предвидена в КЗ за уведомяване на застрахователя по застраховката ГО и неизпълнение на указанията на последния към пострадалото лице да представи допълнителни доказателства. Сочи, че ищцата е била уведомена за необходимостта от предоставяне на допълнителни документи за преценяване на основателността на тяхната претенция, но такива не били представени. Сочи, че с писмо ищцата била уведомена да представи доказателства, които намира, че са били задължителни, а такива и до момента не били представени. Моли на това основание да бъде прекратено производството и върната ИМ. По отношение на основателността на претенциите сочи, че не оспорва обстоятелството, че е налице застрахователна полица по отношение на процесното МПС, покриваща и времето на настъпване на ПТП. Оспорва посоченият в ИМ механизъм на настъпване на ПТП. Намира, че представеният констативен протокол за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като той може да удостоверява фактите осъществени от или в присъствието на съставилото го длъжностно лице, но не и по отношение на описания в него механизъм на ПТП. Оспорва вината за настъпване на ПТП на водача на л.а. „БМВ“, модел „Х5“, рег. №..... Намира, че вредоносният резултат – уврежданията на пострадалата Д. Х. Б. са настъпили вследствие на нейно виновно поведение – при неспазване на правилата за движение по пътищата. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка на процесното ПТП с настъпилите вреди. Твърди настъпване на удара в опасната зона за спиране на л.а. и водачът не е имал обективна възможност да предотврати ПТП. Оспорва твърденията за настъпила психологическа травма у пострадалата, като твърди, че ако тя има проблеми с психиката, то те се дължат на предишни нейни здравословни проблеми. Твърди и съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Твърди, че последната без да съобразява посоката на движение на л.а., като и неговата скорост е излязла рязко зад него и е попаднала в опасната зона. Твърди, че последната е нарушила нормите на чл.113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП твърди, че пострадалата е можела да възприеме автомобила и така да предотврати настъпването на ПТП. Твърди, че увредите на ищцата не са следствие на ПТП, а следствие на предходни 3 дегенеративни заболявания у последната. Твърди съпричиняване и поради отказа на пострадалата да следва предписаната и медикаментозна терапия, както и отказ да провежда физиотерапия и рехабилитация. По отношение на размера на претендираното обезщетение намира, че претендираните суми не кореспондират с действително претърпените неимуществени вреди. Намира, че вредата следва да бъде доказана при условия на пълно и главно доказване, като същите следва да бъдат установени със сигурност. Сочи, че не могат да се репарират бъдещи и предполагаеми вреди. Предвид това сочи, че оспорва предявените претенции като размер, тъй като сочи, че не отговарят на заложените в закона критерии.

Оспорва и искането за лихва, както по отношение на размера, така и по отношение на началният им момент, тъй като ответника е бил в невъзможност да се произнесе по претендираното обезщетение, предвид липсата на съдействие от страна на пострадалия.

Намира, че тъй като не е бил уведомен за настъпилото ПТП и вредоносния резултат съобразно изискванията на закона, то дължи лихви не от момента посочен в ИМ, а от момента на завеждане на последната. Оспорва необходимостта от представяне на застрахователната полица, като сочи, че не оспорва наличието на такава по отношение на процесния л.а.

Ищецът е депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. Сочи, че въпреки оспорванията на ответника поддържа всички направени в ИМ доказателствени искания. Твърди, че към предявената към застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение са приложени всички изискуеми по закон документи. Въпреки това и въпреки кореспонденцията между страните – придружена от страна на ищцата и с представяне на изискваните от нея документи не е постъпило плащане на обезщетение.

Намира, че вината на водача се презумира в съответствие с правилото на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Намира, че относно оборването на настъпване на процесното ПТП доказателства следва да ангажира ответника, който твърди, че подобно ПТП не е настъпило. Намира, че мемеханизмът на настъпилото ПТП може да се установи по представените в производството доказателства. Заема становище, че направените от ответника в отговора възражения като цяло са неоснователни. Твърди, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и това винаги е свързано с преценката на множество конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Намира, че претендираното обезщетение не е завишено.

Оспорва твърдението за наличие на съпричиняване. Намира, че за да има такова пострадалата следва с поведението си да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Приносът следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказване.

Намира, че ответника не ангажира подобни доказателства, а твърденията му почиват на предположения. Твърди, че се дължи претендираната мораторна лихва от посочените в ИМ моменти. Намира, че текстовете на КЗ – чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД изрично дават подобна възможност. Намира, че психологическите преживявания на пострадалата не могат да се установят само с доказателства удостоверяващи външното състояние на лицето – свидетелски показания. Намира, че следва да има и доказателства, които отчитат психологическия тип на личността, както и действителните вътрешни преживявания. В тази насока цитира решения на ЕСПЧ – Страсбург – дела „Йовчев срещу 4