Решение № 14415 от 24.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14415 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110175845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № .............. г. на В. Г. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., срещу ..........“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ............, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ........... г., като противоречащ на закона, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна като противоречаща на добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ........... г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ........... г., по силата на който в полза на ищеца е бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от 2 600 лева, при уговорен годишен лихвен процент /ГЛП/ – 48 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ – 61,69 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на кумулативно изброени условия. Съгласно чл.

11, ал. 1 от договора, при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 2 259,05 лева, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсва яснота относно начина на формиране на общо дължимата сума. Сочи, че договорената неустойка представлява скрито възнаграждение по кредита и с включването й в годишния процент на разходите последният би бил над 50 %, поради което счита, че е допуснато нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че последната е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната 1 недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Последната изначално била уговорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и излизала извън присъщата й обезпечителна функция. Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ГПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът ............" ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не е естество да влече нищожност на целия договор за кредит, тъй като същата не касае съществените елементи на процесния кредит. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че годишният процент на разходите не надхвърля размера на пет пъти законната лихва за забава, като в същия не следвало да се включва уговорената в чл. 11, ал. 1 неустойка. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит и е получил подробна информация за желания от него кредитен продукт. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Твърди, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за икономическите последици от сключване на договора, като вместо да упражни правото си на отказ от договора ищецът е сключил още два договора за потребителски кредит, като е бил наясно с условията им. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № .......... към искане № ............ и Погасителен план към него (л.10-л.17), че на 28.09.2023 г. е сключен договор за паричен заем между ..........“ ЕООД – като кредитор, и В. Г. К. – като кредитополучател, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата от 2 600,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне предоставената му сума на 18 броя двуседмични погасителни вноски, първата от които платима на 12.10.2023 г., а последната – на 06.06.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 48 % и годишен процент на разходите от 61,96 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя към датата на сключване на договора възлиза на 3 194,95 лева.

Съгласно чл. 5.1. от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща освен главницата, също така и лихвата или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за 2 страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания от тях доход;

В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 5, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 259,05 лева. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие в тези случаи дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено.

Видно от приетия по делото Погасителен план към договор за потребителски кредит № .......... (л. 17), е, че общият размер на погасителната вноска с включена неустойка възлиза на 5 454,00 лева.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Искане за сключване на договор за кредит № .............. г. (л.54) и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (л.56).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ........... г., като противоречащ на закона, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна като противоречаща на добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ........... г.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза от договора, която противоречи на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват добрите нрави.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщената доказателствена съвкупност, че на 28.09.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № .......... към 3 искане № ............ между ..........“ ЕООД – като кредитор, и В. Г. К. – като кредитополучател, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на сумата от 2 600,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне предоставената му сума на 18 броя двуседмични погасителни вноски, първата от които платима на 12.10.2023 г., а последната – на 06.06.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 48 % и годишен процент на разходите от 61,96 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя към датата на сключване на договора възлиза на 3 194,95 лева.

Съгласно чл. 5.1. от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща освен главницата, също така и лихвата или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания от тях доход;