Решение № 4054 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4054 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20251100112349 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът – ЧСИ К. П. твърди, че в резултат от смъртта на ЧСИ П.С.Н., рег. № 911, целият й служебен архив е прехвърлен на него на 06.12.2024 г., в изпълнение на Заповед № СД-04-11/01.11.2024 г. на Министъра на правосъдието и Заповед № РД 172/12.11.2024 г. на Председателя на Окръжен съд – Пловдив.

Твърди, че след извършена от него проверка на движението на паричните средства в специалната сметка за паричните средства от осребряване на имуществото на длъжниците с IBAN: BG03UBBS******** в „Обединена българска банка“ АД са констатирани два предова, които са неотносими към изпълнителните дела по описа на ЧСИ П.Н., а именно: превод извършен на 04.07.2024 г. от ЧСИ Н. към ответника С. И.

В. по неговата сметка с IBAN: BG54FINV******** в „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 50 000 лв., като основание за превода е посочено „Предварителен договор Г.Ф.“; превод извършен на 10.07.2024 г., с който ЧСИ Н. е наредила на ответника С. И. В. по неговата сметка сумата от 20 000 лв., като основание за превода е посочено „Предварителен договор“.

Твърди, че след смъртта на ЧСИ П.Н., нейни законни наследници се явяват съпругът й Г.Р.Ф. и двете й малолетни деца. От друга страна, ответникът по настоящото дело С. И. В., никога не е бил страна по изпълнително дело по описа на ЧСИ П.Н. и в този смисъл няма правно основание да получава средства от специалната сметка за паричните средства за осребряване на имуществото на длъжниците.

1

Ищецът твърди, че за ответника С. В. е било ясно, че получава преводи не от договарящия се с него Г.Ф., а от трето лице като титуляр в служебното й качество като ЧСИ. Твърди, че преводите от страна на ЧСИ П.Н. са направени в хипотезата на грешка, поради което сумата от 70 000.00 лв. се явява недължимо платена и съответно получена от С. В. без правно основание и подлежи на връщане.

Претендира заплащане на направените по делото разноски включително и тези по обезпечителното производство по ч.гр.д. №880/2025 г. по описа на ОС – Пловдив.

Ответникът С. И. В. подава отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.

131 ГПК.

В отговора си, ответникът оспорва твърденията направени в исковата молба, че процесните преводи в общ размер от 70 000.00 лв. са извършени без да е имал правно основание да получи тези средства.

Твърди, че процесните два парични превода са направени в резултат от сключен предварителен договор с Г.Ф., който тогава е бил съпруг, а към настоящия момент е наследник по закон на починалата ЧСИ П.Н..

Ответникът твърди, че между Г.Ф. и него е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 01.07.2024 г., по силата на който цената е следвало да бъде платена до 12.07.2025 г. На 05.09.2024 г. е сключен и окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот с номер 8701, който договор е сключен пред Нотариус Е.Й. с адрес град Солун. Видно от нотариалния акт ведно с превода към него, страни по договора са С. В. като продавач и Г.Ф. като купувач.

Възразява, че плащането, което е извършено към него не е без основание, а в резултат на валидно облигационно отношение. Оспорва да е знаел от каква сметка му се превеждат сумите, и че това е била специална сметка на ЧСИ П.Н.. Твърди, че за него е било известно, че преводите са извършени от съпругата на купувача по договора.

Ответникът прави и възражение по смисъла на чл. 73 от ЗЗД като твърди, че за него е било без значение кой и от каква сметка се превежда покупната цена, тъй като всеки може да изпълни чуждо задължение и особено парично такова.

Оспорва двата превода да са направени в хипотезата на грешка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е, видно от приложеното по делото платежно нареждане с референция № FT24186712524772 от 04.07.2024 г. и платежно нареждане с референция № FT24192445402577 от 10.07. 2024 г., че сумата от 70 000.00 лв. е била преведена на ответника от специалната сметка за паричните средства от осребряване на имуществото на длъжниците с IBAN: BG03UBBS******** в „Обединена българска 2 банка“ АД към банковата сметка на ответника с IBAN: BG54FINV******** в „Първа инвестиционна банка“ АД.

От приетия по делото нотариален акт с номер 8701, сключен пред Нотариус Е.Й. с адрес град Солун и превод към него, на лист 4 от превода, се установява, че договорната цена от 40 500.00 евро, е била внесена от купувача на продавача от банковата сметка на купувача в банковата сметка на продавача, която последният поддържа в българската банка FI BANK и е с BG54FINV********.

Видно от приложения по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот сключен на 01.07.2024 г. в гр. София, между страните С. В. като продавач и Г.Ф. като купувач, същият е сключен за недвижим имот находящ се в Република Гърция, Неа Каликратия, обл. Халкидики. В раздел II „Цена и начин на плащане“, чл. 2.1. продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост върху имота на купувача за обща твърда цена в размер на 70 000 лева, като цената е платима по реда и при условията на настоящия раздел от договора.

В чл. 2.2, купувачът се задължава да плати пълната уговорена в чл. 2.1 сума от покупната цена в срок до 12.07.2024 г. Страните са договорили, че покупната цена може да бъде платена и от съпругата на купувача – П.Н. или от друго трето лице.

Установено е, а и няма спор между страните, че към момента на сключване на договора, Г.Ф. е бил съпруг, а сега и законен наследник на починалата П.Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да се уважи претенцията за връщане на суми, платени при начална липса на основание (condictio indebiti), следва да се установят кумулативно елементите от фактическия състав на разпоредбата, а именно: преминаване на имуществени блага от патримониума на едно лице в този на друго и липса на валидно правно основание за това разместване към момента на получаването. В тежест на ищеца е да докаже тези обстоятелства.

От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че не са се осъществили елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

На първо място, безспорно се установява фактът на получаване на сумата от 70 000 лв. от страна на ответника С. В. чрез два банкови превода.

На следващо място обаче, съдът счита, че това имуществено разместване не е лишено от правно основание. От представения по делото предварителен договор от 01.07.2024 г. се установява наличието на валидно облигационно отношение между ответника (в качеството му на продавач) и трето за настоящия спор лице – Г.Ф. (в 3 качеството му на купувач). По силата на този договор за купувача е възникнало изискуемо задължение за плащане на покупната цена.

Ключов за изхода на спора е анализът на разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД, съгласно която задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В конкретния случай, в чл. 2.2 от предварителния договор страните изрично са договорили, че покупната цена може да бъде платена и от съпругата на купувача – П.Н., или от друго трето лице. Тази договорна клауза е от съществено значение, тъй като изрично предвижда изпълнение от всяко трето лице без ограничение относно качеството, в което то действа. Следователно обстоятелството, че преводите са наредени от П.Н. в качеството й на ЧСИ – тоест като титуляр на специална служебна сметка, а не в лично качество – е правно ирелевантно за ответника като кредиторпродавач, доколкото договорът изрично е допускал изпълнение от трето лице без ограничения. За ответника е без значение дали платецът е действал в лично или в служебно качество: той е получил дължимата му се сума въз основа на валидна договорна клауза, която изрично е предвиждала подобно изпълнение, и не е бил длъжен да изследва вътрешното правоотношение между платеца и средствата, с които е извършено плащането. Това съглашение не само дерогира всеки евентуален интерес на кредитора от лично изпълнение, но и превръща плащането от страна на ЧСИ П.Н. във валиден и предвиден от страните акт на погасяване на чужд дълг.

Когато кредиторът получи изпълнение на едно съществуващо и изискуемо задължение, той не се обогатява неоснователно, тъй като получава това, което му се дължи. Обстоятелството, че плащането е извършено от специалната сметка на ЧСИ П.Н. по чл. 24 от ЗЧСИ, е ирелевантно за основателността на иска срещу получателя.

За ответника, като добросъвестен кредитор, е без значение произходът на средствата, с които се погасява дългът към него, доколкото законът не му вменява задължение да проверява легитимността на източника на средствата на платеца. Евентуалното неправомерно разпореждане със служебни средства от страна на ЧСИ Н. ангажира нейната отговорност (респективно тази на наследниците ) към собствениците на тези средства (длъжниците и взискателите по изпълнителните дела), но не прави плащането към ответника без основание.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на ищеца, че преводите са направени в хипотезата на грешка. В платежните нареждания изрично е посочено основание „Предварителен договор Г.Ф.“ и „Предварителен договор“, което напълно кореспондира с уговореното между страните по сделката. Ответникът е приел изпълнението като такова, произтичащо от предварителния договор, и не е имал основание да се съмнява в неговата редовност. Починалата ЧСИ е знаела, че плаща чужд дълг, което е видно от основанието на превода и договорната клауза, поради което не може да се приеме, че е действала при грешка по смисъла на закона.

4

Предвид изложеното, съдът приема, че фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД не е осъществен, тъй като е налице валидно облигационно основание за получаване на сумата от ответника. Искът се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 834 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЧСИ К. П., рег. №824, район на действие – Окръжен съд - Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „********, против С. И. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Илиенци“, ул. „********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на 35 790.43 евро/70 000.00 лева, представляваща недължимо платена сума по два банкови превода от 04.07.2024 г. и 10.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЧСИ К. П., рег. №824, район на действие – Окръжен съд - Пловдив да заплати на С. И. В. с ЕГН: ********** сумата от 3 834 евро, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5