Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 20.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8914/2021
Вид
Решение № 246
Подписан
20.01.2022
В сила
05.05.2022
Състав
ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.99 пр.4 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 93 т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 25 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ААЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20211110208914 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №42-0001246/13.05.2021 г. на директора на РД "Автомобилна администрация” гр.С н а „ФИРМА, с ЕИК ХХХ представлявано от ДД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.99 пр.4 ЗАвП за извършено административно нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от дружеството, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на същото – допуснати процесуални нарушения, тъй като актосъставителят не е очевидец на нарушението, липсва посочено разрешение като номер, валидност и т.н., твърди се също, че въпросното разрешително надлежно е изпратено до въззиваемата страна с куриер, като „копие от издадената разписка за това ще бъде представена в съдебно заседание.”. Постъпили са писмени бележки от дружеството-жалбоподател, в които се излагат допълнителни съображения за незаконосъобразност и се представя незаверено копие от разписка /л.43 от делото/. Предлага на съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно.

Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител в с.з.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Взема становище, /л.2 от делото/, че подадената 1 жалба е неоснователна и предлага на съда да потвърди НП.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С писмо с peг. №11-36-32/05.03.2021 г. и приложена към него справка за старите невърнати разрешителни до началниците на ОО "АА" в страната, била изпратена справка за неотчетените в срок разрешителни с указание да се предприемат действия по компетентност за санкциониране на нарушителите.

С оглед на същото, свидетелят ДГС на длъжност инспектор към РД "АА" - С извършил проверка на издаденото разрешително на „ФИРМА.

На дата 15.04.2021 г. свидетелят констатирал, че дружеството притежаващо лиценз на Общността №16331, валиден до 24.10.2026 г. за извършване на международен превоз на товари, като - превозвачът не е отчел пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или БОП разрешително №1496 (2020-Косово) за превоз на товари в трета страна по реда на Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, в срок до 01.03.2021 г.

Разрешителното е получено с резервационен талон с код 95SM8395 на 09.07.2020 г. /л.12 от делото/.

Свидетелят ДГС приел, че дружеството е извършило нарушение по смисъла на нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и съставил АУАН №288589/15.04.2021 г. АУАН бил надлежно връчен на управителя на дружеството - ДД

Няма данни жлбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган приел фактическата обстановка установена с АУАН и издал обжалваното наказателно постановление.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е неяснота или противоречие в съдържанието им.

Следва да се посочи, че нарушението е открито и нарушителят е установен в момента на получаване на приключване на проверката от страна на свидетеля ДГС.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на пълно и ясно описание на нарушението в АУАН и НП, поради липса на посочване на дата на издаване на разрешителното и описание на МПС, за което е издадено. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от Наредба №11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията при направена заявка за разрешително за международен превоз от съответния превозвач, същото се потвърждава от ИА "АА", като се удостоверява чрез "резервация на разрешителни". Съответното резервирано разрешително се получава в ГКПП по реда на чл. 21 от Наредбата. Видно от изложеното, разрешителните за международен превоз на пътници и товари нямат дата на издаване, но са меродавни датата на "резервацията за разрешително" и датата на получаването му на ГКПП. Тези факти са ясно и недусмислено описани в АУАН и обжалваното НП, а именно, че процесното разрешително е получено с резервационен талон с код 95SM8395 на 09.07.2020 г., валиден до 24 часа на 12.07.2020 г. /л.12 от делото/ и е получено на ГКПП-Калотина на 09.07.2020 г.

С оглед на това в АУАН и НП са посочени всички индивидуализиращи белези на процесното разрешително – номер, датата на получаването му маршрут на МПС-во, за което се отнася и съдът намира, че това е напълно достатъчно за пълното описание на нарушението, дори без посочване на МПС, за което е издадено разрешителното. В този смисъл ирелевантно е и 3 посочване на останалите елементи от съдържанието на процесното разрешително като маса на транспортното средство, максимална товароносимост и др. С оглед на изложените съображения съдът намира релевираните възражения от страна на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставане на АУАН и издаване на НП за неоснователни.

Неоснователно е и възражението, че не е посочена датата на извършване на нарушението, тъй като и в АУАН и НП е отразено коректно, че процесното разрешително не е отчетено в срок до -1.03.2021 г., като именно това е датата на извършване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадените разрешителни се отчитат до 1 март на следващата календарна година, поради което и издаденото разрешително през 2020 г. е следвало да се отчете до 01.03.2021 г., като нарушението е извършено на следващия ден след изтичане на законоустановения срок, а именно – 02.03.2021 г. По отношение на останалите описани в АУАН и НП дати е ясно посочено, че същите касаят датата на валидност за резервационния талон и на получаване на самото разрешително, но същите не обуславят неяснота по какъвто и да било начин.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля ДГС, заверено копие от Разрешително №1496; заверено копие от талон с код 95SM8395 на 09.07.2020 г., заверено копие от Справка за стари и невърнати разрешителни към 04.03.2021 г, заповеди за компетентност. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Съдът намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Стоев, който освен актосъставител е и свидетел по установяване на нарушението, доколкото именно той е извършил проверка на 4 жалбоподателят-ЮЛ и възраженията в жалбата, че същият не е очевидец на нарушението са изцяло неоснователни.

От обективна страна се установи, че жалбоподателят-ЮЛ е следвало да отчете до 01.03.2021 г. издаденото му разрешително №1496 (2020-Косово) за превоз на товари в трета страна. Като не е отчел издаденото му разрешително до 01.03.2021 г., включително, дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.

Жалбоподателят е представил по делото разписка от 17.02.2021 г. /л.43/, като в същата е посочено, че е изпратено от управителя Димитров документ №1496. Дори да се приеме, че е изпратено за отчет именно процесното разрешително, то липсват представени доказателства, че същото надлежно е получено от въззиваемата страна, тъй като липсва подобно отбелязване в разписката.

В този смисъл, съдът приема, че не бяха представени доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборват установената по делото фактическа обстановка.

В разпоредбата на чл. 83 ал. 1 ЗАНН е предвидена обективна, безвиновна отговорност за юридическите лица и еднолични търговци, поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно нарушение.

За така извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 99 ЗАВП налагане на имуществена санкция в размер на 2 000 лв., като наказващият орган е индвидуализирал наказанието именно в този размер.

Съдът счита, че не е налице "маловажен" случай на извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 93 т. 9 НК.

Посоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В този смисъл следва да се отбележи, че с посоченото административно нарушение са увредени обществените отношения, свързани с отчитане на издадени разрешителни за извършване на превоз на пътници и товари, в степен, която налага санкциониране на нарушителя.

5

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за извършеното административно нарушение по чл. 25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г., доколкото последното не представлява маловажен случай.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да се потвърди като законосъобразно и обосновано

Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42-0001246/13.05.2021 г. на директора на РД "Автомобилна администрация” гр.С с което на „ФИРМА, с ЕИК ХХХ представлявано от ДД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.99 пр.4 ЗАвП за извършено административно нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6