Решение № 4428 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4428 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110204995 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. С. ***, ЕГН ********** чрез адв. М. П. срещу наказателно постановление с изх. № РД-05-0459/12.02.2024 г., издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/, с което на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че в АУАН и наказателното постановление липсва посочване на часа, в който се твърди да е извършено нарушението. Отделно от това, по отношение на глобата се застъпва тезата, че същата неясно е посочена само с думата „триста“, без да е налице яснота какво се визира с тази дума. Поддържа се, че възприетата в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като жалбоподателят не е пушил тютюневи цигари, а такива с медицинско предназначение за отказване на тютюнопушене, но проверяващите не са извършили проверка на вида и съдържанието на употребяваната от жалбоподателя цигара.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател Г. С. *** не се явява. Не се явява и адв. М. П., упълномощен процесуален представител на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна – директорът на Столична регионална здравна инспекция, редовно призован се представлява от адв. Г., надлежно упълномощена, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че в жалбата не са изложени конкретни доводи, касаещи незаконосъобразност на наказателното постановление, а твърдението на жалбоподателя, че е пушил не тютюнева цигара, а такава с медицинско предназначение не е подкрепено от доказателства. Застъпва тезата, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

След преценка на събраните по делото доказателствени материали съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със заповед на Директора на СРЗИ № РД-01-380/16.11.2023 г. било разпоредено извършването на проверка по спазване разпоредбите на чл. 54а, чл.56 и чл. 56а от Закона за здравето от инспектори в СРЗИ – П. И. И., ***** на 17.11.2023 г. от 23:00 часа. След 00:00 часа на 18.11.2024 г. свидетелката И. и нейната колежка *** посетили ресторант „****“, находящ се на адрес гр.

София, ул. „*****“ № 19, стопанисван от „****“ ЕООД. Свидетелката И. установила, че в закритата част на заведението жалбоподателят Г. С. *** пуши тютюнева цигара, а в заведението мирише на тютюнев дим. Свидетелката И. се представила на жалбоподателя, обяснила му, че за констатираното нарушение ще му бъде съставен АУАН. На място свидетелката П. И. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 000001435/18.11.2023 г., който бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като отразил, че няма възражения. Екземпляр от АУАН бил връчен на жалбоподателя. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 12.02.2024 г. директорът на Столичната РЗИ издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето наложил на Г. С. *** глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 56, ал.1 от същия закон. Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на наказаното лице на 09.03.2024 г., а на 18.03.2024 г. била подадена и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля П. И. И., констативен протокол от 18.11.2023 г., копие на фискален бон, заповед № РД01-380/16.11.2023 г. на Директора на СРЗИ, писмо от 01 РУ- СДВР,известие за доставяне, трудов договор № РД-15-672/01.04.2021 г., заповед № РД-15-0115/28.07.2020 г. на директора на СРЗИ, заповед № РД-15-02-42/29.09.2021 г на директора на СРЗИ.

Съществени за изграждане на релевантната фактическа обстановка са показанията на свидетеля П. И.. Същата депозира показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприела или в осъществяването на които лично е участвала, като следва да се отбележи обстоятелството, че свидетелката демонстрира добър и ясен спомен относно начина, по който е протекла проверката и установеното при извършването й. Свидетелката посочи датата, часа и мястото /вкл. и административен адрес/ на извършване на проверката, описа детайлно помещението, в което е установила тютюнопушене от страна 2 на жалбоподателя, пресъздаде и собствените си действия. Свидетелката е категорична, че жалбоподателят В. е пушел тютюнева цигара в закритата част на ресторанта, като посочи, че на същия било обяснено за какво нарушение му се съставя АУАН и същият не е имал възражения. Свидетелката заяви, че при приближаването си до лицето, което е проверила същият е държал цигара и в заведението е имало мирис на тютюнев дим.

В подкрепа на показанията на свидетеля са и писмените доказателства, а именно констативния протокол, в който е отразено, че при проверката са били установени нарушения на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Представените трудов договор и заповеди послужиха на съда за установяване компетентността на актосъставителя и АНО. Видно от представения трудов договор с № трудов договор № РД-15-672/01.04.2021 г., лицето, издало наказателното постановление е заемало длъжността „директор” на Столичната РЗИ, а от заповед № РД-15-01-15/28.07.2020 г. на директора на СРЗИ, заповед № РД-15-02-42/29.09.2021 г на директора на СРЗИ се установява, че към датата на съставяне на процесния АУАН свидетеля П. И. е заемала длъжността „старши инспектор“ в СРЗИ. От представеното ксерокопие от касов бон съдът извлече информация относно дружеството, стопанисващо проверения ресторант, като посоченото писмено доказателство потвърждава показанията на свидетеля И. относно датата на извършената проверка.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 231, ал.2 от Закона за здравето нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, съответно от министъра на здравеопазването. От приетите по делото заповед № РД-15-01-15/28.07.2020 г. и заповед № РД-1502-42/29.09.2021 г. на директора на СРЗИ се установява, че към датата на съставяне на АУАН свидетелят П. И. е била назначена за държавен служител на длъжност старши инспектор в СРЗИ, а от трудов договор с № РД-15672/01.04.2021 г., е видно, че издателят на наказателното постановление към датата на издаването му е заемал длъжността „директор” на СРЗИ.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на разбирането на адв. П..

Нарушението, вменено на жалбоподателя е описано достатъчно ясно, конкретно и безпротиворечиво, като му е дадена съответстваща на 3 фактическото описание правна квалификация. Действително в АУАН и НП не е посочен час на извършване на нарушението, но самият закон не поставя такова изискване. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 т. 3 от ЗАНН посочва, че АУАН следва да съдържа датата, но не и часа на нарушението. Идентично е изискването и на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, касаещо съдържанието на НП.

Не може да се приеме за основателен доводът, изложен в жалбата, че е налице неяснота по отношение наложената глоба. При запознаване с текста на НП в тази част е видно, че глобата е посочена като „300 лв.“ и словом е добавено „триста“, следователно липсва каквато и да било неяснота при отразяване на размера на административното наказание.

С разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето е въведена абсолютна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, като отговорност за нарушаването й за конкретните физически лица е предвидена в чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето чрез налагане на глоба от 300 до 500 лева, а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 1000 лева.

В конкретния случай безспорно се установи, че жалбоподателят Г. С. *** е нарушил посочената забрана, като на 18.11.2024 г. е пушил тютюнева цигара в ресторант „****“, представляващ закрито обществено място по смисъла на § 1а, б. „г“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Твърденията в жалбата, че жалбоподателят е пушел не тютюнева цигара, а медицинско изделие за отказване на тютюнопушене не беше подкрепено с никакви доказателства.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал, че се намира в закрито обществено мясторесторант, както и че тютюнопушенето в този тип места е забранено, на съзнателно е пренебрегнал законовата забрана като е пушил тютюнева цигара.

АНО е определил административното наказание глоба в минимален размер от 300 лева, който съдът намира за обоснован и справедлив, а отделно от това съдът не разполага с правомощие да го намалява.

Съдът намира, че процесното нарушение на разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, с оглед на което същото не може да се квалифицира като маловажен случай.

С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е безспорно и категорично доказано, а определеното на жалбоподателя наказание е справедливо, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, но тъй като такива не са поискани, то и не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление с изх. № РД-050459/12.02.2024 г., издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция, с което на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя Г. С. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5