Определение № 5269 от 17.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5269 гр. София, 17.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20258002102919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Ш. Ю. против решение № 48/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 49/2025 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието, че предявения иск с правно основание чл.75 ЗЧСИ е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

Съдът е приел, че деянието на ответника се състои в извършените от 20.12.2018 г. до 30.06.2019 г. преводи в размер на 73 141,57 лева от специалната банкова сметка на ЧСИ за погасяване на лични разходи /21 617,22 лева/; към свои лични сметки /49 524,35 лева/; изтеглени касово /2 000 лева/.

За това, с решение № 60296 от 22.12.2021 г. по гр.д.№ 2409/2021 на ВКС, 3-то г.о. е оставено в сила решение от 15.03.2021 по дисциплинарно дело № 4/2020 на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ, с което на ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от три години.

1

Установено е, че в изготвеното по ИД 1383/2022г. на ЧСИ Македонска /което е продължение на ИД № 136/2018 по описа на ЧСИ Ю сеин след лишаването му от правоспособност/ разпределение от 15.12.2022 е посочено, че по ИД 136/2018 на ЧСИ Юсеин е постъпила с двата превода от публичната продан общо сумата от 31 834,07 лева, която подлежи на следното разпределение: По сметка на ищеца по делото – 29 599,62 лева и по сметка на ЧСИ Юсеин по изп.д.№ 136/202 – 2 234,45 лева.

Съдът е приел,че разпределението е влязло в сила, като ЧСИ Македонска е отразила, че е констатирана недостатъчна наличност на средствата по специалната сметка на ЧСИ Юсеин, като е посочено че към 31.12.2021 г. са налични 18 520 лева, която сума не е достатъчна за изплащане на определените към ищеца 29 599,62 лева, но по сметка на взискателя следва да се приведе наличната сума от 18 520 лв. , която сума безспорно е преведена.

Съдът е посочил, че деянието на ответника, в качеството му на ЧСИ, се явява неправомерно, тъй като съгл. чл. 24, ал. 1 - 3 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които получава от осребряването на имуществото на длъжниците, като той управлява и се разпорежда със средствата на последните по специалната сметка. Паричните средства по тази сметка не може да бъдат запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител. Последното се налага от факта, че постъпващите средства по специалната сметка на ЧСИ не са негова собственост, а чужда и той е овластен само да управлява, но не и да се разпорежда с тях.

Вредата за ищеца възлиза на 11 079,62 лева - разликата между това, което като взискател е трябвало да му бъде изплатено въз основа на извършеното разпределение /29 599,62 лева/, и това, което е получил /18 520 лева/. Прието е и, че е налице причинната връзка между деянието на ответника и вредата за ищеца, предвид обстоятелството, че неправомерно присвоените суми (73 141,57 лева) от специалната му банкова сметка са в поголям размер от подлежащите на разпределение 31 834,07 лева по процесното изпълнителното дело с взискател ищецът.

Относно възражението на ответника, че след като към датата на 2 разпределението - 15.12.2022 г., той не е бил ЧСИ, няма възможност да е причинил увреждането на ищеца, което поставя въпроса дали има намеса от страна на ЧСИ Македонска в причинната връзка между деянието на ответника и вредата на ищеца, съдът е посочил, че дори да се приеме, че възражението е основателно, с оглед на произволно определената от ЧСИ Македонска сума от 18 520 лева, като налична по ИД 136/2018г., причинната връзка между присвоителното деяние на ЧСИ Юсаеин и вредата за ищеца не е прекъсната след като ответникът не е възстановил сумите по специалната си сметка преди разпределителния протокол на ЧСИ Макенодска. Съдът е посочил, че дори да се приеме хипотетично, че ЧСИ Македонска също следва да носи някаква отговорност към взискателя-ищец за липсата на средства в специалната сметка, то отговорността на ЧСИ Юсеин не отпада, тъй като в случая намира приложение правилото, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно - чл. 53 от ЗЗД. При солидарна отговорност кредиторът може да избира срещу кого да насочи иска за цялото задължение.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Основания за допускане до обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Сочат се правни въпроси относно наличието на основания за отговорност на съдебен изпълнител, при положение, че след лишаването от правоспособност, действията по изпълнителното дело са осъществени от друг съдебен изпълнител, като обосновката на тези въпроси е в насока, че по сметката е имало налични средства.

Съдът е приел, че дори и да е налице противоправно деяние от страна на последващия съдебен изпълнител по изпълнителното дело, то при деликтната отговорност на две или повече лица, отговорността е солидарна, което съответства законовата разпоредба на чл.53 ЗЗД. Доколкото не се твърди, и не се поставят въпроси относно противоправното деяние на ответника, описано по-горе, въпросът за отговорността на третото лице – съдебен изпълнител, продължил действията по изпълнителното дело, е неотносим към производството по допустимост на касационното обжалване.

Също така са неотносими и въпросите относно довода на касатора, че 3 взискателят е следвало да обжалва разпределението, извършено от съдебния изпълнител, тъй като това е негово право, а не задължение.

Поставят се правни въпроси във връзка с адвокатското възнаграждение, присъдено на пълномощника на ищеца по делото.

Тези въпроси не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като процесуалния ред за изменение на решение в частта за разноските и обжалването на акта в производството по чл.248 ГПК е различен.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №

48/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 49/2025 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4