Определение № 815 от 31.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. Перник, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20261700100273 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 2570/31.03.2026 г. (уточнена с молба вх. № 3310/23.04.2026 г.), подадена от В. С. Л. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. Н. срещу Прокуратурата на Република България, ***, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати, както следва: - сумата 28 000 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди; - сумата 10 000 евро, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди; - законна лихва върху двете суми, считано от 27.04.2007 г. до окончателното изплащане; - разноските по делото.

Твърди се, че ищецът е пострадал от престъпление, по повод на което е било образувано досъдебно производство № 358/2007 г. по описа на ОД на МВР – Перник, пр. пр.

№ 1134/2007 г. по описа на РП – Перник, продължило повече от 15 години и приключило с прекратяване поради изтекла абсолютна давност. Поддържа се, че поради прекомерната продължителност на наказателното производство ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

В срока за отговор ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражения за нередовност на исковата молба, недопустимост на иска за имуществени вреди, неоснователност на иска за неимуществени вреди, както и възражения за изтекла погасителна давност по отношение на главници и лихви.

Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:

По допустимостта на предявените искове:

Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, основан на твърдение за нарушение на правото на разглеждане и решаване на наказателно производство в разумен срок, е допустим.

По делото се твърди, че ищецът е изчерпал административната процедура по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт (ЗСВ), като заявлението му е било отхвърлено като 1 неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 4 ЗСВ, а с уведомление на Министерството на правосъдието е прието, че административната процедура е изчерпана. Съгласно чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, когато правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието предлага сключване на споразумение, а при непостигането му спорът подлежи на съдебно разглеждане.

Относно иска за имуществени вреди в размер на 28 000 евро съдът намира, че в тази му част исковата молба е недопустима, тъй като ищецът обосновава имуществената си претенция с претърпени вреди за 25 000 евро – сума, с която твърди, че е бил измамен от трето лице и за 3 000 евро – загуби по обслужване на просрочен кредит.

Така заявените вреди не са вреди от нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а вреди от самото твърдяно престъпно деяние и от произтичащи от него частноправни и фактически последици. Искът по чл. 2б ЗОДОВ не служи за репариране на вредите от престъплението, а за обезщетяване на вреди, причинени от прекомерната продължителност на производството. В този смисъл е и практиката на ВКС, че при иск по чл. 2б ЗОДОВ подлежат на обезщетяване само вредите от неразумната продължителност на производството, а не вредите от предмета на самото наказателно дело или от престъплението, по повод на което то е образувано (Определение № 1886/28.06.2023 г. по гр. д. № 259/2023 г. на III г. о., ГК и др.).

Поради това производството следва да бъде прекратено в частта по иска за 28 000 евро имуществени вреди и съответната акцесорна претенция за лихва върху тази сума.

В останалата част – по иска за 10 000 евро неимуществени вреди – производството е допустимо и следва да продължи.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими и относими към предмета на спора в допустимата му част, както и основателно се явява искането да бъде изискано за послужване досъдебно производство № 358/2007 г. по описа на ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 1134/2007 г. по описа на РП – Перник.

По искането за разпит на трима свидетели съдът намира, че ищецът следва да го конкретизира, като посочи пълните им имена и обстоятелствата, които ще установява с показанията им.

Искането за назначаване на съдебно-психологична експертиза следва да бъде оставено без уважение на този етап. При исковете за обезщетение за вреди от неразумен срок съдебната практика приема, че съществува силна, но оборима презумпция, че прекомерната продължителност на производството причинява обичайни неимуществени вреди – притеснения, тревожност, несигурност, накърняване на чувството за справедливост и доверие в институциите – Определение № 2015/06.07.2023 г. по гр. д. № 4091/2022 г., III г. о. на ВКС; Решение № 117/22.02.2024 г. по гр. д. № 1194/2023 г., III г. о. на ВКС, ГК;

Определение № 2886/05.06.2025 г. по гр. д. № 865/2025 г., III г. о. на ВКС. След събиране на останалите доказателства съдът ще прецени дали е необходимо експертно изследване 2 относно специфични вреди над обичайно презумираните.

С оглед изложеното делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр. д. № 273/2026 г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта му по предявените от В. С. Л. срещу Прокуратурата на Република България искове за заплащане на сумата 28 000 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, като недопустими.

Приема за разглеждане предявения от В. С. Л. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 10 000 евро, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 358/2007 г. по описа на ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 1134/2007 г. по описа на РП – Перник, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2007 г. до окончателното изплащане.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г. от 13.30 ч., за когато да се призоват страните.

Приема и прилага по делото като писмени доказателства приложените към исковата молба и уточнителната молба заверени с оригиналите копия документи.

Да се изиска за послужване досъдебно производство № 358/2007 г. по описа на ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 1134/2007 г. по описа на РП – Перник, ведно с всички постановления за спиране, възобновяване и прекратяване, както и съдебните актове, постановени във връзка с обжалването им.

Указва на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да посочи трите имена на свидетелите, чиито показания иска да бъдат събрани, както и конкретните факти, които ще установява чрез всеки от тях.

Оставя без уважение искането за назначаване на съдебно-психологична експертиза.

Обявява на страните проекта на доклад по делото:

„I. Предмет на делото:

Искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и лихва, предявени от В.

С. Л. срещу Прокуратурата на Република България по твърдения за нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, по което ищецът твърди, че е имал качеството на пострадал.

II. Правна квалификация на исковете:

Чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

III. Твърдения на ищеца:

По негова жалба е било образувано досъдебно производство № 358/2007 г. по описа на ОД на МВР – Перник, което продължило повече от 15 години. В хода му са налице многократни периоди на бездействие, спиране и възобновяване, без ефективно разследване.

Производството е приключило с прекратяване поради изтичане на абсолютната давност.

Вследствие на това ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен стрес, тревожност, психически дискомфорт, несигурност, чувство за безсилие и загуба на доверие в институциите.

IV. Възражения на ответника:

Не е доказано нарушение на разумния срок; не е доказано евентуалното забавяне да се дължи на прокуратурата; не са доказани твърдените неимуществени вреди и причинната връзка; претендираният размер е завишен и претенцията за лихва е неоснователна, респективно частично погасена по давност.

V. Безспорни обстоятелства:

Между страните не се спори, че е било образувано и водено досъдебно производство № 358/2007 г. по описа на ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 1134/2007 г. по описа на РП – Перник, което е приключило с прекратяване.

VI. Спорни обстоятелства:

Дали продължителността на производството надхвърля разумния срок; дали евентуалното забавяне се дължи на поведение на органите на прокуратурата; дали ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на тази продължителност; налице ли е причинно-следствена връзка между забавянето и вредите; какъв е справедливият размер на евентуално дължимото обезщетение; от кой момент се дължи законна лихва и в какъв обем е засегната от възражението за давност.

VII. Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже качеството си на лице, което може да претендира обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ във връзка с процесното наказателно производство; че производството е продължило извън разумния срок; фактите, от които произтичат твърдените неимуществени вреди; причинната връзка между прекомерната продължителност на производството и вредите; обстоятелствата, обосноваващи размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже релевираните правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително, че не е налице противоправно забавяне, респективно че продължителността е обоснована от обективни причини; че липсва причинна връзка между производството и твърдените вреди и че претенцията за лихва е изцяло или частично погасена по давност.“.

Указва на страните, че следва най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да изразят становището си по доклада, да направят възражения по него и да 4 предприемат съответните процесуални действия, както и че ако не направят доказателствените си искания в предоставения срок и най-късно в първото съдебно заседание, губят възможността да сторят това по-късно, освен в предвидените от закона случаи.

Приканва страните към доброволно уреждане на спора.

Определението в частта, с която се прекратява производството по иска за имуществени вреди, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

5