Решение № 249 от 27.06.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Благоевград, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20241210200598 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С*******, ул.

„Г********* против Наказателно постановление №23-1116-001738/22.08.2023г. на

Началник Група, сектор „ПП“ ОД МВР Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал. 2, от ЗДвП, на основание чл.182 ал.5, във връзка с чл.182, ал.2, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно обвинение, неправилна квалификация. Навеждат се твърдения за нарушение на чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН . Претендират се разноски В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат, който подържа жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за отмянана наказателното постановление. Претендира разноски

Административнонаказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител, в придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноски.

Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното На 08.09.2022 г. в 19.19 часа в Община Благоевград на път Втори клас №106 срещу магазин „Метро с посока на движение от АМ Струма към Благоевград, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. , въведено с пътен знак В 26 , с мобилна радарна установка TFR1-M № 561 била засечена скорост на движение на МПС „Х********”, с рег. № ******** от 93 км/ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3%) при разрешена такава 50 км/ч – т. е. превишение от 43 км/ч. Въз основа на тези данни бил изготвен 1 протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и материала е предаден за обработка, като след извършена справка за собственост е установено, че автомобила е собственост на жалбоподателя. На същия била предявена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която на 13.03.2023г. същия вписал, че на 08.09.2022г. автомобилът е управляван от него.Била извършена проверка и в електронното досие на водача, при която било установено, че спрямо същия са издадени и ЕФ серия К№5121587 и ЕФ серия К№5402317, влезли в сила на 14.02.20222 г. за идентични нарушения, поради което било прието че П. е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП при условията на системност и на 31.03.2023г. св.Х. И. в присъствието на св.Л. И. съставил на жалбоподателя АУАН№162890. Актът е връчен на П. на 21.04.2023, като същия го подписал без възражения, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

При идентичност на словесното описание на нарушението и правната му квалификация на 22.08.2023 г. е и издадено наказателното постановление, което е връчено на жалбоподателя на 10.04.2024 г.

От приложения към делото снимков материал – клип № 41198 се установява, че на процесната дата – 08.09.2022., в 19:19 ч., при координати EL: 23.068000 – NL: 42.01305 е засечена скорост на движение от 96 км/ч, като са записани датата, часа, фиксираната скорост и е заснет регистрационния номер на автомобила.

По делото е приложен и протокол, съставен на 08.09.2022 г. за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна радарна установка TFR 1M № 561 е преминала проверка на 09.11.2021 г., при която е установено съответствие с одобрения тип .

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели , които чрез показанията си установяват как е констатирано нарушението и процедурата по съставяне на АУАН. В подкрепа на ,установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка, справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо на ОПУ Благоевград, ведно с копие от скица – схема на пътя, декларация по чл.188 от ЗДвП. Писмо /л.10/ от делото, установяващо валидност на ползваното средство.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители, доколкото същите са последователни и логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение със системата за контрол. От показанията на свидетеля се установява, начина на работа на мобилната установка и в какво се състоят действията на полицейския служител.

От показанията на тези свидетели се установява още и защо е съставен АУАН, какво е установено.

Съдът кредитира и приложените писмени доказателства, както и приложения клип, като безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и кореспондиращи с показанията на разпитаните свидетели. Досежно приложения клип /снимков материал, съдът намира, че също няма пречка да бъде кредитиран. Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Следователно снимковия материал и клипа представляват годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП , а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП с нарочна заповед, представена и приета по делото като доказателство. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат законоустановените с чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от св.И., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Л.И.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, предвид което неоснавателни се явяват доводите в обратна насока.

Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушение на чл.34 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно представените по делото доказателства, санкционираното нарушение е установено на датата на неговото извършване – 08.09.2022 г.Тази дата обаче не може да бъде приета за датата, на която е установен нарушителят предвид съществуването на възможност автомобилът да е управляван от друго лице, а не от неговия собственик. В случая нарушителят е установен на 13.03.2023 г., когато жалбоподателят е попълнил декларация на основание чл.188 ЗДвП и с подписа си е удостоверил, че на 08.09.2022 г. в 19.19 ч. той е управлявал „Х*******”, с рег. № ********* .

Ето защо именно от 13.03.2023 г. започва да тече предвиденият с чл.34, ал.1 ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, който е спазен със съставянето на акта на 3

31.03.2023 г.

Предвид изложеното съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт по отношение на това нарушение.

Съдът намира, че в случая се установи по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение.

Видно от представения клип № № 41198 (заснет с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 561) измерената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 96 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км, поради което правилно във АУАН и НП е отразена скорост от 93 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка относно наличието на превишаване на разрешената такава. В тази насока възраженията, че не се виждал номера на автомобила не могат да бъдат споделени. Според настоящия съдебен състав на приложения кадър на л.25 се установява рег.№ на автомобила.

На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-Благоевград писмени документи се установява, че към 08.09.2022г. на посочения пътен участък е бил поставен знак В26 . Ето защо мястото, където е засечена скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, несъмнено попада извън населено място, а посочения знак въвежда приетото ограничение. От отразеното в протокол за използване на АТС се установява, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното нарушение също е било позиционирано на място в патрулния автомобил и в обхвата на максимално позволената съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП скорост за движение от 50 км/ч, въведена с пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, в попълнената по реда на чл.188 ЗДвП декларация жалбоподателят лично заявил, че той е управлявал л. а. „Х***********“ с рег. № ****** на описаното в НП време.

Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателя е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като жалбоподателя е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасните последици и пряко ги е целял. Същият е правоспособен водач и като такъв е запознат с разпоредбите на ЗДвП, както и със задължението да съобразява поведението си на пътя с тях.