Акт от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13008 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.ОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110111160 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

Д. Ф. срещу Х. Д. Х..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 11.07.2020 г. сключил с ответника два броя договори за заем за сумите от 1300 лева и 2900 лева с уговорена дата за връщане 15.09.2020 г., на 01.09.2020 г. също сключил с ответника два броя договори за заем за сумите от 2630 лева и за 3400 лева с уговорена дата за връщане 17.09.2020 г., както и на 30.11.2020 г. сключил с ответника още два броя договори за заем за сумите от по 2050 лева всеки с уговорен падеж на договорите 31.01.2021 г. Сочи, че ответникът не му върнал сумите по договорите. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 14330 лева, формирана от дължимите суми по горепосочените договори за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2023 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител, с който се оспорва предявения иск. Оспорва ответникът да е получил посочените суми. Намира, че не са налице доказателства ответникът да е сключил договори с ищеца.

Дори да били налице разписки за получаване на сумите същите не можели да обосноват възникването на облигационно правоотношение по договор за заем, доколкото не била изявена воля за сключване на договор за заем, а сумите можели да бъдат получени на всяко друго основание. Твърдените от ищеца записи на заповед също не можели да послужат като косвено доказателство, тъй като били лишени от правна стойност, което се признавало от ищеца. По 1 изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение между него и ответника по сочените договори за заем, респективно, че е предал на ответника заемните суми и възникването в тежест на ответника в рамките на това правоотношение на задължение да върне сумите в твърдения от ищеца срок.

Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т. е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма за действителност.

В случая по делото (производството по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав) са представени шест броя разписки, както следва: разписка от 11.07.2020 г., с която ответникът декларира, че е получил от ищеца сумата от 1300,00 лева, разписка от 11.07.2020 г., с която ответникът декларира, че е получил от ищеца сумата от 2900,00 лева, разписка от 01.09.2020 г., с която ответникът декларира, че е получил от ищеца сумата от 2630,00 лева, разписка от 01.09.2020 г., с която ответникът декларира, че е получил от ищеца сумата от 3400,00 лева, разписка от 30.11.2020 г., с която ответникът декларира, че е получил от ищеца сумата от 2050,00 лева, както и разписка от 30.11.2020 г., с която ответникът декларира, че е получил от ищеца сумата от 2050,00 лева.

Във всяка от разписките е посочено, че сумите са получени в заем, като са посочени и дати за връщане на всяка от сумите по всяка от разписките.

Разписките са подписани от ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемател. По делото не е оспорена автентичността на подписите, положени за ответника, поради което следва да се приеме, че се ползва с формална доказателствена сила. Тя е доказателство, че материализираното в нея изявление е направено (в този смисъл Решение № 367 от 26.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2003 г., II о., Определение № 463 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2010 г., IV г. о., ГК).

В контекста на изложеното, от представените по делото разписки се установява както предаването на сумите на ответника по шестте договора за заем, така и основанието за предаването, а именно – договор за заем, като волята на ответника за получаването им в заем е еднозначна и не се нуждае от тълкуване.

Предвид реалния характер на договора за заем, предаването на сумата е 2 елемент от фактическия състав на договора, наред със съгласието на страните /за предаване и задължение за връщане на сумата/. По делото се установява предаване на сумите. Въпреки твърденията на ищеца за наличието на устни договори, такива устни уговорки не се установяват, но основанието за предаване на сумите се установява по безсъмнен начин от представените разписки, като се установяват и сроковете за връщане на сумите.

Последователна е практиката на съдилищата, че установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне (Решение № 279 от 12.03.2025 г. на САС по в. гр. д. № 3288/2024 г. и др.).

По изложените съображения предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 14330 лева по шест броя договори за заем, изрично индивидуализирани в заявлението по чл.

410 ГПК и исковата молба следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира разноски за държавна такса и депозит за особен представител на ответника. Представени са доказателства за платена държавна такса в размер на 286,60 лева за производството по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, както и 286,60 лева за исковото производство. Налице са доказателства за заплащане на депозит за особен представител на ответника в размер на 700 лева. С оглед пълното уважаване на исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. Д. Ф., ЕГН:

********** срещу Х. Д. Х., ЕГН: ********** искове с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на сумата 14 330,00 лева (с равностойност 7326,81 евро) представляваща вземане по сключени шест броя договори за паричен заем, а именно: два броя на 11.07.2020 г. за сумите от 1300 лева (664,68 евро) и 2900 лева (1482,75 евро) и двата с падеж 15.09.2020 г., два броя на 01.09.2020 г. за сумите от 2630 лева (1344,70 евро) и 3400 лева (1738,39 евро) и двата с падеж 17.09.2020 г. и два броя на 30.11.2020 г. за сумите от 2050 лева (1048,15 евро) и 2050 лева (1048,15 евро), и двата с падеж 31.01.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН: ********** да заплати на И. Д. Ф., ЕГН:

********** сумата в размер на 146,54 евро (с равностойност 286,60 лева) – разноски в производството по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, както и сумата от 504,44 евро (с равностойност 986,60 лева) – разноски в исковото производство.

3

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4