Решение № 6934 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6934 гр. С., 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110168764 по описа за 2024 година

Предявен е от И. К. Д. срещу „В.Г“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от договор за паричен заем № ;;, сключен на .. г., е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати за сумата от 19,34 лева, представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на .. г. с ответника са сключили договор за паричен заем № ;;, по силата на който му била предоставена сумата от 120 лева, при лихвен процент 40,15 % и ГПР 49,20 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 22.12.2021 г. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 19,34 лева. Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасил всички дължими суми по договора, а именно 140 лева, вкл. таксата за експресно разглеждане. Намира, че клаузата от договора, предвиждаща възможността за начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с усвояването на кредита и администрирането му, чието начисляване е изрично забранено. Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Наред с това, ищецът счита, че по своя характер тази такса представлява начин за получаване на допълнително възнаграждение от кредитора, наред с договорната лихва, което противоречи на добрите нрави и води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е в пряко нарушение с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за кредит е посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв надвишава с пъти допустимия максимален праг, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва се, че при посочване на ГПР в договора от 1

10.03.2021г. не са взети предвид таксите за допълнителните услуги, в т.ч. за експресно разглеждане, които по същността си са разходи по кредита. По този начин било налице заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Следователно, грешното посочване на ГПР било равнозначно на липса на този съществен компонент от съдържанието на договора съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, което обуславяло извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основани чл. 22 ЗПК, в частност на процесната оспорена клауза. Навежда и доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и умишлено се въвеждал потребителя в заблуждение. Поради това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане е платена без основание. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „В.Г“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват изцяло. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е нищожна. Излагат се твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит - възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на кредита, и ищецът е имал възможност да се откаже. Счита, че ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да подлежи на включване в него, след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която се предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Твърди се, че ГПР е в законоустановените граници. Посочва се, че Общите условия на ответника, регламентиращи и оспорената клауза, били съгласувани с КЗП, поради което било неоснователно твърдението за противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Оспорва процесната клауза да е в противоречие с добрите нрави, като излага, че тя е уговорена в съответствие с принципа на свободното договаряне и таксата е еквИ.лентна на обема и значимостта на предоставената услуга на ищцата. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и обективно съединен осъдителен искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП е докаже, че между страните е сключен Договор за заем с посоченото съдържание, чиято клауза, според която заемателят се задължава да плати такса за бързо разглеждане, противоречи на закона и добрите нрави, както и твърденията си за нищожност на договора за заем. В тежест на ответника е да докаже, че клауза, според която заемателят се задължава да плати такса за бързо разглеждане, предвидена в Договор за заем е индивидуално уговорена, както 2 и че е равноправна.

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорените клаузи от договора за паричен заем. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: 1) че на .. г. между тях е сключен Договор за паричен заем № ;; за главница от 120 лева при ГПР от 49,20%, ГЛП от 40,15% и срок на погасяване до 22.12.2021 г.; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил на кредитора сумата от 120 лева по договора.

От изготвеното по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника по процесния кредит обща сума в размер на 140 лева. Вещото лице посочва, че ако към ГПр бъде включена и „такса експресно разглеждане“ в размер на 19,34 лева, то ГПР ще бъде 7 710 987,00 процента.

Сключеният между ищеца и ответното дружество договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на кредита (така и Решение № 2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на Софийски градски съд).

Отделно от това, от съдържанието на договора се установява, че посоченият по ГПР е 449,2%, но в същия не е включена таксата за експресно разглеждане, а с включване на последната ГПР ще възлиза над 50 ℅, от което следва, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а оттук на основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, т.е. само главницата (в който смисъл са Решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62 / 2023 г. на Софийски градски съд; Решение № 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265 / 2022 г. на Софийски градски съд).

Таксата за експресно разглеждане, ако се приеме, че не противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, то следва да се разгледа като разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, който на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на 3 законната лихва, в противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. С нарушаване на изискването по чл.19 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (определение № 50685 от 30. 09. 2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на чл. 288 ГПК). Съгласно формираната непротиворечИ. съдебна практика при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.

23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. (решение № 50259 от 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 50174 от 26. 10. 2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ГК, IV ГО).

По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на клаузата от договора за експресно разглеждане, като с оглед отделеното за безспорно обстоятелство, че ответникът е заплатил за тази такса сумата от 19,34 лева, то обусловеният иск за сумата от 19,34 лв. се явява изцяло основателен.