Определение № 17785 от 19.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17785 гр. Варна, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г.а като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20253110111123 по описа за 2025 година

Предявени са искови претенции от страна на М. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „..... и А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к.

..... срещу С. Й. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „..... с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сделката, обективирана в нотариален акт от 03.10.2024 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, както и че сделката обективирана в нотариален акт от 16.08.2023 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна е нищожна поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност за признаване в отношенията между страните, че сделката, обективирана в нотариален акт от 03.10.2024 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна и сделката обективирана в нотариален акт от 16.08.2023 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна са недействителни като сключени във вреда на представлявания. В условията на евентуалност са предявени и искови претенции за унищожаване на сделката, обективирана в нотариален акт от 03.10.2024 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна и сделката обективирана в нотариален акт от 16.08.2023 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна поради сключването им при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съобразно разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК на окръжните съдилища, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева.

В разглеждания случай, предявените главни искови претенции са за установяване в отношенията между страните, че сделката, обективирана в 1 нотариален акт от 03.10.2024 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, както и че сделката, обективирана в нотариален акт от 16.08.2023 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна е нищожна поради накърняване на добрите нрави, а евентуалните за прогласяване недействителността на същите поради сключването им във вреда на представлявания и за унищожаването им, с оглед сключването им при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Със сделката от 16.08.2023 г. Георги Й. Г., действащ чрез пълномощника си С. Й. Г. продава на съсобственика си С. Й. Г. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Аксаково, община Аксаково, селищно образувание „Ментеше“ за сумата от 4000 лева.

Със сделката от 03.10.2024 г. Георги Й. Г., действащ чрез пълномощника си С. Й. Г. продава на съсобственика си С. Й. Г. ½ идеална част от сграда с идентификатор *** и гараж, находящи се в град Варна ул. „Поп Христо Върбанов“ № 10, както и ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** находящ се в град Варна ул. „Поп Христо Върбанов“ № 10 за сумата от 14053,44 лева.

С молба от 09.12.2025 г. е представено удостоверение за данъчна оценка относно недвижимите имоти, находящи се в град Варна ул. „Поп Христо Върбанов“ № 10. От същото е видно, че данъчната оценка на сграда с идентификатор *** е 76 739,70 лева, на гараж – 11 510,90 лева, а на поземления имот с идентификатор *** – 17 219,70 лева.

Нормата на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК посочва, че размерът на цената на иска по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т.2, т.е. данъчната оценка, а ако няма пазарната цена на вещното право. Не съществуват спорове в теорията и в съдебната практика относно облигационния характер на иска за прогласяване недействителността на сделката, респ. за нейното унищожаване, предвид това цената му се определя от данъчната оценка на имота, предмет на договора, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Препращането направено в чл. 69, т. 4 към т. 2 на същата норма от ГПК е приложимо само за облигационни сделки с вещно-транслативен ефект, в които предмет на прехвърлянето са вещни права.

При такива договори от значение е данъчната, а при липса на такава пазарната оценка на имота. Тази величина предпоставя „стойността на договора” по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, независимо от възмездността или безвъзмездността на придобиването. Когато предмет на договора, чиято нищожност, респ. унищожаемост се иска е поземлен имот с построените в него сгради и страните по сделката са уговорили прехвърлянето като съвкупност за обща продажна цена, цената на иска се определя от общия сбор на данъчните оценки на имотите, предмет на договора. В този смисъл е 2 решение № 142 от 31.10.2023 г. по гр. д. № 691/2023 г. на 4 г. о.

В настоящия случай стойността на договора за покупко – продажба от 03.10.2024 г., съобразно данъчната оценка на недвижимите имоти, съобразен с размера на прехвърлените идеални части, възлиза на ½ от 76 739,70 лева + ½ от 11 510,90 лева + ¼ от 17 219,70 лева = 38 369,85 лева + 5755,45 + 2877,73 = 47 003.03 лева. Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко – продажба от 03.10.2024 г. поради накърняване на добрите нрави, както и заявените евентуални такива относно същата сделка, са облигационни такива. При предявени искове за недействителност, респ. унищожаемост на сделките, страните по сделката са задължителни необходими другари. В настоящия случай това са Георги Й. Г. и С. Й. Г., но с оглед настъпилата смърт на Георги Й. Г. същият е заместен от неговите наследници – двамата му сина – М. Г. Г. и А. Г. Г.. Предявеният главен иск за несъществуване на правната сделка от 03.10.2024 г., респ. заявените евентуални искове за недействителност, от няколко другари на страната на ищеца, като правният интерес от предявяване на иска е връщане на вещта в наследствената маса, не е предявен конститутивен иск, а установителен такъв, поради което и правен интерес съществува от установяване на нищожността на цялата сделка, а не на някаква частична нищожност, съответстваща на дела на всеки ищец в наследството. Всеки от ищците е предявил иск за установяване на нищожността на цялата сделка, като цената на иска следва да се определи в размер на данъчната оценка на имота – чл. 69, т.4 вр. т.2 ГПК и когато цената на иска надвишава 25000 лв., съобразно представената данъчна оценка, следователно делото е родово подсъдно на Окръжен съд. Съответно се дължи д.т. върху 1/4 от данъчната оценка на имота общо от всички ищци. В този смисъл определение № 467/ 20.09. 2011 година на ВКС, ІІІ ГО, по ч.гр.д.

№ 506 по описа за 2011 г., Определение № 152 от 25.02.2016 г. на Апелативен съд – град Варна по в. ч. гр. д. № 97/2016 г.

С оглед гореизложените мотиви и предвид съобразяване цената на главната искова претенция за прогласяване нищожността на договора за покупко – продажба от 03.10.2024 г. поради накърняване на добрите нрави в размер на 47 003,03 лева, а също и евентуалните такива досежно същата сделка следва изводът, че същите подлежат на разглеждане като първа инстанция от страна на Окръжен съд – град Варна.

Другите искови претенции за прогласяване нищожността на сделката обективирана в нотариален акт от 16.08.2023 г. на нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град Варна поради накърняване на добрите нрави и евентуалните такива досежно същата сделка, са подсъдни на Районен съд като първа инстанция. Връзката между предявени обективно съединени иска е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност разделянето не би било в интерес на страните. Решението на окръжния съд като първа инстанция по иск, който е родово подсъден на районен съд, е допустимо, докато обратното не е вярно. Поради това при обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд и 3 производството не следва да бъде разделено, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжния съд, аргумент от чл.

104, т.6 ГПК. В този смисъл решение № 8/01.02.2012г., по гр.д. № 1011/2011г., на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Съгласно ал. 1 на чл. 118 ГПК съдът следи служебно за родовата подсъдност по всяко време на делото до приключване на производството пред втората инстанция.

С оглед гореизложените мотиви, образуваното по предявените искове производство следва да се прекрати и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК и да се изпрати за разглеждане на окръжния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 11123/2025 г. по описа на Районен съд - град Варна, образувано по предявените искови претенции на М. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „..... и А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. ..... срещу С. Й. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „.....

ИЗПРАЩА исковите претенции по подсъдност на Окръжен съд – град Варна, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 и т.6 ГПК Определението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на М. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „..... и А. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. ..... чрез упълномощения процесуален представител

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4