Решение № 784 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330203323 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3926744 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.

Д. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Д. Г. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения, в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалният си представител пледира за отмяна на ЕФ с аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, недоказаност на деянието и настъпила погасителна давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото в насока потвърждаване на ЕФ и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Д. Д. Г., за това, че на 27.08.2020г. в 15:10 часа в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“, до номер 111, посока на движение Север-Юг, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, е извършено нарушение за скорост с МПС Мазда 6, вид лек автомобил, рег. № **. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 71 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то/ползвател бил вписан Д. Д. Г. и на същия била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 50 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в 2 жалбата. На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за настъпила давност, като в случая следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР 1/2014 на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП ), поради което за него не намират приложение сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административнонаказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години.

В настоящия казус процесното нарушение е извършено и установено на 27.08.2020г., като видно от справката за намерени фишове ЕФ е издаден на 31.08.2020г., връчен е на 19.05.2023г. и към тази дата не са изтекли нито обикновената 3-годишна давност, нито абсолютната такава. Тези давностни срокове не са изтекли и към момента на постановяване на съдебното решение.

На второ място, неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаването на ЕФ, тъй като същият не съдържал посочено действителното място на нарушението, като в случая същото е ясно определено и посочено, а именно гр.Пловдив, ул.“Васил Левски, до номер 111, което е в рамките на града и ирелевантно е обстоятелството дали територията около мястото е застроена или не.

Така твърдените от жалбоподателя пороци при издаването на електронния фиш не съществуват, поради което и не е налице нарушение на правото на защита на същия.

На последно място, неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, тъй като от приложените писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни, и в частност от Клип № 19664 ясно се установява, че нарушението е извършено с лек автомобил, м.Мазда с рег.№ ** и липсва основание да се приеме, че е заснет друг автомобил.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав 3 счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 3926744 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д. Д. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП , следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3926744 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д. Д. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4