Решение № 516 от 24.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 359/2025
- Вид
- Решение № 516
- Подписан
- 24.04.2025
- Състав
- Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 516 гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500359 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ , чрез адв.З.
Х. насочена против Решение № 121/05.11.2024 г., постановено по гр.д. № 145/2023 г. по описа на ОС София, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. В. А. от гр. *** сумата от 100 000 лева , съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – травматичен субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/; счупване на челната кост вляво; разкъсно-контузна рана челно над фрактурата на челната кост; счупване на синусите на горната челюст, на челната кост и сфеноидалния синус; счупване на лявата яблъчна кост /зигоматикус/; счупване на лявата главулечна ямка /ацетабулум/ с луксация на главата на бедрената кост; счупване на лявата хълбочна кост; счупване на 8, 9, 10 и 11-то ребра вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около 10.10 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на М. М. Г., ирански гражданин – водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № ********, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане, като предявеният иск е отхвърлен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.
В молба-уточнение от 18.12.2024 г. въззивникът е уточнил изрично, че обжалва първоинстанционното решение в частта му за разликата над сумата от 50 000 лв. до присъдената общо 100 000 лв.
В отхвърлителната му част до пълния предявен размер от общо 150 000 лв. за причинени неимуществени вреди, както и в частта, с която на пострадалата е присъдено обезщетение за причинените й имуществени вреди от процесното ПТП, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила и не е предмет на въззивна 1 проверка.
Поддържа се във въззивната жалба първоинстанционното решение в обжалваната му част да е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства и недопускане на своевременно поискани от страната такива/, както и в противоречие с материалния закон и като правен резултат се иска отмяната му и по съществото на спора уважаване на предявените искове в пълен размер.
Поддържа се първоинстанционният съд да не се е установил механизма на настъпилото ПТП, в частност въпроса дали пострадалата е била с поставен обезопасителен колан при настъпване на произшествието - обстоятелство, съществено за предмета на производството с оглед своевременно въведеното от въззивника възражение за съпричиняване поради непоставянето на такъв колан от въззиваемата.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите в нея и поддържа правилност на обжалваното решение. Оспорва твърденията първоинстанционният съд да е нарушил съдопроизводствените правила, като е отказал допускането на допълнителна експертиза.
С оглед оплакванията във въззивната жалба настоящата инстанция е допуснала изслушването на повторна комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му уважителна част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата-ищца неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.511, ал.1, т.2, във вр. с ал.3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. В. А. против Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, която е задължителна за настоящата инстанция, а именно: 1/ настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, намиращо се обичайно в държава /Иран/, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата /виновния водач е ирански гражданин, а застраховката на автомобила, с който е причинил ПТП-то е сключен с ирански застраховател, който няма кореспондент в България, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззиваематаищца неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента М. М. Г., застрахован по застраховка „ГО“ при ирански застраховател без кореспондент в страната, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани комплексна автотехническа и медицинска експертизи, а повторна такава е допусната и изслушана и от настоящата инстанция. След самостоятелен анализ на тези доказателства настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:
2
Неоспорените от страните писмени доказателства, събраните гласни такива, чрез показанията на свидетелката Ц. П. А., както и заключенията на двете изслушани /пред първата и въззивната инстанции/ комплексни автотехнически и медицински експертизи, установяват по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 14.05.2023 г. около 10:15 ч., а именно: На главен път I – 1, в района на 181+800 км, в местността „Копяновец“, землище на община Ботевград, се е движило МПС – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № ******** и ремарке марка „Мамут“ с peг. № ********, с посока на движение от гр. Мездра към гр.
Ботевград в режим на спускане. На временна отбивка от главния път е следвало да извърши ляв завой. По същото време и на същото място, но в обратната посока на движение, се е движил л.а.м.“Фолксваген Голф“ с рег. № ********. В следствие на навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на лекия такъв, е настъпил удар между двата автомобила.
Ударът за влекача е бил челен, а за лекия автомобил - челен и по-изразен в лявата част, ексцентричен, като след удара до установяване на колите в покой товарният автомобил избутал лекия назад през лентата за движение в посока Ботевград и го установил край пътния банкет.
Въззиваемата А. е бил пътник в лекия автомобил на задна лява седалка.
Изслушаната пред въззивната инстанция експертиза, която не се оспори от страните и която решаващият състав кредитира докладва, че при такъв механизъм на настъпване на ПТП, следствие от челен удар, телата на водача и на пътниците се стремят да запазят първоначалното си положение и политат напред, наляво и нагоре. При челния удар с последващо завъртане, телата на водач и пътници се стремят да се придвижат напред, като при завъртането изпитват действието на центробежната сила, като в случая тялото на въззиваемата се е наклонило наляво.
По спорния въпрос дали последната е била с поставен обезопасителен колан по време на произшествието въззивната инстанция въз основа на анализа на заключенията и на двете експертизи приема, че отговорът на същия е отрицателен.
В тази връзка експертите и по двете експертизи, вкл. допълнителните пояснения на вещите лица по изслушаната от въззивната инстанция експертиза сочат, че след проведените медицински прегледи непосредствено след произшествието в документацията не е отразено по тялото на А. са открити следи от травми, които биха били причинени от поставения колан в случай, че е била с такъв и при съобразяване механизма на настъпване на произшествието.
Независимо от последното обаче и двете вещи лица са категорични, че с оглед спецификата на механизма на произшествието, габаритите на л.а.м.“Фолксваген Голф“, в която е пътувала пострадалата, нейните физически характеристики /по-една и по-пълна/, получените от нея травматични увреждания биха се причинили дори същата да е била с поставен предпазен колан, т.к. същият няма отношение към движението на главата /където в ляво същата е получила сериозни наранявания/, както и на горните и долните крайници, които не са обхванати от предпазния колан и могат да се придвижват Вещите лица са категорично още, че и правилно поставен предпазен колан при челен удар, какъвто е процесния, триточковия инерционен колан /какъвто е този на л.а. Фолксваген Голф/, се задейства, в следствие на инерционното ускорение. При появяване но отрицателно ускорение, тялото на водача и/или на пътника се отклонява напред на около 6 до 8 см. до задействане на инерционния механизъм. След като последният блокира, тялото /торса/ остава притиснато до седалката, но главата и крайниците се движат свободно.
При гореустановеното въззивната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на своевременно въведеното възражение на въззивника-ответник по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на настъпилия за въззиваемата вредоносен резултат по причина, че не е ползвала обезопасителен колан, с което е способствала причиняването на травмите си, а в условието на евентуалност - че обезопасителният колан е бил технически неизправен и/или негоден да изпълнява предназначението си.
Както се посочи по-горе експертите са категорични, че във всеки един от тези случаи /без поставен колан и/или при технически неизправен или негоден да изпълнява предназначението си/ е обективно възможно при установения механизъм на настъпване на 3 процесното ПТП причиняването на телесните увреждания, получени от въззиваемата.
Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в разбирането си принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е установен конкретно /а не хипотетично/ за всеки отделен случай от ответника, чиято е тежестта да установи възражението си за наличието му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се цели намаляване на отговорността му към увреденото лице. Не е налице такъв принос тогава, когато, както в процесния казус, вредоносният резултат би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия.
Анализът на гласните и писмените доказателства, както и заключенията на изслушаните експертизи в медицинската им част установяват, че непосредствено след произшествието въззиваемата е била приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София в Клиниката по хирургия.