Решение № 161 от 11.07.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Шумен, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Т. Енч. Д.

Т. Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Т. Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20243600500258 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на П. Д. Г., чрез пълномощника адв. Т. М. от ШАК срещу решение № 102/02.04.2024 г. по гр.д. № 155/2024 г. по описа на НПРС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за изменение размера на, присъдената с решение по гр.д.

№ 451/2020 г. по описа на НПРС месечна издръжка за детето А. Н. Р., дължима от бащата Н.

М. Р., за разликата над 250 лева до 350 лева.

Жалбоподателката намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната част, по съображения, подробно изложени във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и уважи иска до пълния предявен размер на издръжката, а именно 350 лева месечно, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска и й присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Н. М. Р. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 155/2024 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на 1 жалбоподателката срещу въззиваемия, с искане за изменение на присъдената с решение по гр.д. № 451/2020 г. по описа на НПРС издръжка, дължима от Н. М. Р. на малолетното дете А.

Н. Р., като същата бъде увеличена на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В срока за отговор, ответникът е оспорил иска, а в изявлението си по същество е посочил, че е в състояние да заплаща месечна издръжка в размер до 220 лева.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.150 от СК, като с решението си е изменил размера на определената с решение по гр.д. № 451/2020 г. на НПРС, влязло в законна сила 19.01.2021 г., ежемесечна издръжка от 180 лева на детето А. Н. Р. с ЕГН **********, дължима чрез неговата майка и законна представителка П. Д. Г. с ЕГН **********, както следва: ОСЪЖДА на основание чл.150 от СК, вр. чл.143, ал.1 от СК, Н.

М. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ......, обл. Шумен, ул. „.......“ № 30, бл. 2 вх. Б ет. 1, ап. 5, и с настоящ адрес в гр. София кв. ......, ж.к „........“ бл. 37, вх. 1, ет. 1, да заплаща на детето А. Н. Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Д. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Нови пазар, ул. „........“ № 56, вх. 4, ет. 5, ап. 90, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба – 06.02.2024 г., по банкова сметка ................., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер до 350 лева и е осъдил Н. М. Р. с ЕГН ********** да заплати на П. Д. Г. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 205.88 лева, разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на НПРС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 100.80 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Решението се обжалва от ищцата в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 250 лева до 350 лева месечно. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно е допустимо.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори, че страните са родители по закон на детето А. Н. Р., ЕГН **********, род. на 07.02.2011 г.. С решение по гр.д. № 451/2020 г. по описа на НПРС, в сила от 19.01.2021 г., бащата е бил осъден да заплаща на детето А. месечна издръжка в размер на 180 лева.

От постановяване на решението по гр.д. № 451/2020 г. по описа на НПРС са изминали малко над три години, като към момента детето А. е на 13 години и 5 месеца и през учебната 2023/2024 г. е била ученичка в VІ клас при СОУ „ ...... „, гр. ....... Същата живее с майка си в гр. Нови пазар, в жилище под наем. Майка й работи по трудов договор към ЕТ „ ....... „, гр.

Нови пазар и през 2023 г. е реализирала средно месечно брутно трудово възнаграждение в 2 размер на 680.00 лева. Понастоящем бащата живее в гр. София. За периода 05.12.2022 г. – 18.07.2023 г. е бил регистриран като безработен в ДБТ, като за 2023 г. е получил ПОБ по чл.54б, ал.4 от КСО в размер общо на 1 458 лева. След 18.07.2023 г. до 14.03.2024 г. същият няма регистрирани трудови договори. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ж.К. / майка на ищцата / се установява, че месечният наем за жилището, което обитават майката и детето е в размер на 130 лева. Детето учи в гр. ...... понеже е свикнало с училището, което е посещавало и преди раздялата на родителите си, тъй като семейството им живеело в същия град. Майката работела в село ............., в близост до гр. ....... През зимата детето боледувало често, което налагало допълнителни разходи за медикаменти.

При така установените факти и като съобрази обвързващата сила на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 102/02.04.2024 г. по гр.д. № 155/2024 г. на НПРС, настоящата инстанция приема, че е налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена досегашната издръжка за малолетната А. Н. Р..

Що се касае до конкретния размер на издръжката, спорът е дали тя следва да бъде увеличена до постановения с решението по гр.д. № 155/20024 г. на НПРС размер от 250 лева или до претендирания от ищцата, а именно 350 лева на месец.

Относно възведения правен спор, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата.

В случая се установи, че детето А. е от женски пол, на 13 години и 5 месеца, с нормално физическо и психично развитие. Живее с майка си в гр. Нови пазар, в жилище под наем, а посещава училище в гр. ....... Майката на детето работи в с. ............., в близост до гр.

...... и реализира трудови доходи в размер около минималната работна заплата. Бащата живее в гр. София и е безработен, като няма данни да е обективно възпрепятстван да полага труд и да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната, а именно 933 лева месечно от 01.01.2024 г.. Двамата родители не са алиментно задължени към трети лица.

Предвид изложеното, като съобрази нуждите на детето С., обусловени от неговата възраст; законоустановения минимален размер на издръжката за непълнолетни, който считано от 01.01.2024 г. се равнява на 233.25 лева; икономическите условия в страната към момента и материалните възможности на родителите, настоящата инстанция, счита, че издръжката, която следва да бъде определена за А. е в размер на 470 лева, от които бащата да заплаща по 250.00 лева месечно, а майката, която полага и непосредствените грижи по 3 отглеждане и възпитание на малолетната – разликата от 220.00 лева. Увеличеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.02.2024 г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване правото на издръжка.

Що се касае до претенцията на майката, бащата да заплаща за А. месечна издръжка в размер на 350 лева, намира, че по делото не се установиха специфични нужди, потребности, дарования или ангажименти на детето, които да надхвърлят типичните за възрастта му потребности от храна, облекло, отопление, обучение и социални контакти, нито пък възможност на родителя, който не упражнява родителските права да предоставя ежемесечно на детето сума в размер над 250 лева, предвид липсата на доказателства, че разполага с доходи над установения за страната минимум. Ето защо, приема, че претенцията за присъждане издръжка за детето А. от бащата за разликата над 250.00 лева до пълния предявен размер от 350.00 лева се явява неоснователна.

По изложените съображения, достига до извод, че в обжалваната му част, с която искът по чл.150 от СК е отхвърлен за разликата от 250 лева до 350 лева месечна издръжка обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Относно исканията за присъждане за разноски във въззивното производство, намира, че, на основание чл.78, ал.3 от ГПК такива се дължат на въззиваемия, но не следва да се присъждат, поради липса на доказателства за извършването им до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 102/02.04.2024 г. по гр.д. № 155/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от П. Д. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Нови пазар, ул. „........“ № 56, вх. 4, ет. 5, ап. 90 срещу Н. М. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ......, обл. Шумен, ул. „.......“ № 30, бл. 2 вх. Б ет. 1, ап. 5, и с настоящ адрес в гр. София кв. ......, ж.к „........“ бл. 37, вх. 1, ет. 1, иск с правно основание чл.150 от СК, за изменение на присъдената с решение по гр.д. № 451/2020 г. на НПРС месечна издръжка на детето А. Н. Р., ЕГН **********, дължима от бащата Н. М. Р., ЕГН **********, за разликата над 250 лева месечно до предявения размер от 350 лева месечно.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5