Определение № 1871 от 31.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1871 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501922 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр.чл. 419, ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№ 50564/01.06.2023 г. по описа на Пловдивски районен съд (ПдРС), подадена от Б. М. Х. чрез пълномощника Л.С.С, против разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД, инкорпорирано в заповед № 1931 от 22.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4113/2023 г. по описа на ПдРС.

С частната жалба атакуваното разпореждане се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че се дължат парични суми от жалбоподателя, тъй като претенцията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се основава на задължение по договор за кредитна карта, сключен с М.С.Х., починал на 08.03.2019 г. - баща на жалбоподателя. В жалбата се сочи, че Б. М. Х. не е наследник на баща си М.С.Х., поради което няма никакви задължения към заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Твърди, че М.С.Х. след смъртта си е оставил за наследник дъщеря си Б. М. Х., която е направила отказ от наследството. С оглед изложеното моли съда да отмени като незаконосъобразно и неправилно обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и да обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.

На кредитора са изпратени преписи от частната жалба и приложените към нея писмени доказателства за отговор, като в срока по чл. 276, ал.1 от 1

ГПК такъв не е депозиран.

Окръжен съд – Пловдив, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в заповедното производство против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд - разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК и в предвидения от закона срок от връчването на заповедта за изпълнение, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Заявителят „Юробанк България" АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК пред ПдРС срещу Б. М. Х., ЕГН:

**********, като въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 4113/2023 г. по описа на РС - Пловдив. Въз основа на подаденото заявление и приложените към него доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1931/22.03.2023 г., с която е разпоредено длъжникът Б. М. Х. с ЕГН: ********** да заплати на кредитора „Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 следните суми: 3918,91 лева – главница ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 987,92 лева – възнаградителна лихва за периода от 06.02.2019г. до 18.01.2023г., 469,28 лева – мораторна лихва за периода от 06.02.2019г. до 12.03.2020 г., 473,28 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 28.02.2023 г., както и разноски по делото: 116,99 лв. – заплатена държавна такса и 710,96 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България"АД към 28.02.2023 г. по кредитна сделка № 4592136 по Договор за кредитна карта Euroline от 23.12.2005 г.

(„Стара карта“), заменена с Mastercard cash от 04.04.2017 г. („Нова карта“).

Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

На 25.05.2023 г. на длъжника Х., чрез нейната майка Л.С., която се е съгласила да приеме книжата, е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 845/2023 г. описа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№ 824 на КЧСИ ведно с копие на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и копие на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника по чл. 414, ал. 2 от ГПК , както и частната жалба, инициирала настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се 2 основава на документи или извлечения от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Когато към заявлението е приложен такъв документ, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. В производството по обжалване на разпореждането на незабавно изпълнение предметът на съдебна проверка е ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа п о чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън него, освен относно изискуемостта на вземането - съгласно чл.

418, ал. 3 от ГПК, когато според документа изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ. В случая претендираните вземания се основават на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, който акт е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК документи.

Основните доводи в жалбата се свеждат до неправилност на разпореждането доколкото заповедният съд е постановил осъждане на длъжника без последният да е наследник на кредитополучателя (картодържател по договора за кредитна карта). От данните в заповедното производство е видно още, че кредитополучателят е починал на 08.03.2019 г., тоест от тази дата е възникнало наследствено правоприемство в полза на наследниците му по закон по отношение правата и задълженията на наследодателя.

По делото е представено съдебно удостоверение, издадено от ПдРС по ч.гр.д. № 4692/2019 г., от което е видно, че Б. М. Х. е направила отказ от наследството, оставено от наследодателя й М.С.Х., починал на 08.03.2019 г., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 179/25.03.2019 г. По делото липсват данни дали наследникът на починалия кредитополучател е приел наследството. При това положение въззивният съд намира, че представеното извлечение от сметка не представлява редовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката, с оглед на посоченото по-горе съдържание. За да е редовно от външна страна в извлечението от сметка безусловно следва да има данни дали наследникът е приел наследството. Това са необходимите и задължителни обстоятелства, които следва да са налице в хипотезата, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу наследници на починал кредитополучател. В този смисъл е трайната и последователна практика на ВКС - Определение № 4/7.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 610/09 г.

3

ІІ-ро т.о., Определение № 116/11.02.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 46/2013 г. ІІ-ро т.о. Императивно е изискването, че при издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събират доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ тя е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство. Поради това в производството по чл. 417 от ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 от ГПК , и е недопустимо обсъждане на обстоятелства във връзка с наследяването и отговорността на наследниците по чл. 60, ал. 1 от ЗН за задълженията, с които е обременено наследството, поради това, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си, само ако са приели наследството. В този смисъл съдът намира, че разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 1931 от 22.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4113/2023 г. по описа на ПдРС следва да бъде отменено изцяло и да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист за посочените в заповедта суми.

При този изход на делото в полза на Б. М. Х. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 15, 00 лева – държавна такса.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 419, във вр. с чл. 278, ал.2 и 4 ГПК, съставът на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 1931/22.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4113/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с която е разпоредено длъжникът Б. М. Х. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, следните суми: 3918,91 лева – главница ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 987,92 лева – възнаградителна лихва за периода от 06.02.2019г. до 18.01.2023г., 469,28 лева – мораторна лихва за периода от 06.02.2019г. до 12.03.2020 г., 473,28 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 28.02.2023 г., както и разноски по делото: 116,99 лв. – заплатена държавна такса и 710,96 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, изпълнителен лист № 1820/23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4113/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

4

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, да заплати на Б. М. Х. с ЕГН: ********** сумата от 415 лева (четиристотин и петнадесет лева), представляваща сторени разноски в настоящото производството.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5