Решение № 204 от 08.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000150 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от Н. А. З., ЕГН **********, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 472/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 10 от 12.01.2026 г. в частта, с която искът на Н. А. З., ЕГН **********, ***, *** против Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от причинените му средни телесни повреди при ПТП на 21.12. 2023 г., виновно причинено от П.И.П., ЕГН ********** - водач на застрахован при ответника лек автомобил „Ауди”, рег.№ **** е отхвърлен за разликата между сумата от 100 000 евро, която към подаване на жалбата счита , че му се дължи и присъдените с решението на ПОС 63 911,49 евро, ведно със законна лихва от 25.01. 2024 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната й и постановяване на друго уважаващо иска в обжалвания размер. Отправено е 1 и искане за изменение на решението в частта осъждаща ищеца за разноски при уважаване на жалбата.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 30.07.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от Н.

А. З., ЕГН **********, *** искова молба против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 21.12. 2023 г. около 21, 50 ч. на излизане от с.С. в посока с. Р. лицето П.И.П. при управление на лек автомобил „Ауди А4“, рег. №**** нарушило правилата за движение по пътищата, загубило контрол над управлявания от него автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил движещото се в нея ППС с животинска тяга /каруца/. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувало се ДП №146/2023 г. по описа на Сектор разследване престъпления по транспорта при ОД на МВР, гр.

Пловдив.

От удара пострадал водачът на каруцата - ищецът Н.Й А. З.. То бил приет в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.Там след направените прегледи се установило, че има множество травматични увреждания изразяващи се в: рана на дясна подбедрица по страничната и задната повърхност, стъпало студено-ливидно, рана на лява подбедрица по предната повърхност, от която се виждали костите, стъпало студено - ливидно, спираловидна фрактура на дясната бедрена кост, многофрагментна фрактура с дислокация на фрагментите в областта на дисталните части на тибията и фибулата, спираловидна фрактура на левите тибия и фибула, данни за фрактури на костите, образуващи двете подбедрици, повърхностна травма на окосмената част на главата, тежка травма в областта на долни крайници, болки в шийната област, фрактура на двете подбедрици и ляво ходило, конквасация на меките тъкани, фрактура на дясно бедро, съмнителна виталност на меките тъкани дистално от фрактурите на двете подбедрици.

На база установеното бил приет в лечебното заведение и било проведено оперативно и медикаментозно лечение. Извършили се при пълна анестезия четири операции – една на 22.12.2023 г., втора на 05.01.2024 г. и още 2 дева на 09.01.2024 г.. Те били свързани с наместване на фрактурите и лечение на травмите на меките тъкани.

Бил изписан на 15.01.2024 г., при което във връзка с лечението заплатил 1980 лв. за закупуване на къс хумерален пирон „Телеграф“ в комплект с 5 бр. заключващи винтове.

Възстановяването продължило при домашни условия. По време на същото той продължил да изпитва болки, което наложило да бъде приет отново в същата болница с оплаквания от болки в епигаструма и дясното подребрие. В лечебното заведение му поставили диагноза други неуточнени болести на жлъчния мехур и бил изписан.

Споменава се за приемане в болницата и на 19.04.2024 г., където било на 29.04.2024 г. било проведено оперативно лечение.

На база изложеното се твърди, че пътният инцидент, травмите от същия и проведените лечения причинили на ищеца множество страдания. Той изпитвал и изпитва постоянни болки в областта на травмите, които се усилвали при движение на снагата или опит за раздвижван Това затруднявало изправянето, сядането и ходенето, което било пречка за извършване на каквато и да е физическа активност. Тези затруднения принуждавали ищеца да бъде постоянно в постелен режим и да разчита на помощта на близките за извършване на ежедневни битови дейности, което го поставяло под голямо емоционално напрежение и стрес. След инцидента имал постоянно и мъчително главоболие, замаяност и причерняване. Не можел да се концентрира, да гледа телевизия и други екрани. Болките в двата травмирани крака му създавали пречка да спи на двете си страни, което пък водело до тревожност и безсъние. Имал притеснения от белезите останали му след заздравяване на раните от разкъсванията получени при инцидента и тези от операциите. Изпитвал и страх от автомобили.

На база изложеното е направен извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи ангажиране на отговорността на водача на блъсналия го автомобил.

В тази връзка е споменато, че за този автомобил имало валидна сключена с ответното дружество застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поради това ищецът с оглед разпоредбите на чл. 432 КЗ можел да търси дължимото му се обезщетение направо от 3 застрахователя.

На 25.01.2024 г. той уведомил ответника за произшествието и предявил претенция за изплащане на обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но не получил такива.

С оглед на това е отправено искане до съда да постанови решение за осъждането на застрахователя да му заплати 250 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и 1980 лв. за обезщетяване на имуществени, ведно със законната лихва върху главниците от 25.01. 2024 г. до окончателното им изплащане.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но е оспорено наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.

Изложени са доводи, че поведението на П. не е причина за ПТП-то като е споменато, че описаният в ИМ механизъм не отговаря на действителния такъв. В подкрепа на това са изложени съображения, че причина за катастрофата е само и единствено поведението на ищеца в качеството му на водач на ППС с животинска тяга и че шофьорът на лекия автомобил не е имал възможност и не е бил длъжен да предвиди поведението на ищеца.

С оглед на тези твърдения е споменато, че ищецът управлявал ППС-то с животинска тяга с несъобразена скорост, не бил изпълнил задължението си да контролира непрекъснато същото и така се поставил в ситуация да не може да предотврати инцидента Това се свързва с нарушаване на разпоредбите на чл.

20, 21 и 25 от ЗДП.

Споменава се също, че той не се движел възможно най- вдясно в ползваната от него пътна лента, с което нарушил чл. 15 и чл. 18 от ЗДП.

Споменава се и че каруцата към момента на инцидента не отговаряла на изискванията на чл. 71 от ЗДП, а и че при управлението й водачът нарушил разпоредбата на чл. 106 от ЗДП.

Изложени са и съображения, че самото превозно средство не било регистрирано по законоустановения ред.

По повод на така изложените съображения за допуснати от ищеца нарушения на ЗДП е направен извод, че той е допринесъл за настъпването на 4 евентуалния вредоносен резултат, т.е съпричинил е същия По отношение на описаните в исковата молба травматични увреждания е оспорено твърдението, че същите са в причинно следствена връзка с инцидента. В тази връзка е подчертана липсата на такава между болестите на жлъчния мехур и кожните инфекции предмет на една от представените с ИМ епикризи. По повод на тези две увреждания е направено и евентуално възражение, че ако все пак са във връзка с инцидента то ищецът е допринесъл за задълбочаването им с оглед неправилно проведено лечение.

Оспорено е и твърдението, че към момента в следствие на травмите е затруднен нормалния начин на живот на ищеца като в тази връзка са оспорени и твърденията за продължителността на възстановителния процес.

Изложени са и съображения, че претендираното обезщетение не съобразено с принципите за справедливост визирани в чл. 52 от ЗЗД и е прекомерно.

Оспорено е също и това, че са извършени твърдените имуществени разходи за лечение и връзката на същите с инцидента По повод и на тази претенция е заявено, че при извод за дължимост следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В ДИМ ищецът изложил становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения.

В подобен смисъл е и съдържанието на отговора на ДИМ.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да репарира причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ, а възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно.

На база приетата медицинска експертиза, събраните гласни и писмени доказателства са направени изводи за получените от ищеца травми, лечението на същите, възстановителния период и негативните изживявания/физически и 5 психически/. След анализ на всички тези обстоятелства и икономическата обстановка в страната е достигнато до извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 125 000 лв. Тази сума с оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08. 07. 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. е присъдена в еврова равностойност- 63 911, 49 евро, а искът до пълния предявен размер 127 822, 97 евро /250 000 лв./ е отхвърлен като неоснователен.

В пълния му размер е уважен искът за имуществени вреди като сумата също е присъдена в евро.

Върху тези суми е начислена и законна лихва от 25.01.2024 г.

Недоволен от отхвърлянето на част от исковата му претенция ищецът е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

С нея, както се спомена по- горе решението в отхвърлителната му част се обжалва за сумата от 36 088, 51 евро равняващи се на разликата между размера от 100 000 евро, който към момента на подаване на жалбата ищецът вече сита, че му се дължи и присъдените с решението на ПОС 63 911, 49 евро.

В жалбата изложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението са обусловени от твърдението, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , получените от ищеца травми, дългия и труден възстановителен период и липсата на пълно възстановяване довело до невъзможност да се води нормален начин на живот С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.