Решение № 6644 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6644 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100502800 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 221 от 05.01.2023 г. по гр.д. № 31659/2022 г. по описа на СРС, 128 с-в са отхвърлени предявените от Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, Търговски дом, кантора 103, искове против ответниците „У.К.К.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”**** и „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”****, за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца в условията на разделност сумата от по 5000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от сключен между ответниците договор за цесия, безпокойство от телефонни позвънявания с искане от ищцата да заплати свои задължения по договор за кредит изцяло, от предупреждения, че при неплащане ще бъдат предприети мерки срещу нея, ведно със законната лихва върху заявеното обезщетение, считано от подаване на исковата молба - 13.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Решението е обжалвано от ищеца Г. П. Н. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Поддържа, че в производството е доказано, че поведението на ответниците е неправомерно, тъй като прехвърлянето на вземането от първия ответник на втория, 1 обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, върху което ищцата не е могла да повлияе и честите позвънявания по телефона са й причинили неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира. Поддържа, че е с вродено заболяване, което е довело до трудоустрояването й и определяне на 50% трайно намалена работоспособност.

Същевременно през 2021 г. починал баща й, което и причинило болка и тъга.

Непосредствено след това катастрофирала, във връзка с което й се наложила операция.

При така описаните събития за ищцата било невъзможно да погасява кредита си.

Направила опит за свързване с банката /първия ищец/ с оглед отсрочване на задълженията за времеви период, от където й бил даден отговор, че вече има нов кредитор. От своя страна служители на втория ответник я притеснявали често по телефона с искане да внесе цялата дължима сума по кредита, което й причинило стрес, безпокойство, страх за живота й. Заявява, че така описаните обстоятелства са доказани и неправилно съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „У.К.К.” ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ЕОС М.” ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

2

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството не са доказани наличието на претърпени вреди от страна на ищцата, както и причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответниците и претърпените неимуществени вреди. Поради това съдът е отхвърлил като неоснователни претенциите на ищцата по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата, в условията на разделност, сума от по 5000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от сключен между ответниците договор за цесия, безпокойство от телефонни позвънявания с искане от ищцата да заплати свои задължения по договор за кредит изцяло, от предупреждения, че при неплащане ще бъдат предприети мерки срещу нея.

Решението е неправилно в една част.

Производството е образувано по предявени от Г. П. Н. срещу „У.К.К.” ЕАД и „ЕОС М.” ЕООД, искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца в условията на разделност сума от по 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от сключен между ответниците договор за цесия, безпокойство от телефонни позвънявания с искане от ищцата да заплати свои задължения по договор за кредит изцяло, от предупреждения, че при неплащане ще бъдат предприети мерки срещу нея. Претендира се присъждане на законна лихва върху заявеното обезщетение, считано от подаване на исковата молба - 13.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че между ищцата и „У.К.К.” ЕАД е бил сключен договор за кредит за сумата от 40000.00 лв. със срок на погасяване 120 месеца с месечна погасителна вноска от 438.60 лв. Сочи се, че ищцата първоначално е погасявала редовно кредита си, но после се е разболяла и това й е представлявало трудност, поради което е поискала да бъде намален размера на месечната погасителна вноска. Според ищцата, вместо кредиторът да уважи това нейно искане, той е прехвърлил вземането си по процесния договор за кредит на трето лице втория ответник „ЕОС М.” ЕООД, без да я уведоми. Излагат се данни, че плащанията по кредита са спрени на 20.10.2021 г., след което служител на „ЕОС М.” ЕООД е започнал да звъни на ищцата и да изисква от нея плащане на сумата от 39710.86 лв.

Ищцата поддържа становище, че със сключения между ответниците договор за цесия й е нанесена вреда, тъй като това не й е позволило да получи отсрочване на дълга във връзка с настъпилите в живота й тежки събития. Същевременно, вместо да получи възможност за отсрочване на задълженията ищцата получила телефонни обаждания от служители на ответниците, с които била уведомена, че следва в кратък срок да внесе цялата сума по дълга, което й донесло притеснения и тревоги.

3

Едновременно с това с телефонни обаждания получила и предупреждения, че при неплащане ще бъдат предприети последващи действия, което й донесло допълнителен стрес и страх за живота й.

В срока за отговор, ответникът „У.К.К.” ЕАД поддържа становище за неоснователност на предявения иск. В тази насока изразява становище, че в исковата молба дори не се посочва противоправно деяние. Поддържа становище, че такова само по себе си не може да бъде прехвърлянето на вземането му от ищцата към „ЕОС М.” ЕООД, както и уведомяването на длъжника от новия кредитор въз основа на упълномощаване от новия кредитор. По отношение размера на вземането към датата на прехвърлянето му се отбелязва, че той възлиза на 39 710.86 лв., от която сума 37 064.68 лв. непогасен остатък от главницата и 2 646.18 лв. непогасен остатък от лихви.

Претенцията на цесионера за пълно погасяване на вземането пък се обяснява с упражнено от него право да обяви договора за предсрочно изискуем. На самостоятелно основание искът се оспорва поради липсата на доказателства за настъпили вреди за ищцата, както и поради липсата на причинно-следствена връзка между евентуални вреди и действията на ответника „У.К.К.” ЕАД.

В срока за отговор, ответникът „ЕОС М.” ЕООД оспорва иска като неоснователен. Признава, че между ответницата и „У.К.К.” ЕАД е сключен процесния договор за кредит, вземанията, по който е закупил от кредитора с договор за цесия от 19.04.2022 г., като това действие е съобщено на ищцата с нарочно писмо. Отбелязва се, че със съобщението за цесията, получено от ищцата на 04.07.2022 г., на нея й е даден 15-дневен срок за доброволно изпълнение, в който тя не е изплатила задълженията си.

Поради това, „ЕОС М.” ЕООД е подал на 02.09.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Г. Н.. Развива съображения за липсата на причинно-следствена връзка между уведомяването за предсрочната изискуемост и претендираните неимуществени вреди. Според ответника, правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е последица от неизпълнението му и само по себе си не е в състояние да предизвика дискомфорт на задължението лице, от който то да черпи права.

В производството не е спорно и е установено от представените пред първата инстанция доказателства, че между Г. Н., като кредитополучател и „У.К.К.” ЕАД, като кредитор е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г., по силата на който на първата бил предоставен кредит в размер на 40 000 лв., като същата се е задължила да върне сумата на 120 месечни вноски, с размер на всяка от 438,60 лв., общо дължима сума по кредита от 52 631,56 лв., при плаваща лихва и ГЛП от 4,87 % и ГПР в размер на 5,89 %. В представения договор е посочено, че получавания от кредитополучателя месечен доход е 750.00 лв.

В чл.8 от ОУ на кредитора за отпускане на потребителски кредит в евро или лева 4 е предвидено, че с подписване на договора за кредит и приемане на ОУ към него, потребителят е уведомен и дава съгласието си, че „У.К.К.” ЕАД или негови партньори може да обработва предоставените от потребителя данни за целите на директния маркетинг като дава съгласие в тази връзка и за тази цел да получава смс съобщения, писма, обаждания, имейли.

В чл.12 от ОУ е предвидено, че при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, освен договорените лихви „У.К.К.” ЕАД има право да получи и всички просрочени и непогасени суми, както и обезщетение в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава изчислена върху просрочената главница.

Предвидено е, че „У.К.К.” ЕАД може да прехвърли събирането на сумите си на трето лице и без предварително съгласие на потребителя. Предвидено е, че „У.К.К.” ЕАД има право да прекрати едностранно договора и да обяви за предсрочно изискуеми всичките си вземания по договора при нарушение от страна на потребителя на всички или някои от клаузите на договора, както и при просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски /главница и лихва/ при условие, че потребителя не преустанови нарушението и не внесе погасителните вноски в двуседмичен срок от падежа им. В този случай в 15 дневен срок поръчителят следва да изплати дължимите суми на „У.К.К.” ЕАД. Предвидено е, че „У.К.К.” ЕАД има право да прехвърли вземанията си по договора на трето лице, заедно с дължимите лихви, такси и комисионни, като с подписване на договора, потребителя дава съгласие за прехвърлянето.

Пред първата инстанция е представен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2022 г., ведно с приложение 1 към него, от който се установява, че „У.К.К.” ЕАД е прехвърлил процесното вземане по договора за кредит с ищцата на „ЕОС М.” ЕООД, като същото е описано на стр. 19, ред 164 от приложението, като е посочен и общият размер на дълга от 39 710,86 лв., от които сумата от 37064,68 лв., представляваща непогасена главница по кредита и сумата от 2646,18 лв., представляваща начислена лихва.