Определение № 2304 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2304 гр. София, 23.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Частно касационно търговско дело № 20248003900626 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от И. В. К. срещу определение № 1 от 03.01.2024 г. по в.ч.т.д.№ 271/2023 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260422 от 25.10.2023 г. по т.д.н. № 123/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което на свой ред жалбоподателят е освободен, на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, като постоянен синдик на ЕТ „ОрионВесела Николова“ /н./, гр. Бургас.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.

На първо място се твърди, че Бургаски апелативен съд е потвърдил изцяло определението на Бургаски окръжен съд, а не в обжалваната пред него част, с която синдик К. е освободен на основание чл. 657, ал.2 ТЗ. Сочи се, че въззивният съд е извършил процесуално нарушение, като не е възпроизвел в мотивите си всички доводи и съображения, изложени от жалбоподателя. Освен това се оспорва участието на кредиторите и длъжника в производството по чл. 657, ал.2 ТЗ, като според жалбоподателя неправилно съдът ги е уведомил за подадената от него частна жалба с оглед на разпоредбата на чл. 657, ал. 6, изр. последно ТЗ, според която определението за освобождаване на синдика може да се обжалва единствено от него.

На следващо място се излагат твърдения, че въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното определение, без изрично да уточни кои са те. Съгласно чл. 272 ГПК съществуването на такава процесуална възможност 1 не освобождава въззивния съд от задължението му по чл. 236, ал. 2 ГПК да формира собствени изводи по същество и да се произнесе по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, след обсъждане на всички въведени от страните доводи и възражения. Според изложеното съдът не може да препрати към мотивите на първата инстанция изцяло, когато в жалбата са направени оплаквания за необоснованост и допуснати процесуални нарушения при зачитане на доказателствената стойност на представените документи и разглеждането на доводите на страните. Според жалбоподателя Бургаски апелативен съд е бил длъжен да разгледа съдържащите се в частната жалба, с която е бил сезиран, оплаквания за необоснованост и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, но не го е сторил.

Твърди се, че е необоснован изводът на въззивния съд, че оплакването относно непредоставена възможност на синдика да даде обяснения по повод постъпило уведомление и становище от кредитора Р. Я., било неоснователно. Жалбоподателят счита за необоснован и извода на въззивния съд, че синдикът, упражнявайки правото си да обжалва съдебния акт, е имал възможност да изчерпи всички свои възражения в частната си жалба, поради което и правата му не са били накърнени. Аргументира се необоснованост и на извода на въззивния съд, че няма нередовност по смисъла на чл. 100а, ал. 1 ГПК.

Твърди се, че Бургаски апелативен съд необосновано е приел, че синдикът е нарушил свои основни задължения съгласно чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ - за издирване и уточняване имуществото на длъжника, като по този начин, без да е причинил вреди на длъжника или на кредиторите, е застрашил интересите им. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че синдикът не е представил на съда по несъстоятелността в пълнота постановени съдебни актове, чиято хронология става ясна едва след подаване на уведомление от кредитора Р. Я. и приложените към него доказателства. Твърди се, че Бургаски апелативен съд неправилно е приел, че синдикът не е разполагал с правомощия за преценка, дали издаденият в полза на Р. Я. обратен изпълнителен лист подлежи на обезсилване.

На последно място се привеждат аргументи в защита на тезата, че въззивният съд необосновано е приел, че допуснатите нарушения на основни задължения на синдика в случая са били съществени, системни и трайни и са застрашили интересите както на кредитора Я., така и на длъжника. В заключение се сочи, че бездействието на синдика е основание да бъде освободен, само ако е следвало да предприеме определени действия, а вместо това е бездействал, а в случая въззивният съд не е посочил, кои определени действия не са били изпълнени от синдика.

2

В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се заявява вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, както и наличието на всички основания за такова допускане, законоуредени в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК.

Формулират се въпроси, които според жалбоподателя са включени в предмета на спора и са обусловили правната воля на съда, както следва:

1 / „Допустимо ли е определение на апелативен съд, потвърждаващо изцяло определение на окръжен съд, което е обжалвано частично?“

2 / „Допустимо ли е определение на апелативен съд в производството по обжалване освобождаване на синдик на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, постановено при участие на кредитора, направил искането за освобождаване на синдика, останалите кредитори и длъжника?“ Сочи се вероятна недопустимост на обжалваното определение съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност се посочва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с определение № 247 от 31.07.2020 г. на ВКС по ч.т.д.

№ 1029/2020 г. на I т.о.

3/ „Следва ли апелативният съд да разгледа всички доводи и съображения, доказателства и обстоятелства, посочени в жалбата на синдика, срещу освобождаването му на основание чл. 657, ал.2 ТЗ?“ Твърди се противоречие с решение № 102 от 20.01.2021 г. по гр.д. № 4451/2019 г. на ВКС, I г.о., решение № 34 от 23.03.2019 г. по гр.д. № 1694/2018 г. на ВКС, решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., представляващо основание за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

4/ „Допустимо ли е определение, с което се освобождава синдика на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ, без назначаване на служебен синдик, съответно определение на апелативен съд, което потвърждава изцяло, без констатиране на недопустимост?“ Твърди се наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед на факта, че апелативният съд не е констатирал недопустимост на обжалваното пред него определение, което е служебно негово задължение. В условията на евентуалност се посочва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с определение № 27 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3715/2014 г. на I т.о.

5/ „Липсата на специална процедура по даването на обяснения, необходими на основание чл. 657, ал.2 ТЗ, изключва ли правоприлагане по аналогия с чл. 193 КТ или чл. 93 ЗДС?“ Твърди се, че въпросът е от значение за 3 развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват разпоредби, които да регламентират процедурата, обема и предмета на обясненията, както и последиците при непредоставяне или ограничаване възможността за обяснения в процедурата по чл. 657, ал. 2 ТЗ.

6/ „Следва ли да се осигури възможност на синдика да даде обяснения по всички факти и обстоятелства, въз основа на които кредитор е подал молба за освобождаването му на основание чл. 657, ал.2 ТЗ?“ Твърди се, че въпросът е от значение за развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват разпоредби, които да регламентират процедурата, обема и предмета на обясненията, както и последиците при непредоставяне или ограничаване възможността за обяснения в процедурата по чл. 657, ал. 2 ТЗ.

7/ „При осъществяване на инстанционния контрол върху определението на съда по чл. 657, ал.2 ТЗ, апелативният съд обвързан ли е от защитения с първоинстанционния акт интерес на лице, претендиращо извънсъдебно да има собственост върху имот от масата на несъстоятелността, или може вместо него да приеме, че е нарушен интересът на кредиторите, поради предполагаема отговорност за съдебни разноски от непредявен все още иск за собственост относно имот от масата на несъстоятелността?“ Аргументира се, че въпросът е от значение за развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват разпоредби, които да регламентират правата на третото лице с право на иск по чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, което едновременно има качество на кредитор.

8/ „Представлява ли застрашаване на интересите на кредиторите разрешена по чл. 716, ал. 2 ТЗ от съда по несъстоятелност продажба на недвижим имот?“ Сочи се приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с определение № 247 от 31.07.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 1029/2020 г. на I т.о.

9/ „Процесуално нарушение ли е липсата на преписи от изявленията на кредитора и приложенията към тях в производството по чл. 657, ал.2 ТЗ?“ Твърди се, че въпросът е от значение за развитие на правото съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като липсват разпоредби, които да регламентират необходимостта от преписи за синдика на искането за освобождаването му.

10/ „Язвителният и саркастичен стил на изявленията на кредитор представлява ли нецензурни думи или квалификации по смисъла на чл. 100а, ал. 1 ГПК?“ Сочи се основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, с оглед на факта, че в закона липсва дефиниция на понятието „нецензурни думи или квалификации“ и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането.

11/ „Следва ли да е отговорен синдикът за последиците от съдебни 4 решения по дела без негово участие?“ Твърди се, че въпросът е от значение за развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като законът не регламентира участие на синдика в производство по издаване на обратен изпълнителен лист, по което търговецът по несъстоятелност се явява длъжник и поради непълнотата на ТЗ е необходимо създаването на съдебна практика по прилагането.

В писмен отговор кредиторът Р. Я., гр. Варна, чрез адвокат Б. Ж., оспорва допускането на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и нейната основателност.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 657, ал. 5 от ТЗ съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение на Бургаски окръжен съд за освобождаване на синдик И. К. на основание чл. чл. 657, ал. 2 ТЗ, като е препратил към мотивите му съгласно чл. 272 ГПК. В допълнение, Бургаски апелативен съд се е произнесъл по възраженията, направени в сезиращата го частна жалба от синдик К..

Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването за допуснато от окръжния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на предоставена възможност за синдика да даде обяснения по повод уведомление от 20.10.2023 г. и становище от 23.10.2023 г., подадени от кредитора Р. Я., инициирал производството по чл. 657, ал. 2 ТЗ. Съдът е приел, че на синдика е била предоставена възможност да даде писмени обяснения и такива са били депозирани от него на 20.10.2023 г. Съдът е упоменал, че законът не предвижда специална процедура по даването на обяснения, нито предвижда правила, аналогични на тези по чл. 193 КТ или чл. 93 ЗДС. Съдът е направил уточнението, че тези разпоредби не бива да се прилагат по аналогия, тъй като регулират различни обществени правоотношения, свързани със защитата на работника/държавния служител, като по-слаби страни в трудовото/служебното правоотношение. В тази връзка въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е бил длъжен да разпорежда връчване на всяко последващо становище и не е допуснал процесуално нарушение, произнасяйки се по искането съгласно чл.