Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1308 от 07.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2535/2021
Вид
Решение № 1308
Подписан
07.12.2021
Състав
Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000502535 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 263807/10.06.2021 г. на СГС, I-15 състав по гр.д. № 16695/2019 г. е осъден Гаранционния фонд АД да заплати на С. Н. Л. сума в размер на 33 750 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно от ищцата на 14.07.2019 г. по вина на водача на МПС, което напуснало местопроизшествието и не е било установено, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане като ищцовата претенция е отхвърлена за разликата над присъдените до пълния претендиран размер от 50 000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода 14.07.2019 г. 27.11.2019 г..

Ищцата С. Н. Л. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, в която искът е отхвърлен, с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Моли да бъде отменено същото в обжалваната част, като на ищеца бъдат присъдени още 16 250 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 г. В жалбата се твърди, че СГС нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и присъдил крайно занижено обезщетение. Съдът в недостатъчна степен възприел претърпените от ищеца вреди страдания и неудобства във времеви аспект, както и не приложил всички относими критерии за определяне на обезщетението. Не била съобразена и икономическата конюнктура, чието отражение били определените застрахователни лимити, нито съдебната практика. Поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като намалил определеното в размер на 45 000 лева обезщетение с 25% поради принос на ищцата. Принос липсвал, а дори такъв да бил налице, той бил съвсем незначителен. Освен това ответникът в отговора на исковата молба не бил правил възражение за нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДвП 1

Гаранционният фонд е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. По делото се установява, че ищцата е предявила претенция пред Гаранционния фонд с вх. № 24-01-594/04.09.2019 г. Няма данни Гаранционният фонд да е платил в срока по чл. 496 КЗ, поради което предявеният иск е допустим.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата С. Н. Л. е твърдяла в исковата си молба, че на 14.07.2019 г. в гр. София на ул. „Цар Симеон“ на спирка „Хайдут Сидер“, докато чакала трамвая била блъсната от неизвестен лек автомобил, управляван от неизвестен за ищцата водач. Автомобилът се движел на заден ход. След удара автомобилът напуснал местопроизшествието.

Ищцата е твърдяла, че виновен за ПТП да е водачът на лекия автомобил, който предприел маневра движение на заден ход без да се убеди дали пътят за МПС е свободен и дали няма да създаде опасност за другите участници в движението. В резултат на ПТП ищцата получила травматични увреждания: фрактура на бедрена шийка на лява тазобедрена става. Била приета по спешност за лечение във ВМА в тежко състояние, поставена й била директна скелетна екстензия. На 17.07.2019 г. на ищцата била извършена операция за поставяне на метална глава и репозиция на ставата. Ищцата е сочела, че по време на възстановителния период не можела да се движи, имала нужда от чужда помощ, изпитвала изключително силни болки. Към настоящия момент двигателната й активност била силно ограничена. По изложените съображения претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд е сочел, че не са представени доказателства, установяващи механизма на ПТП. Направил е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата се е движела попътно на посоката на движение на автомобила. Тъй като ищцата не представила всички доказателства, то Фондът не бил изпаднал в забава, поради което претенцията за законна лихва за забава е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП, причинено от неизвестен автомобил, лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС; от ПТП да са настъпили 2 имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо основание тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Гаранционния фонд ще бъде основателна.

Пред въззивната инстанция не спорно настъпването на ПТП и вината на водач на неизвестен автомобил, който блъснал ищцата при движение на заден ход, както и че С.Л. е получила в причинна връзка с ПТП фрактура на бедрена шийка на лява тазобедрена става. Спорен е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, включително в тази връзка дали Гаранционният съд валидно е въвел приетото от спървоинстанционния съд съпричиняване, дали такова е налице и ако е налице – какъв е неговият размер.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и са изслушани заключения на СМЕ и САТЕ.

По делото е приет Констативен протокол № К-408/14.07.2019 г., изготвен от СДВР Отдел “Пътна полиция”, в който е отразено, че по данни на С.Л. на 14.07.2019 г., около 15:45 часа неизвестен автомобил с неустановен регистрационен номер се е движел в ж.к. “Гевгелийски” по ул. “Цар Симеон” с посока на движение от площад “Св. Преображение” към ул. “Георче Петров”. В района на спирка на междуградски транспорт № 2228 “Хайдут Сидер” автомобилът е предприел извършване на маневра заден ход и е реализирал ПТП с намиращата се на платното за движение пешеходка С.Л... Водачът на автомобила напуснал местопроизшествието без да изчака органите на МВР.

За установяване механизма на ПТП са събрани в първоинстанционното производство дава показанията на свидетелката Е. Й. А.. Тя сочи, че е присъствала на инцидент, при който С. Л. е претърпяла ПТП. Видяла възрастна жена, която била слязла на пътното платно на ул. “Цар Симеон”, по която улица се движи трамвай № 3.

Пешеходката не пресичала, стояла на пътното платно към релсите, по-близо до тротоара, вероятно чакала трамвая. След това свидетелката видяла автомобил, който потеглил назад, вероятно защото пред него имало спрели коли. Първоначално шофьорът дошъл, носел нещо и го оставил върху автомобила, който бил паркиран.

Жената се намирала зад него. Автомобилът блъснал пешеходката и напуснал местопроизшествието. В този момент нямало трамвай.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото е изготвена Съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните. Според вещото лице инж.

А. А. най-вероятен механизъм на ПТП е следният: на 14.07.2019 г. в гр. София, в района на трамвайна спирка № 2228 “Хайдут Сидер” в посока за движение към центъра на града, е бил паркиран неизвестен автомобил, вероятно зад друг паркиран автомобил. Зад този неизвестен автомобил върху платното за движение е стояла пострадалата С.Л., вероятно чакайки трамвай. Водачът на автомобила се качил и потеглил назад, като блъснал намиращата се зад него пешеходка, тя паднала зад автомобила без да бъде прегазена. Автомобилът тръгнал и напуснал местопроизшествието. Според експерта водъчът на неизвестния автомобил е имал възможност да види пешеходката, стояща зад автомобила му, само чрез вътрешно огледало през задния прозорец на автомобила. Той е имал възможност да подаде звуков предупредителен сигнал и да привлече вниманието на пешеходката, както и да потегли много бавно и внимателно. Като краен вариант е могъл да излезе от автомобила и да предупреди пешеходката да се върне на тротоара. Вещото лице сочи, че за да бъде блъсната, пешеходката е стояла на близко разстояние - не повече от 1,5 3 2,0 м. Пешеходката е могла да чуе звука от затварящите се врати на автомобила, двигателя и засиления шум при потегляне и увеличаване на оборотите. Вероятно мястото на удара е по дължина на пътното платно на ул. “Цар Симеон” при широчина на около 0,65 м. вляво от тротоара.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. А. Л. - син на ищцата, двамата живеят заедно в жилище. Свидетелят сочи, че след ПТП майка му е получила увреждане - счупване на тазобедрена става. Получил позвъняване от полицаи от 03 РУ СДВР, които му казали, че майка му е приета във Военномедицинска академия. След двуседмичен престой ищцата била изписана. Около месец лежала, ползвала помощта на свидетеля и на една комшийка медицинска сестра, която идвала да й помага.

Поради невъзможност да става през първия месец употребявала памперси. Свидетелят помагал на ищцата с обличане, поддържане на хигиена, носел й храна в леглото. След около месец от изписването ищцата започнала да се придвижва с патерици от стая до стая. Свидетелят сочи, че и към настоящия момент ищцата се продължава да се придвижва с патериците. Не е правила рехабилитация или физиотерапия. Вече излиза пред блока и до близкия супермаркет. След инцидента не се е качвала на трамвай, това е невъзможно, когато е сама. Ищцата споделяла със свидетеля, че и до момента изпитва болки в лява тазобедрена става.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Той е посочил, че на база представените писмени доказателства, рентгенови снимки и личен преглед на ищцата може да се даде заключение, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила фрактура в областта на шийката на лява бедрена кост. На ищцата е извършено оперативно лечение на фрактурата, състоящо се в тотална смяна на лява тазоберена става с двуполюсна ендопротеза, фиксирана към костта чрез костен цимент. Имплантираната изкуствена става е добре интегрирана към костта, без данни за асептично разхлабване и миграция на компонентите. При проведен преглед на 19.10.2020 г. вещото лице е установил, че ищцата реализира самостоятелна походка с малки и бавни крачки, без накуцване, но в рамките на максимум 10-15 м. Основно се придвижва с помощни средства - една или две патерици. Налице е изправен стоеж само на увредения ляв долен крайник, но при необходимост от опора поради нарушение в равновесието. Клякането е силно ограничено поради ограничения обем на движенията в лявата тазобедрена става.