Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2942 от 15.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 925/2025
Вид
Решение № 2942
Подписан
15.05.2025
Състав
Любомир Василев, Наталия Петрова Лаловска, Диана Василева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Диана В.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20251100500925 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В.гр.д. №925/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на О. В. Б. с ЕГН ********** и Р. С. Б. с ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20129444 от 18.09.2024 г постановено по гр.д.№17136/21 г на СРС , 140-ти състав , с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу Столична община да се признае за установено , че са собственици на основание по давностно владение на следните поземлени имоти, находящи се в с.Бистрица р-н Панчарево, СО , вилна зона “Градище” , а именно: поземлен имот с идентификатор по КККР *** , с площ от 131 кв.м. при граници и съседи: ***, ***, ***. ***,

*** поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ 712 кв.м., поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ 115 кв.м., както и поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ 51 кв.м., като последните три недвижими имоти съставят поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, целият с площ от 878 кв.м. и представляващ поземлен имот с пл.№378 по картата на възстановената собственост, при граници и съседи:

***, *** /предишен ***/ ***, ***,

1 предишен ***, а понастоящем 4234.6951.724, ***, както и включващ части от имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, предишен ***, а понастоящем *** и включващ части от имоти с идентификатори

*** и ***, предишен *** , а понастоящем *** и включващ части от имоти с идентификатори *** и ***/, както и ***.

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като актовете за общинска собственост /АОС/ не съдържат основания за съставянето им , съответно не легитимират СО като собственик . АОС са съставени след като въззивниците са подали молба-декларация за обстоятелствена проверка и продължително време са владели имотите и са ги придобили по давност . Към имотите не е имало реституционни претенции от никого .

Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Ищците не са придобили имота по давност считано от 08.07.1996 г , което е преценено и от нотариуса . Налице е бил мораториум за давността върху процесните общински имоти , а АОС имат обвързваща доказателствена сила .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 08.11.2024 г и е обжалвано в срок на 22.11.2024 г /по пощата / .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . От представената и приета по делото, преписка от СО - район „Панчарево“ се установява, че праводателят на ишците С.А.Б. се е снабдил с нотариален акт за имот с пл.№551, представляваш дворно място извън регулация, с площ от 1039 кв.м., заедно с построената в дворното място вилна сграда. Имот №551 е попадал в територия, подлежаща на възстановяване по см. на § 4 от ПЗР на 3СП33 , но по отношение на същия не са били налице претенции за възстановяване правото на собственост. Имотът попадал в обща площ заедно със заснета граница на урбанизирана територия.

Имот пл.№551 /който не е процесен/ ищците придобили през време на брака си по силата на сключения със С.А.Б., договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 08.07.1996г., приет като доказателство по делото. Налице е разминаване в площта на имота придобит от праводателя на ищците и площта вписана в нотариалния акт, по договора за покупкопродажба, където площта на имота е 1072 кв.м. Според СРС това е така, тъй като придобитият имот от праводателя на ищците е нанесен в картата на възстановената собственост, не като възстановен имот, а като имот попадащ в урбанизирана територия, заедно със заснета граница на урбанизираната територия, която била отредена на около 4м., западно от границите на поземления имот по кадастралната карта - в този см. и вешото 2 лице, обективирани в абзац първи от стр.3 изводите на вещото лице.

Видно от представеното графично изображение на стр.2 от СТЕ придобитият от ищците по силата на договора за покупко-продажба, недвижим имот е показан в светло син цвят, като площта и границите на същия съответстват на кадастралната карта и на посоченото в нотариалния акт за покупко-продажба от 08.07.1996г. като са отразени и границите на имота съобразно картата на въстановената собственост и съответстваши на плошта и границите, отразени в придобивното основание на праводателя на ищците С.А.Б..

Според събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ , освен имот с пл.№551, който ищците са придобили на възмездно правно основание от С.А.Б., в съседство се е намирал поземлен имот с пл.№378 по картата на възстановената собственост, който е представлявал по предназначението си земеделска територия с начин на трайно ползване - друг вид територия със селищен характер. Имотът е бил кадастрално заснет през 2011 г., като вещото лице изрично е констатирало, че няма изменения преди и след кадастралното му заснемане, с идентификатор ***, целият с площ от 878 кв.м.

През 2013г. е подадено предложение за изменение на кадастралната карта, като от имот с пл.№378, следвало да се образуват следните недвижими имоти с проектни идентификатори *** с площ 712 кв.м., *** с площ 115 кв.м, както и *** c площ 51 кв.м., и трите недвижими имоти са части от ПИ с кадастрален идентификатор ***, целият с площ от 878 кв.м. /поземлен имот с пл.№378 по картата на възстановената собственост/. Процесните имоти са с проектни идентификатори и не са нанесени в кадастъра , тъй като административната процедура не била завършена. Било подадено ново заявление за изменение на кадастралната карта, като на снимковото изображение на стр.3 от заключението на вещото лице, с жълти линии същото е обозначило проектните граници на имотите с проектни идентификатори *** с площ 712 кв.м. *** с площ 115 кв.м., както и *** с площ 51 кв.м П

За поземлен имот с идентификатор по КККР *** с площ от 131 кв.м., се установява, че преди кадастралното си заснемане процесният имот не е бил нанесен като самостоятелен такъв в картата на въстановената собственост, а е бил част от поземлен имот с пл. №20380 представляващ урбанизирана територия.

За поземлен имот с идентификатор по КККР *** с площ от 131 кв.м. бил издаден акт за частна обшинска собственост №4860 от 04.07.2014г., а за ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 878 кв.м. - акт за частна общинска собственост №4861 от 04.07.2014 г, включващ в своите граници недвижими имоти с проектни идентификатори *** с площ 712 кв.м., *** с площ 115 кв.м., както и *** с площ 51 кв.м.. Тези имоти граничат с имот с пл.№551, който ишците са придобили на възмездно правно основание от С.А.Б. .

Според СРС процесните поземлени имоти са в достатъчна степен индивидуализирани по площ и граници, както и по местоположение, като вещото лице е изяснило на какво се 3 дължат известните разминавания в площите и местоположението им по картата на въстановената собственостиу по кадастралната карта Обстоятелството, че предмет на делото са имоти с проектни идентификатори, по отношение на които е била налице процедура за реалното им разделяне от един общ имот и обособяването им като самостоятелни кадастрални обекти не влияе на допустимостта на производството, тъй като безспорно се установи, че същите по площ и граници попадат в съществуващ поземлен имот, който е предмет на производството.

Според СРС основният спорен въпрос по делото е дали ищците са придобили процесните недвижими имоти, на основание на осъществено давностно владение през време на брака си. Наличието на издаден акт за общинска собственост не притежава конститутивно значение за възникването на вещното право на собственост върху имотите, а само удостоверително такова до наличието на доказателства, опровергаващи установеното по силата на издадените актове .

Според СРС от показанията на разпитаните свидетели се установява , че ищците са осъществявали фактическа власт върху процесните поземлени имоти считано от 08.07.1996 г /датата на която са придобили на възмездно основание фактическата власт върху имот с пл.№551/ С изменението на чл. 86 3С от 1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост т.е. имотите частна общинска собственост могат да бъдат придобивани по давност считано от 01.06.1996г.

Според СРС фактическата власт върху процесните поземлени имоти е налице от 08.07.1996 г, като десетгодишния срок за придобиване по давност въз основа на недобросъвестното владение принципно изтича на 08.07.2006 г. От друга страна на 31.05.2006г., течението на давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗДС за срок от седем месеца, като с последвашите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължавано.

Според СРС вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока 31.05.2006 г, като спирането е удължено до 31.12.2022 г. Налице е било и ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г. В случая се налага извод , че предвиденият в чл.79 ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл.

Според СРС действително с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), но както е посочено в самото решение, с обявяването на разпоредбата на § 1 ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл.

151, ал. 2, изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума са настъпили от момента на влизане на решението на КС в сила - 04.03.2022 г. Не е доказан фактическия състав на общата 10 годишна придобивна давност при недобросъвестно 4 владение , исковете на ищците са неоснователни и трябва да се отвхърлят .

Решението на СРС е неправилно . Следва да се сподели приетото от първоинстанционния съд , че ищците са доказали по безспорен начин с показанията на разпитаните пред СРС свидетели К.К. и Д.П. , че за периода 08.07.1996 г до 26.03.2021 г / а и след това / са владели процесните имоти трайно , явно и несмущавано , като същите са били включени към застроения им имот и са били оградени с трайна ограда , като южната част на имот №378 отива към дере .

Според трайната практика на ВКС / решение №391 от 18.10.2012 г по гр.д.№1139/11 г на ВКС , I ГО , решение №81 от 24.07.2018 г по гр.д.№4029/17 г на ВКС , II ГО , решение №71 от 06.02.2025 г по гр.д.№1773/24 г на ВКС , I ГО и др. Актовете за общинска собственост издадени от ответника нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. Ако фактическото основание за придобиване на собствеността не е посочено в акта, при оспорване в тежест на общината е да установи откога и на какво основание (одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) имотът е станал общинска собственост преди съставянето на представения акт за общинска собственост, тъй като оспорването на представен акт за държавна, респ. за общинска собственост представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива (решение №269 от 03.08.2012г. по гр.д.№643/2011г. на І г.о. на ВКС). За да се ползва като официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината (решение №87 от 01.08.2018г. по гр.д.