Решение № 260114 от 03.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№260114/3.6.2022г. 03.06.2022 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на 17.05.2022 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

АНИТА ВЕЛЕВА секретар: П.У. като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. №

564/2020г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София се обжалва решение № 289/17.06.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 221/2020г. по описа на ЯРС, с което е осъден ответника Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на ищеца Г.П.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис * – адв.В.М. от САК, сумата от 2223,49лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 182 часа за периода 27.01.2017г.

– 27.01.2020г., получен в резултат на трансформиране на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за забава за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането; на осн. чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава върху горепосочената главница в размер на 279,03лв. за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2020г.; сумата от 373,41 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение; като на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата 138.94 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от въззиваемия Г.Д..

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от пълномощника му адв.В.М., която изразява становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция по приложен списък.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представената от ответника кадрова справка на ищеца е видно, че същият е назначен със заповед рег.№122/18.10.2001г., считано от 22.10.2001г. в системата на МВР на длъжност пожарникар в Общинска противопожарна служба-Ямбол при РДВР-Ямбол.

В периода от 27.01.2017г. до 27.01.2020г. той е заемал длъжността - командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Ямбол при ГДПБЗН-МВР. Ответникът е представил заверени копия от справка за часове положен извънреден труд в периода от 01.2017г. до 01.2020г. по месеци на ищеца, графици за дежурства за процесния период и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч . и 06.00ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални празници, платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 27.01.2017г. до 27.01.2020г. ищецът е положил 210 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00ч. до 06.00ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143, за процесния период е 376 часа. Паричната равностойност на положения извънреден труд за периода 27.01.2017г. – 27.01.2020г. от 376 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициеннт 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер на общо 2955,53лв. Изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумирано изчисляване на работното време“ за периода 27.01.2017г.

– 27.01.2020г., за 103 часа е в размер на общо 732,04лв. Неизплатеното възнаграждение на Г.П.Д. за извънреден труд, представляващ часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143 за периода 27.01.2017г. – 27.01.2020г., за 182 часа е в размер на 2223,49лв. Общият размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница, за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2020г., е общо 279,03лв. За целия процесен период ищецът е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на МВР, с която е определен размера на посоченото допълнително възнаграждение.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и 6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г..

Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.