Решение № 261537 от 07.05.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261537/7.5.2021 г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.04.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20881 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца М.А.Ф. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответниците О.Г.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, и М.П.Б. ЕГН **********, с адрес: ***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55 ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,че ВСЯКА

ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на по 1400,00 лв. , съставляваща ½ от сумата от 2800,00 лв.

, представляваща заплатена от ищцата сума по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя на ответниците – Г.Г.Б., прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.04.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 4337/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

Ищцата обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Ищцата твърди ,че е имала сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г. в град К., област Р , който не е бил сключен в нотариална форма , за която покупка има и издадена и подписана Разписка от 16.08.2012 г. за цялата продажна цена за недвижимия имот - „Стопанска постройка, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, с площ от 1125 кв.м., находящ се в строителните граници на град З., община З., област Р., ул.“ Л“ №**, представляващ парцел XI - общинско от квартал 85, ведно с припадащите към обекта идеални части от признатото право на строеж" .

Твърди се, че този договор ищцата е сключила с Г.Г.Б.б.ж. на град З., област Р., който е и наследодател на двете ответници по делото.

Излага се, че страните по договора доброволно и извънсъдебно са развалили този договор за продажбата на процесния недвижим имот, като действието по договора се счита за прекратено. Наследодателят на ответниците е следвало да върне на ищцата платеното от нея по договора, а именно - 3000.00 лева, от която сума приживе наследодателят е върнал на ищцата само 200.00 лева. С остатъка от невърнатата сума в размер на 2 800.00 лева наследствената маса на длъжниците се е увеличила . Така всяка от тях наследниците съобразно наследствената си квота се е обогатила за сметка на обедняването на ищцата, а именно - от по 1400.00 лева за всяка една от тях двете.

На

12.02.2019 г. двете ответници в качеството си на наследници на Г.Г.Б.се разпореждат с процесния имот, като продават същият недвижим имот на друго лице, за което има и издаден Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №47, том I, peг. №645, дело

№38 от 2019 г. на Нотариус Иванка Башева - Йорданова с peг. №573 с район на действие PC - Кубрат.

Сочи се, че ищцата е водила разговори с двете ответници да й върнат останалата част от заплатената от нея сума в размер на 2 800.00 лева, но това тяхно задължение все още не е сторено от тях двете и към днешна дата.

С оглед на изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да се уважат предявените искове , както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците О.Г.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, и М.П.Б. ЕГН **********, с адрес: ***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва се, че между М.А.Ф. и наследодателя на ответниците е имало сключен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012.

Оспорва се, че наследодателят на ответниците е развалял доброволно и извънсъдебно договор за покупко-продажба, както и че е връщал каквато и да било сума на ищцата.

Ответниците релевират следните съображения за неоснователност на предявената искова претенция:

Ответниците твърдят, че наследодателят им Г.Г.Б.е имал спешна нужда от пари през лятото на 2012 година, защото имал много задължения. Един ден, случайно споделил това с бащата на ищцата М.Ф., с когото били съседи. Тогава баща й предложил да закупи стопанската постройка, която е в двора на къщата на наследодателя, за 3000 лева на името на дъщеря му М.Ф.. Г.Б.бил наясно, че сумата от 3000 лева е изключително ниска, но се съгласил, тъй като парите му трябвали спешно. Бащата на ищцата не пожелал да изчака първо снабдяването с документите и изповядване на сделката по нотариален ред, за да заплати цената на имота, тъй като се притеснявал, че наследодателят може да размисли до тогава и настоял още същия ден 16.08.2012 г. да му изплати уговорената между страните сума, а след седмица, когато Г. Б. се снабди със скица и данъчна оценка, тогава да изповядат и нотариално сделката. Така и направили.

Предвид горното ответниците твърдят, че предварителен договор за покупко-продажба в писмен вид по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗЗД не е сключван.Уговорките между страните са били само устни.

Подготвяйки документите за покупко-продажбата и консултирайки се още на следващия ден с нотариус относно детайлите по сделката, Г.Б.разбрал, че въпреки, че имотът е закупен само от него, той е закупен по време на брака с ответницата М.Б. и е в режим на СИО, като без съпругата си не може да изповяда сделката. Тя обаче, в онзи период, живеела и работела в Гърция и изобщо не знаела за уговорките на съпруга си. Г. Б. й се обадил и й разказал какво се е случило и че трябва да изповяда сделката до седмица, защото не можел да върне парите, които бил взел. В тази връзка я помолил да му изпрати пълномощно. Ответницата се ядосала и категорично отказала да продава каквото и да било и да изпраща пълномощно. Нещо в повече, нотариусът споделил, че според него стопанската постройка била несамостоятелен обект и нямало как да бъде изповядана отделно от къщата.

Още на следващия ден Г.Б.споделил с М. и баща й, че се оказало, че не може да продаде имота без съгласието на съпругата си от една страна, а тя категорично отказала да продава каквото и да било, а от друга - стопанската постройка не може да бъде продадена отделно от къщата. За съжаление обаче, вече бил покрил дълговете си и нямал възможност да върне парите на ищцата.

Ответницата и баща й разбрали, че няма как да си възстановят парите и предложили на Г.Б.да закупят и къщата, като му дадат на него и на съпругата му още някаква парична сума. За целта решили да изчакат и ответницата М.Б. да се прибере от Гърция, за да разговарят лично с нея и да я убедят да се съгласи да изповяда сделката. Нещата останали така.

Ответницата М.Б. се прибрала от Гърция чак през 2014 година, но била болна от раково заболяване, поради което останала във Варна при дъщеря си - другата ответница О.Б., за да може да се лекува там.

В периода след пристигането на М.Б. в България до смъртта на съпруга й Г.Б.- 11.08.2018 г., ищцата чрез баща й няколко пъти се е свързвала с нея за да я убеждава да се съгласи да изповяда сделката срещу допълнителна символична сума, но ответницата била категорична, че не желае.

Една седмица след смъртта на наследодателя Г.Б., М. отново се свързала с двете ответници и поискала среща с тях на която щяла да им направи „много добро" предложение. Понеже М.Б. не могла да отиде, поради здравословните си проблеми, изпратила дъщеря си, сина си и техен приятел.

На срещата, която се състояла, М. предложила да даде още 8000 лева, освен тези 3000 лева, които вече е дал на Г.Б.и да закупи и къщата. О.Б. обаче не се съгласила на такава сума, тъй като била нереално ниска и казала, че може да им я продаде за реалната пазарна цена, като от нея приспадне 3000-те хиляди лева, които бил взел баща й преди шест години. Реалната пазарна цена обаче била в размер на 35 000 евро. М. не се съгласила и заплашила, че ако ответниците не са съгласни с нейното предложение, ще се наложи да върнат 3000-те хиляди лева, които Г.Б.им дължал и то с лихвите.

Така приключила срещата, а впоследствие ответниците си намерили купувачи , на които през 2019 години продали къщата.

Едва след като ищцата разбрала, че процесният имот е продаден и има нови съседи, започнала да звъни на ответницата О.Б. и да претендира 3000-те хиляди лева, които била дала на баща й през 2012 година. Ответницата я уведомила, че е изтекла пет годишна давност от тогава и с майка й нищо не й дължат.

Впоследствие с ответниците се свързвали няколко адвокати, които се представяли от името на М.Ф. и настоявали да върнат сумата от 3000 лева, като на възражението й за изтекла погасителна давност, ответницата О.Б. била заплашвана, че има начини тази давност да бъде прекъсвана и си имало свидетели за всичко.

Релевира се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като Г.Б.не е връщал нито стотинка от взетата от него на 16.08.2012 година сума.

Твърди се, че устният предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот е нищожен , на основание чл.19, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД, тъй като не е бил в предписаната от закона писмена форма, поради което няма и как да бъде доброволно и извънсъдебно развален. Счита се, че нищожният договор за покупко-продажба на имота от 16.08.2012 г. не би могъл да се трансформира в предварителен такъв между страните , поради факта, че в него не се съдържат уговорки относно съществените условия за сключване на окончателния договор. Нищожен е бил и поради факта, че предметът е бил невъзможен, дотолкова доколкото стопанската постройка не е можело да бъде изповядана отделно от къщата.

Във връзка с гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искови претенции.

Ø По допустимостта на производството по делото :

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 5521/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 08.04.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 4337/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено Длъжник О.Г.Б., ЕГН **********,***, и Длъжник М.П.Б.,

ЕГН **********,***. Манастирски рид БЧД 512-2 № 474 ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО И ПОРАВНО НА Кредитор М.А.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, представляваща извършено от заявителя плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя на длъжниците – Г.Г.Б., прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 456 /четиристотин и петдесет и шест/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2012 г., сключен с наследодателя на длъжниците – Г.Г.Б., прекратен по взаимно съгласие на страните.

Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

Разпечатката съдържа 44 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad4af0aa-8477-4fd0-a907-191bd6832b49