Разпореждане № 171902 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 171902 гр. София, 22.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско дело № 20241110165195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

„СИТИ КЕШ” ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. К. К..

Претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за кредит.

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2, т.2 – т.4, вкл. ГПК.

В представения договор за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение в някой от уговорените в договора видове, като при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок кредиторът дължи неустойка в размер на 5871,46 лева.

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.

Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1 ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – арг. чл.71 ЗЗД. При това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

Заявлението следва да е отхвърли и относно вземането за сумата от 993,23 лева – еднократно начислена неустойка за забава, защото при забава потребителят дължи единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.1 ЗПК, като в посочената част заявлението противоречи на закона – арг. чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

1

Съдът приема, че начислената такса в размер на 135 лева – разходи за събиране на вземането при забава при плащането, по същество представлява такса за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, като съгласно посочената норма е недопустимо събирането й от потребителя. Таксата, която цели да покрие разходи на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането по повод допусната от длъжника забава в плащането на задълженията по договора за потребителски кредит, представлява допълнителна тежест на длъжника, като при забава в плащането длъжникът дължи единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл.33, ал.1 ЗПК.

Предвид горното на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в частта за вземането за такса в размер на 135 лева заявлението следва да се отхвърли.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „СИТИ КЕШ” ООД срещу С. К. К. В ЧАСТТА относно сумата от 5871,46 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за 993,23 лева – еднократно начислена неустойка за забава и за сумата от 135 лева - разходи за събиране на вземането при забава при плащането.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2