Решение № 4484 от 29.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5350/2026
- Вид
- Решение № 4484
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова
Цитирани разпоредби
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 и т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 и т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 4484 гр. София, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100505350 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. К. П., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на Н. А. П. срещу решение № 6173/01.04.2026 г., постановено по гр. дело № 54422/2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 117 състав, в частта му, с която е отхвърлена молбата за защита на Ц. К. П. и детето Н. А. П.. Счита, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и постановено при пълно противоречие между установената фактическа обстановка по делото от съда и направения правен извод в петитума. Излага съображенията си, поради които моли решението да бъде отменено в обжалваните части и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед за защита срещу А. Т. П., в полза на Ц. К. П. и детето Н. А. П..
Въззиваемата страна А. Т. П., с подаденото възражение, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивниците, поддържат жалбата. Претенидрат присъждане на разноски, за които представят списък.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание по делото, моли обжалваното 1 решение да бъде оставено в сила. Представя списък на сторените по делото разноски, които претендира да й бъдат присъдени.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от страни в първоинстанционното производство, които страни имат правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
С молба от 10.12.2025 г., уточнена с молби от 15.12.2025 г., 18.12.2025 г., 29.12.2025 г., и 12.01.2026 г., Ц. К. П., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на Т. А. П. и Н. А. П., е поискала да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу А. Т. П., който е съпруг на молителката и баща на молителите, описвайки в какво се изразяват актовете на насилие по отношение на тях, извършени от ответника на 23.11.2024 г. и на 07.12.2025 г.
С решение № 6173/01.04.2026 г., по гр. дело № 54422/2025 г., Софийски районен съд, ГО, 117 състав, е отхвърлил молба с вх. № 404718/10.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 409757/15.12.2025 г., с молба с вх. № 414967/18.12.2025 г., с молба с вх. № 420872/29.12.2025 г., както и с молба с вх. № 6480/12.01.2026 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от Ц. К. П., ЕГН**********, действаща лично и като майка и законен представител на децата Н. А. П., ЕГН**********, и Т. А. П., ЕГН**********, за издаване на заповед за защита срещу А. Т. П., ЕГН**********, като е отказал да издаде заповед за защита. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, Ц. К. П., да заплати на А. Т. П., сумата в размер на 600 евро, заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, Ц. К. П., да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 12,78 евро.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът се е мотивирал защо е достигнал до извода за неоснователност на молбите за защита. Въззивният съд напълно споделя установената от СРС фактическа обстановка и 2 направените изводи, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях.
Наведените във въззивната жалба доводи са, че л ипсват мотиви за част от твърдяните за извършени актове на домашно насилие , че съдът приема, че е извършено домашно насилие, но отказва да издаде поисканата заповед за защита, че хем СРС приема, че изложеното за случилото се на 07.12 .2025 г., е акт на осъществено домашно насилие - психическо насилие, хем приема, че не е установен извършител, че СРС неправилно е приел, че така написаната декларация е ирелевантна за съдебния процес, поради формални критерииа в т о р на насилието е само едно лице и в случая, при процесуалните особености на настоящото съдебно производство, съдът следва да приеме, че е установено кой е извършителя, че съдът е искал да бъде извършено пълно и безспорно докаване на твърденията в подадената молба и нейните допълнения, каквото не се изисква по Закона за защита от домашното насилие.
Тези доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни.
И въззивния съд приема, че в преимуществената им част актовете, за които молителката сезира съда, считайки ги за упражнено домашно насилие от страна на ответника спрямо нея и децата й, в действителност не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН. Твърдяното поведение на ответника не може да се квалифицира като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, и да обуслови ползването на държавна принуда под формата на мерки за защита. Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат признаци на акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Между страните са налице влошени отношения, но тяхното описание в молбата за защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Обратното би означавало неоправдано да се допусне злоупотреба с право, а това не е целта и смисъла на ЗЗДН. Освен това целта на искането за защита и общото в така изброените в закона мерки е, че те не са създадени за санкциониране на извършителя, а за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие.
В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка-това е предметът на делото. Настоящия съдебен състав счита, че не следва да се 3 използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила, за разрешаването на междуличностни конфликти и спорове за родителски права и/или за режим на лични отношения между детето и родителите– за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба(противно на твърденията на въззивника в жалбата му), покриващи признаците на актове на домашно насилие(само за такива действия или бездействия)- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважениекакто правилно е процедирал и първоинстанционния съд.
Относно квалифицираното от районния съд като актове на домашно психическо насилие, упражнено на 07.12.2025 г. от ответника спрямо молителката и детето Н.(за което се твърди да е присъствало на насилието спрямо майка му)-заплахите: „Ще те съсипя“, „Ще те унищожа“- за тези актове и СГС счита, че не се ангажираха никакви годни доказателства по делото. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не съдържа данни относно лицето, за което се твърди да е извършило актовете на домашно насилие(твърденията за само един извършител на насилие в процеса не може да санира този недостатък), както и липсва посочване на времето-точен час или приблизителен такъв, мястото, където е извършено насилието и начина/механизма на актовете на домашно насилие. Поради изложеното, представена декларация не може да предизвика ефекта, предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и да послужи за самостоятелно основание за издаване на заповед за защита и това в никакъв случай не може да се въприеме като „формални критерии“ при цененето на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Поради всичко изложено, съдът счита, че решението, в частта му, с която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита в полза на Ц. К.
П. и детето Н. А. П., е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, поради което неоснователно е 4 посоченото в жалбата оплакване за неправилност на обжалваното решение, като съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод- неоснователен е доводът за липса на мотиви на решението.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани никакви доказателства, обуславящи основателността на молбите за защита на Ц. К. П. и Н. А. П..
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, искането на въззивниците за присъждане на разноски е неоснователно. Въззивницата Ц. К. П., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро. Малолетният въззивник Н. А. П., съгласно посочената разпоредба, не дължи заплащане на държавна такса.
Възззивниците дължат заплащане на направените разноски на насрещната страна- 600 евро- заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6173/01.04.2026 г., постановено по гр. дело № 54422/2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 117 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ц. К. П., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. К. П., ЕГН**********, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на Н. А.
П., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА Ц. К. П., ЕГН**********, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на Н. А. П., ЕГН********** да заплати на А. Т.
П., ЕГН********** сумата от 600 евро-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6