Присъда № 29 от 24.02.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

3075/2024г. по описа на БРС.

№ 29/24.02.2026г. по НОХД №

Производството по делото е образувано по внесен от Бургаска районна прокуратура обвинителен акт по Досъдебно производство № 434 ЗМ 267/2023г. по описа на Второ РУ - Бургас, вх. № 4605/2023г., пор. № 795/2023г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу *, ЕГН **********, роден на *, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, с постоянен адрес: *, за това, че на 16.03.2023 год. в с. Трояново, общ. Бургас, обл. Бургас, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, причинил средна телесна повреда на *, изразяваща се във фрактура на тялото на долната челюст вдясно, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 /тридесет/ дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички посочени от страните свидетели и вещи лица, бе изготвена и приета нова съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – специалист по образна диагностика, както и бяха приобщени относимите и необходими писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните и приобщени в хода на съдебно следствие доказателствени материали по категоричен начин се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като застъпва тезата за обективна и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Оспорва като недоказана защитната версия на подсъдимия за това, че поради пияното си състояние в инкриминираната вечер, пострадалият * * сам е паднал и се е наранил.

Прокурорът предлага наказанието на подсъдимия * да се определи при приложението на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, при отчитане на поведението на пострадалия, който вследствие на пияното си състояние се е държал провокативно и е дразнел компанията на подсъдимия. Моли на * да бъде наложено наказание „Пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца.

Защитникът на подсъдимия – адв. * * от БАК прави анализ на доказателствените материали по делото, въз основа на който застъпва тезата за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно – ако съдът все пак приеме, че е налице причинено телесно увреждане на пострадалия в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия, то да бъде квалифицирано като лека телесна повреда, причинена без умисъл и производството по делото да бъде прекратено, тъй като липсва престъпление от общ характер.

Подсъдимият * се възползва от правото си да даде обяснения по делото, в които заявява, че е ударил шамар на пострадалия * с цел последният да си тръгне, тъй като бил много досаден, но не е искал да го бие. Вследствие на шамара * залитнал, паднал и се заклещил между камината и стената. След 1 това станал и си тръгнал.

В хода на съдебните прения се присъединява към казаното от своя защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият * с ЕГН **********, е роден на *, българин, български гражданин, неженен, със средно образование и с постоянен адрес: *.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан.

Към месец март 2023г. подсъдимият * живеел в с.Трояново, общ.

Камено. Същият често се събирал със свои приятели в заведението /единственият ресторант в с. Трояново/, находящо се в центъра на селото.

На 16.03.2023г. вечерта * посетил ресторанта, като седнал на маса, разположена до вратата на заведението. Към него се присъединили приятелите му – свидетелите * *, * * и * *. Същата вечер * пускал музика през мобилния си телефон на тонколона, която носел със себе си.

На отделна маса в заведението седял и пострадалият * *, който бил употребил голямо количество алкохол. Той често ходел на масата на подсъдимия и му казвал каква музика да пуска на тонколоната.

При едно от тези посещения лицата от компанията на подсъдимия * казали на *, че не им харесва музиката, за която той настоява. Малко след като * сменил музиката от телефона си с такава, предпочитана от неговата компания, пострадалият * отишъл отново и боравейки сам с телефона на подсъдимия, пуснал музика, която му харесвала на него, като казал на * „Ти нещо правиш ли ми се? На мен ми викат * *“. След това пострадалият * седнал на своята маса, но извикал подсъдимия при него, за да поговорят.

Подсъдимият * отишъл на масата на пострадалия * и седнал срещу него.

Двамата си разменили реплики по повод музиката, като говорили около 2-3 минути.

В един момент *, който бил много пиян, тръгнал да се изправя от стола, на който седял и тогава подсъдимият * с дясната си ръка му нанесъл удар в лявата част на лицето, в областта на челюстта. Вследствие на удара, * паднал на земята /мозаечен под/ на дясната си страна, заедно със стола, на който седял, като ударил главата си в пода. Свидетелят * * отишъл до тях и помогнал на пострадалия * да стане. След като * се изправил, същият си взел якето и напуснал заведението.

След като се прибрал у дома си, *, който изпитвал силна болка в дясната половина на лицето си, подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се. На място в дома на пострадалия * се отзовали свидетелите * * и * * – полицейски служители при РУ – Камено, както и екип на СМП, който прегледал пострадалия * и същият бил отведен в УМБАЛ – Бургас за оказване на 2 специализирана медицинска помощ. В лечебното заведение на * били извършени и образно-диагностични изследвания. Няколко дни по-късно, на 23.03.2023г. * посетил и стоматолог, където също му било извършено рентгенографско изследване.

От заключението на вещото лице * по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 17.03.2023г. пострадалият * * е получил кръвонасядания в областта на лицето – в дясната му половина, които увреждания се квалифицират като болка, като на 23.03.2023г. след преглед от стоматолог и ново образно изследване е установена и фрактура на тялото на долната челюст вдясно, което увреждане е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. Според вещото лице, включително заявеното от него при изслушването му в съдебно заседание, нараняванията на пострадалия могат да бъдат причинени от действието на или върху твърди тъпи предмети, като е възможно да са в резултат от падане надясно, след предадено ускорение – след блъскане и бутане.

От заключението на вещото лице доц. * – специалист по образна диагностика по изготвената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че фрактура на тялото на долната челюст вдясно (на дясното рамо на мандибулата) на пострадалия е видима и на първото образно изследване, направено на * на инкриминираната дата – 17.03.2023г.

* бил насочен за оперативна интервенция на челюстта, но отказал извършването на такава. Въпреки това, няма данни за настъпили усложнения при същия.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно – гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия *, частично от показанията на пострадалия * и свидетеля * * * (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК), както и показанията свидетелите * * * (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК), * * * (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК), * * * и * * *; писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подсъдимия *, протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства от 25.01.2024г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 17.03.2023г., издаден на * от УМБАЛ - Бургас, амбулаторен лист от 23.03.2023г. и медицинско направление от същата дата за оперативна намеса, издадени на * от д-р В. * – специалист по дентална медицина, както и друга медицинска документация, приложена по делото; експертните заключения – изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза от вещото лице *, както и допуснатата и изготвена в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза от вещото лице доц. * – специалист по образна диагностика, включително заявеното от експертите при изслушването им в съдебно заседание; веществените доказателства и доказателствени средства – 3

3 бр. CD-R дискове, съдържащи записи от обаждания на ЕЕН 112 и рентгенографски изследвания.

Най-общо свидетелските показания по делото могат да се обособят в две групи.

В първата такава попадат показанията на пострадалия * и свидетелите * * *, * * * и * * *, които са очевидци на процесната случка. Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, като счита същите за логични, последователни, подробни и кореспондиращи си в основната си част. От така посочените свидетелски показания се установява механизмът на осъществяване на процесното деяние и съпричастността на подсъдимия към същото. Така и четиримата свидетели излагат, че в инкриминираната вечер подсъдимият * е нанесъл удар в лицето на пострадалия *, вследствие на който удар пострадалият е паднал на пода, като свидетелката * уточнява, че ударът е бил нанесен с дяната ръка на * в лявата половина на лицето на *, който е стоял срещу него в този момент, като след удара * е паднал на дясната си страна, на дясното си рамо – „Бяха един срещу друг, когато * удари *. * го удари с дясната си ръка по лявата буза, след което * падна със стола надясно, на земята, на рамото си. Падна на дясното си рамо.“ Механизмът на нанасяне на удара се потвърждава от показанията на свидетеля *, който излага: „Говореха си една-две минути и видях * как искаше да се изправи, но беше доста пийнал и видях * как го удари с шамар. Това се случи, докато * се вдигаше от стола. * го удари вляво по челюстта…… * искаше да се изправи и * му удари шамар с дясната си ръка. Те бяха един срещу друг, близо един до друг.“, а от показанията на свидетеля * се потвърждава посоченото от свидетелката * обстоятелство, че след удара пострадалият е паднал на пода – „Когато * го удари, * падна на рамото си“ В подкрепа на последното са и показанията на пострадалия *, който заявява „Когато ме удари *, аз бях на стола и от удара паднах на земята“, както и дадените от подсъдимия обяснения, който излага:

„Ударих му шамар с цел да си тръгне…Той залитна. Приятелите ми скочиха да ни разтървават, въпреки че нямаше нужда. Той залитна, падна и се заклещи между камината и стената“.

Тук следва да се отбележи, че между показанията на свидетеля * пред съда и тези, дадени пред разследващ орган в хода на досъдебното производство, е налице съществено противоречие, което стана и основание за приобщаване на показанията на свидетеля от досъдебното производство по реда на вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, по отношение на факта дали след нанесения му от подсъдимия * удар, пострадалият * е паднал, удряйки и главата си в земята или не. Така в показанията си пред разследващия орган свидетелят * е изложил, че „При последното ми обръщане към тях двамата, видях как * удари един шамар на *, той падна със стола на земята, между камината и стената, като * падна с главата надолу и видях, че си удари главата в земята, но не видях какви наранявания има….“, а пред съда този свидетел заяви: „Когато * го удари, * залитна, но не точно падна. Той залитна, както е масата на * има печка и стена, той залитна там. Може да се каже, че щеше да е леко като паднал. * се задържа на краката си. Беше нещо като бързо падане и ставане.“. Независимо 4 от изявлението на свидетеля *, че поддържа версията си, изложена пред съда, тъй като когато са го разпитвали в хода на досъдебното производство не е обърнал внимание и е неглижирал разпита, съдът кредитира като достоверни именно приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК негови показания в тази част, доколкото именно те се подкрепят от останалите свидетелски показания – на свидетелите *, * и пострадалия *, които са еднопосочни относно това, че след нанесения му от подсъдимия удар, пострадалият е паднал на земята. Наред с това, така кредитираните показания са дадени в много по-близък период до инкриминираната дата и е логично да отразяват по-точно детайлите за събитията, а на самостоятелно основание евентуално „неглижиране на разпита“ би довело по-скоро до пропуск да се изложат данни за действително възприети от свидетеля обстоятелства, отколкото до излагане на сравнително подробни данни за факт, който не е бил възприет от свидетеля. Също така, при еднопосочно заявеното от свидетелите * и * обстоятелство, че след удара пострадалият е паднал на рамото си и безспорно установеното от всички гласни доказателствени средства по делото, че в инкриминираната вечер пострадалият е бил в пияно състояние, за което е ноторно известно, че потиска мозъчната дейност, води до забавени рефлекси и нарушена координация, то заявеното от свидетеля * пред разследващия орган обстоятелство, че при падането пострадалият е ударил и главата си в земята кореспондира напълно и с физичните закони.