Решение № 1543 от 16.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. Пловдив , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330111456 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от ЕВН „България Електроснабдяване” ЕАД против Ю. И. И. – А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1372/21.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2755/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.06.2018 г. до 22.09.2018 г. до обект с ***, находящ се в ***, електрическа енергия в размер на сумата от 125, 39 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 11.08.2018 г. до 18.02.2020 г. в размер на сумата от 18, 54 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.02.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ***, находящ се в ***, електрическа енергия за периода от 23.06.2018 г. до 22.09.2018 г. Твърди, че ответникът има качеството на потребител по отношение на процесния имот, в качеството й на битов клиент. Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № ***. Поради 1 забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответната страна Ю. И. И. - А. чрез назначения й от съда особен представител адв. Г.А., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в производството по делото не се установява, че ответната страна представлява потребител на електрическа енергия в качеството й на собственик или на титуляр на ограничено вещно право по отношение на процесния обект, като не се установява последната да е депозирала заявление за откриване на партида на нейно име. По така изложените съображения оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение. Счита, че представените фактури, като частни свидетелстващи документи, не представляват доказателство за твърдените от ищеца обстоятелства. Сочи, че фактурите са издадени в полза на трето на правния спор лице – Д. А. И.. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, че по отношение на средството за търговско измерване е извършена задължителната периодична техническа проверка, както и че последното е годно да измерва електрическа енергия в обекта. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В първото по делото съдебно заседание особеният представител на ответната страна посочва, че оспорва предявените искове единствено по основание, като при евентуално приемане, че последните са доказани по тяхното основание, не оспорва предявените искове по размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически 2 факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов представител в полза на потребител Д. А. И., в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 23.06.2018 г. до 22.09.2018 г. за обект с ИТН ***, а именно - фактура № 1195373089/31.07.2018 г., фактура № 1197048912/31.08.2018 г. и фактура № 1198704545/30.09.2018 г.

По делото е представено извлечение от сметката на потребителя Ю. И.

И. за обект с ИТН ***, от което се установява, че задълженията по издадените фактури са прехвърлени служебно от страна на ищцовото дружество на ответната страна Ю. И. И., за която е открит клиентски номер ***.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

В приложеното по делото заповедно производство са представени в препис Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите 3 условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.

Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ***, находящ се в с ***, находящ се в ***, е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, 4 респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В производството по делото е представена декларация вх. № 14177/07.12.2009 г. по чл. 14, чл. 27 ЗМДТ. В последната е отбелязано, че Ю.

И. И. е единствен собственик на жилище, находящо се в ***.

Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 2009 г., но в последната е обективирано извънсъдебното признание на ответника, че към онзи момент последният е собственик на топлоснабдения имот. От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена електрооенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.

Към данъчната декларация са приложение представените от ответната страна писмени доказателства, установяващи правото й на собственост по отношение на декларирания имот.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.09.1987 г., от който се установява, че процесният имот е продаден на Д. А. И. и И.М.И..

Приложено е удостоверение за наследници, от което е видно, че Д. А.

И., починала на *** е оставила за свои законни наследници двете си *** – ответната страна Ю. И. М. и С. И. М., като е приложено *** заявление до Районен съд – Пловдив, депозирано от С. И. М., с която последната заявява, че се отказва от наследството й, оставено от Д. А. И..

Следователно от така представените писмени доказателства се установява, че ответната страна е единствен собственик на електроснабдения имот по силата на универсалното наследствено правоприемство, доколкото след заявения отказ от наследството на Д. А. И. от страна на наследника й С.

И. М., наследствения дял на ответната страна се е увеличил с дела на отказалия се от наследството, като последната е станала единствен собственик на процесния недвижим имот.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили 5 потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал.

2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза, обаче се установява, че за процесния период е доставена до електроснабдения имот общо 640 кВтч електрическа енергия, от която 489 кВтч по дневна тарифа и 151 кВтч по нощна тарифа. Вещото лице е установило потребената електрическа енергия след осъществяване на оглед на монтирания електромер с №***, както и при справка от показанията на електромера, взети от базата данни на дружеството. Вещото лице е посочило, че размерът на доставената електрическа енергия отговаря на фактурираната съгласно издадените от страна на електроснабдителното предприятие фактури. Експертизата е установила, че електромера, монтиран на обекта произведен през 2013 г. и е монтиран на 20.12.2013 г., когато е осъществена първоначална проверка със срок от 6 години, като е преминал успешна проверка на извадков принцип през м. април 2019 г., с която срокът на валидност е удължен с три години до м. април 2022 г. Установено е, че електромерът е демонтиран на 08.03.2021 г. за последваща метрологична експертиза, осъществена през м. април 2021 г. с валидност до 2027 г. Вещото лице е установило, че електромерът отговаря на изискванията на нормативната уредба.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad49ea12-6242-4e83-ab46-94319b23485c