Решение № 15850 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15850 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110176903 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 78903 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. В. В., с ЕГН **********, от гр.

София, *****, против „Изи Асет мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителните директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, и против „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин-7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя ****, за установяване по отношение на „Изи Асет мениджмънт“ АД, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** г. е нищожен поради противоречие със закона, както и за осъждане на „Изи Асет мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 82,62 лв., платена без основание на ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 27.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и за установяване по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № **** г. е нищожен поради заобикаляне на закона, както и за осъждане на „Изи Асет мениджмънт“ АД да заплати на ищеца сумата от 413,38 лв., платена без основание на ответника по Договор за предоставяне на гаранция № **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 27.12.2024 г. до окончателното изплащане, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.01.2024 г. сключил с „Изи Асет мениджмънт“ АД договор за предоставяне на потребителски кредит с погасителен план към него, за сумата от 1 000 лв. при договорен лихвен процент от 35 % на ден, за срок от 22 седмици с падеж 03.07.2024 г. и при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ от 40,57 %. Сочи, че в чл. 4 от договора било предвидено условие за обезпечаване на договора за заем, като ответникът не предоставил реално право на избор на вида обезпечение на ищеца.

Единствената възможност, предоставена на ищеца във връзка с предвиденото обезпечение била сключване на договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД.

Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 413,38 лв., която сума била разсрочена на вноски, всяка в размер на 37.58 лв.

Оспорва договорите за потребителски кредит и поръчителство като нищожни. Излага твърдения за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на посочване на разходите, формиращи годишния процент на разходите /ГПР/. В ГПР не бил включен разходът за дължимо възнаграждение за поръчител, което представлявало скрита комисиона за кредитора. Оспорва договора като противоречащ на целта на Директивата. Излага 2 подробни съображения относно нищожността на клаузата за предоставяне на обезпечение, позовава се на съдебна практика. Оспорва договора за потребителски кредит като нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага подробни съображения относно валидността на и на договора за предоставяне на поръчителство, като твърди, че същият заобикаля закона. Навежда доводи, че при нищожност на договора следва да намери приложение нормата на чл. 23 от ЗПК, като сумите, платени над сумата от 1 000 лв. са платени при начална липса на основание и подлежат на връщане. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Изи Асет мениджмънт“ АД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** г., като твърди, че същият е действителен и не страда от пороци. Позовава се на чл. 19, ал. 5 от ЗПК и практика на СЕС, като твърди, че неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит. Твърди, че в договора е посочен ГПР и общата дължима сума от потребителя, както и че ГПР е изчислен съобразно с изискванията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Оспорва изложените от ищеца твърдения за предоставяне на гаранция като задължително условие за отпускане на кредита, както и относно наличие на заблуждаваща търговска практика. Сочи, че кредитополучателя е имал възможност да избира между три вида обезпечения, както и че преди сключване на договора дружеството е предоставило на ищеца изискуемата информация за вземане на информирано решение, включително в стандартния европейски формуляр, който ищецът е получил преди сключване на договора били описани изискванията към обезпеченията и срока на предоставянето им. Оспорва изложените доводи за недействителност на процесните договори. Излага подробни съображения. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искови претенции, с оглед липсата на правен интерес от предявяването им, съответно да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес, позовава се на съдебна практика. В случай че исковете са допустими, оспорва същите като неоснователни. Не спори сключен между 3 страните договор за предоставяне на гаранция, с който се обезпечавал сключен между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило услуга, а ищцата е следвало да заплати договореното възнаграждение. Оспорва наведените от ищеца твърдения относно недействителност на сключения между страните договор. Твърди, че предоставя гаранции по занятие. Излага подробни твърдения относно извършените по сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит, както и за предоставяне на поръчителство. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искови претенции, с оглед липсата на правен интерес от предявяването им, съответно да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл.

78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен заем № **** г. се установява, че същият е сключен между „Изи Асет мениджмънт“ АД и И.

В. В., по силата на който „Изи Асет мениджмънт“ АД е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 000 лв. за срок до 03.07.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40,57 %, като договорът е сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план.

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за предоставяне на гаранция № **** г. се установява, че същият е сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и И. В. В., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет мениджмънт“ АД за задълженията на И. В. В. по договор за паричен заем за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 000 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че изплатената от ищеца сума по Договор за паричен заем № **** г. и Договор за предоставяне на гаранция № **** г. е в общ размер на 1 525,88 лв., като 4 плащанията са разпределени, както следва: погасена главница в размер на 1 000 лв., погасена договорна лихва в размер на 82,59 лв., погасена гаранция в размер на 413,28 лв. и погасени разходи за писма и есемеси – 30 лв. Вещото лице също така установява, че изчисленият ГПР за този кредит с включена гаранция е приблизително 542,50 %, който процент е значително по-висок от посочения номинален годишен процент разходи в договора от 40,57 %. В договорения ГПР не е включена гаранцията.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявените искови претенции срещу „Изи Асет мениджмънт“ АД съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен заем № **** г., който намира правното си основание в чл.

9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора, както и на клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение за кредитора.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна информация на ищеца преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 2, т. 6 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 35 %, а в чл. 2, т. 8 – ГПР в размер на 40.57 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.