Решение № 8715 от 02.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8715

Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА канд № 20267050701626 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. Й. Б. [ЕГН], чрез адв. Ц. Б. против Решение № 439/15.04.2026 г. по АНД № 396/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0445-000852/10.12.2025 г., издадено от началник група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания "глоба" в размер на 600 лв. (306,78 евро) и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на районния съд, тъй като не е обсъдено нито едно от възраженията, които е изложил в съдебно заседание и са отразени в съдебния протокол. Счита че правните изводи на съда са декларативни по своя характер без да е посочено на какви факти се основават и това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави съдебния акт немотивиран. Намира че тези пропуски на съда са довели до неправилно приложение на материалния закон. В заключение е формиран петитум за отмяна на въззивното решение ведно с оспореното наказателно постановление. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касация - началник група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково в писмени бележки чрез надлежно упълномощен процесуален представител е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба. Настоява първоинстанционното решение да се остави в сила като постановено правилно и в съответствие с приложимия закон. Претендира за присъждане на разноски за ответника по касация.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установен но следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима.

РС – Варна е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят на 05.10.2024 г. в обл. Варна, общ. Аксаково, на км. 192+700 м е управлявал собственият си л.а. Мерцедес А200 ЦДИ с рег. № [рег. номер] с 96 км/ч с приспаднат толеранс от 3 км/ч при максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и допълнително поставен предупредителен пътен знак А26. Превишението на скоростта е с 36 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство АТСС АRH CAM S1 № 120ccda, снимащо в двете посоки. АУАН е съставен във връзка с попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Нарушението е в условията на системност.

Първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени съгласно изискванията и сроковете предвидени в ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано с степен, позволяваща на наказаното лице да разбере срещу какво обвинение да се защитава. Взето е предвид обстоятелството, че при определяне точния размер на превишение на максимално допустимата скорост АНО е редуцирал същия при съобразяване на нормативно допустимото отклонение от 3 км/ч. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е обосновал извод, че скоростта е установена с годно техническо средство. Посочено е в решението, че наказващият орган правилно е определил коя е нарушената правна норма – чл. 21, ал. 1 на ЗДвП, както и коя е кореспондиращата с нея санкционна такава – чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, поради което е прието, че оспореното НП е законосъобразно и нарушението не е маловажен случай.

Решението на РС - Варна е неправилно.

Жалбоподателят е декларирал на 26.08.2025 г., съгласно чл.188 ЗДвП, че той е бил водач на автомобила към 05.10.2024 г. На 26.08.2025 г. е връчена на жалбоподателя Покана на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН да се яви на 04.09.2025 г. в 10 часа в РУ – Аксаково и е предупреден, че при неявяване ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие. На 10.09.2025 г. е издаден АУАН, връчен на 17.10.2025 г. На 22.09.2025 г. е спряно АНП, с ръкописна резолюция. Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на НП, тъй като след спиране на производството, същото не е възобновено, но са предприети действия по връчване на АУАН. РС – Варна не е изложил мотиви в тази насока, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна.

В НП е изложено, че максимално допустимата скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и допълнително поставен пътен знак А26 като е прието от АНО, че е налице нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. РС – Варна е следвало да извърши преценка налице ли е състав на нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП или чл.21, ал.2 ЗДвП, съответно налице ли са предпоставки за преквалификация на нарушението.

С издаденото на 10.12.2025 г. НП касационният жалбоподател е санкциониран за нарушение, извършено на 05.10.2024 г. в условията на системност. Към 05.10.2024 г. – за превишена скорост от 31 до 40 км/ч в условията на системност, на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т.4 ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е било предвидено, че водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Съгласно чл. 182, ал.5 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) ЗДвП, при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Съгласно чл. 182, ал. 5 (изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. ) ЗДвП, за „системно“ нарушение на чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП, не е предвидено по-тежко наказание.

В НП е посочено, че нарушението е извършено в условията на системност, но не са посочени актовете въз основа, на които е прието, че е налице „системно“ нарушение. РС – Варна не е изложил мотиви, допуснато ли нарушение от АНО в тази насока, но поради законодателната промяна, това процесуално нарушение на съда не е съществено, защото към момента за „системно“ нарушение на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП не е предвидено по-тежко наказание и е приложима санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП.

При новото разглеждане на делото следва РС – Варна да извърши и преценка налице ли са предпоставките за изменение на НП по реда на чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН, както по отношение на нарушената норма, така и относно санкционната норма, тъй като настоящата инстанция няма това правомощие, съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия: 1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; 2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК.

По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 439/15.04.2026 г. по АНД № 396/2026 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�